— Аз пред-представям един важен избирателен район, кмете Бранно…
— Несъмнено, избирателите ви ще бъдат разочаровани от вас.
— На какви доказателства сте изградили това нелепо обвинение?
— Ще се разбере, като му дойде времето, но бъдете сигурен, че имаме всичко, от което се нуждаем. Вие сте изключително недискретен младеж и би трябвало да проумеете, че човек може да ви бъде приятел и въпреки това да не желае да ви подкрепи в измяната.
Тривайз мигом се обърна към сините очи на Компор. Те отвърнаха на погледа му с каменно изражение.
Кмет Бранно спокойно каза:
— Призовавам всички да свидетелстват, че когато направих последното си изявление, съветник Тривайз се обърна към съветник Компор. Сега, съветник, ще напуснете ли или ще ни принудите да вземем участие в недостойния акт на арестуване вътре в залата на Съвета?
Голан Тривайз се обърна, изкачи пак стъпалата и на вратата двама униформени и добре въоръжени мъже застанаха от двете му страни.
А Харла Бранно погледна безстрастно след него и полуотворените й устни прошепнаха: „Глупак!“
3
Лионо Кодел беше директор на Сигурността през цялото управление на кмет Бранно. Обичаше да казва, че работата му не е много измерителна, но дали лъжеше, или не, разбира се, никой не знаеше. Не приличаше на лъжец, ала това все още не означаваше нищо. Изглеждаше благ и приятелски настроен и беше напълно възможно това да е полезно за службата му. Ръстът му бе по-скоро под средния, теглото — по-скоро над средното, имаше рунтави мустаци (съвършено необичайно за гражданин на Терминус), които сега бяха повече бели, отколкото сиви, ясни кафяви очи и отличителна цветна лентичка на външния гръден джоб на отпуснатия си работен комбинезон. Той каза:
— Седнете, Тривайз. Нека, ако можем, да го караме по приятелски.
— Приятелски? С един изменник? — Тривайз пъхна и двата си палеца в своя пояс и остана прав.
— С един човек, обвинен в измяна. Още не сме стигнали дотам обвинението, та макар и от самия кмет, да е равностойно на осъждане. Вярвам, че никога няма да го допуснем. Работата ми е, ако мога, да докажа невинността ви. По-лесно ще ми е да го направя сега, докато не е нанесена никаква вреда — с изключение, може би, на вашата гордост — отколкото да бъда принуден да предам — всичко на публичен съд. Надявам се, че в това отношение и вие сте съгласен с мен.
Тривайз не омекна.
— Хайде да не се мъчим да се благоразполагаме. Работата ви е да се държите с мен така, сякаш наистина съм изменник. Аз обаче не съм и отхвърлям необходимостта да го демонстрирам за ваше удоволствие. Защо вие не се опитате да докажете своята лоялност за мое удоволствие?
— По принцип и това е възможно. Тъжният факт обаче е, че на моя страна аз имам властта, а вие я нямате. Поради това привилегията да се задават въпроси се пада на мен, а не на вас. Между другото, ако върху мен падне някакво подозрение за нелоялност или измяна, предполагам, че ще бъда заменен и след туй разпитван от някой друг, който, искрено се надявам, ще се отнася с мен не по-зле, отколкото аз възнамерявам да се отнасям с вас.
— И как възнамерявате да се отнасяте с мен?
— Като с приятел и равен, ако и вие се отнасяте така с мен.
— Дали ще трябва да ви поръчам едно питие? — ядно попита Тривайз.
— Може би по-късно, а засега ще ви помоля да седнете. Моля ви като приятел.
Тривайз се поколеба, после седна. Изведнъж по-нататъшното незачитане му се стори безсмислено.
— И какво следва сега? — попита той.
— Сега… Мога ли да ви помоля да отговаряте на въпросите ми правдиво, изчерпателно и без да се измъквате?
— Ами ако не можете? Каква заплаха се крие зад думите ви? Психична проба?
— Вярвам, че не.
— И аз вярвам. Не и на съветник. В мен няма да откриете никаква измяна и когато по този начин се оправдая, ще имам вашата глава, а може би и тази на кмета. Изглежда си заслужава да ви накарам да опитате с психическа проба?
Кодел се намръщи и леко поклати глава.
— О, не, не. Прекалено голяма е опасността от умствени увреждания. Понякога оздравяването е бавно и не си струва риска. Определено. Разбирате ли, в случаи, когато пробата се използва в състояние на гняв…
— Това заплаха ли е, Кодел?
— Съобщаване на факт, Тривайз. Не ме разбирайте неправилно. Ако трябва да използвам пробата, ще го направя и даже да сте невинен, няма да можете да се измъкнете.
— Какво искате да знаете?
Кодел натисна един разположен на бюрото ключ.
— Това, което попитам, и това, което вие отговорите, ще бъде записвано и като звук, и като образ. Не искам от вас никакви изказвания за неща, за които не съм ви питал, нито пък безотговорни импровизации. Не и този път. Сигурен съм, че ме разбирате.
— Разбирам, че ще записвате само каквото искате — презрително каза Тривайз.
— Това е така, но пак повтарям: не схващайте думите ми погрешно. Аз няма да изкривя нищо от онова, което кажете. Ще го използвам или не и толкоз. Само че вие ще знаете какво няма да използвам и няма да губите моето и своето време.
— Ще видим.
— Имаме основания да мислим, съветник Тривайз — оттенъкът на допълнителна официалност в гласа му беше достатъчно доказателство за наличието на запис — че вие открито и неколкократно сте декларирали, че не вярвате в съществуването на Плана на Селдън.
Тривайз бавно рече:
— Ако съм го казвал така открито и неколкократно, какво още ви трябва?
— Хайде да не си губим времето с шикалкавене, съветник. Вие разбирате, че това, което искам, е откровено признание със собствения ви глас, характеризиран чрез неговите индивидуални особености, при условия, в които очевидно напълно можете да се владеете.
— Защото, предполагам, използването на хипноефект, химически съединения или тем подобни би променило гласовите особености?
— Съвсем забележимо.
— И вие сте загрижен да демонстрирате, че не сте използвали никакви незаконни методи при разпитването на един съветник? Не ви упреквам.
— Радвам се, че не ме упреквате, съветник. Тогава нека да продължим. Вие сте декларирали открито и в няколко случая, че не вярвате в съществуването на Плана на Селдън. Признавате ли?
Тривайз произнесе бавно, подбирайки думите си:
— Аз не вярвам, че това, което наричаме Плана на Селдън, има значението, което му придаваме.
— Мъгляво изявление. Ще се постараете ли да го поясните?
— Моят възглед е, че обичайното схващане, че преди петстотин години Хари Селдън, използвайки математизираната психоисторическа наука, е разработил хода на събитията до последния детайл и че следваме курс, който е определен тъй, че да ни изведе от Първата галактическа империя към Втората галактическа империя по линията на максималната вероятност, е наивен. Това не може да е така.
— Имате предвид, че според вас Хари Селдън никога не е съществувал?
— Нищо подобно. Естествено, че е съществувал.
— Че никога не е развивал психоисторическата наука?
— Не, разбира се, нямам предвид нищо подобно. Вижте, директоре, ако ми бяха позволили, щях да обясня на Съвета, а сега ще обясня на вас. Истинността на това, което смятам да кажа, е толкова очевидна…
