Директорът на Сигурността тихо и съвсем демонстративно изключи записващото устройство.
Тривайз млъкна и се намръщи.
— Защо го направихте?
— Вие ми губите времето, съветник. Не съм ви молил да произнасяте речи.
— Пожелахте да изложа своите възгледи, нали?
— Нищо подобно. Помолих ви да отговаряте на въпросите — просто, пряко и искрено. Отговаряйте само на въпросите и не ми предлагайте нищо, за което не съм ви молил. Ако го правите, няма да отнеме много време.
— Имате предвид да измъкнете от мен изявления, които да подкрепят официалната версия за онова, което се предполага, че съм извършил?
— Ние ви молим единствено да правите честни изявления и ви уверявам, че няма да ги изкривим. Хайде, нека опитаме отново. Говорехме за Хари Селдън — записващото устройство пак бе пуснато и Кодел спокойно повтори:
— Че никога не е развивал психоисторическата наука?
— Разбира се, той е развил науката, която ние наричаме психоистория — отвърна Тривайз, без да успее да скрие нетърпението си.
— Която бихте определили по какъв начин?
— Галактико! Тя обикновено се дефинира като клон от математиката, който се занимава с общата реакция на големи групи хора на дадени стимули при дадени условия. С други думи, смята се, че предвижда обществените и историческите промени.
— Вие казахте „смята се“. Поставяте ли под въпрос това от гледна точка на математическия си опит?
— Не — рече Тривайз. — Аз не съм психоисторик. Нито аз, нито някой от членовете на правителството на Фондацията, нито някой гражданин на Терминус, нито някой…
Директорът вдигна ръка, меко каза: „Съветник, моля ви!“ и Тривайз млъкна. Кодел попита:
— Имате ли основания да предполагате, че Хари Селдън не е направил необходимия анализ, който би съчетал колкото е възможно по-ефективно факторите за максималната вероятност и най-краткото време по пътя, който Фондацията трябва да измине от Първата до Втората Империя?
— Не съм бил там — язвително рече Тривайз. — Откъде да знам?
— А знаете ли, че не го е направил?
— Не.
— Може би отричате, че холографският образ на Хари Селдън, който се е появявал при всяка от няколкото исторически кризи през последните петстотин години, е в действителност репродукция на самия Хари Селдън, направена през последната година от живота му, малко преди установяването на Фондацията?
— Предполагам, че не мога да го отрека.
— Вие „предполагате“. Бихте ли казали, че това е фалшификация, номер, измислен от някого с някаква цел?
Тривайз въздъхна.
— Не, не твърдя това.
— Готов ли сте да отстоявате тезата, че посланията, които Хари Селдън ни изпраща, са манипулирани по някакъв начин?
— Не. Нямам основание да мисля, че подобна манипулация е възможна или полезна.
— Разбирам. Вие бяхте свидетел на последното появяване на образа на Селдън. Намирате ли, че неговият анализ — направен преди петстотин години — не съответства съвсем точно на съществуващите днес условия?
— Напротив — каза Тривайз с внезапно ликуване. — Той съответства много точно.
Кодел остана безразличен към емоциите му.
— И въпреки това, съветник, дори след появяването на Селдън, вие все още твърдите, че Планът му не съществува?
— Разбира се. Аз твърдя, че той не съществува именно защото анализът съответства толкова точно…
Кодел изключи уредбата.
— Съветник — рече той, клатейки глава, — вие ме карате да си правя труда да изтривам. Аз ви питам дали все още поддържате това свое странно убеждение, а вие започвате да ми изброявате причините. Нека да повторя въпроса.
Той отново запита:
— И въпреки това, съветник, след появяването на Селдън, вие все още твърдите, че Планът му не съществува?
— Откъде знаете това? Никой не е имал възможност да говори с моя приятел информатора Компор след появата на Хари Селдън.
— Да кажем, че го предполагаме, съветник. И да допуснем, че вие вече сте отговорили „разбира се“. Ако го кажете още веднъж, без да добавяте друга информация, ще можем да продължим.
— Разбира се — иронично повтори Тривайз.
— Добре — каза Кодел. — Аз ще избера онова „разбира се“, което звучи по-естествено. Благодаря ви, съветник — записващото устройство отново бе изключено.
— Това ли беше? — попита Тривайз.
— Това ми трябваше.
— Съвсем очевидно, онова, което ви трябва, е поредица от въпроси и отговори, които можете да представите на Терминус и на цялата фондационна Федерация, управлявана от него, за да покажете, че аз изцяло приемам легендата за Плана на Селдън. Това ще направи всяко мое евентуално по-късно отричане да изглежда като донкихотовщина или откровено безумие.
— Или дори предателство в очите на възбуденото множество, което приема Плана като жизнено важен за безопасността на Фондацията. Може би няма да бъде нужно да го оповестяваме, съветник Тривайз, ако съумеем да постигнем известно разбирателство, но окаже ли се необходимо, ще се погрижим Федерацията да го чуе.
— Такъв глупак ли сте, господине — изрече намръщено Тривайз, — че да сте абсолютно незаинтересуван от това, което наистина имам да кажа?
— Като човек съм много заинтересуван и ако дойдат подходящи времена, ще ви изслушам с интерес и може би известна доза скептицизъм. Като директор на Сигурността обаче в настоящия момент имам точно това, което исках.
— Надявам се, знаете, че то няма да е от полза за вас и за кмета.
— Много странно, но аз въобще не мисля така. Сега вие ще тръгнете. Естествено с охрана.
— Къде ще ме отведете?
Кодел само се усмихна.
— Довиждане, съветник. Вие не бяхте идеалният сътрудник, но пък и щеше да е нереалистично да го очаквам.
Той протегна ръка.
Тривайз се изправи, пренебрегвайки я. Приглади гънките на пояса си и рече:
— Просто отлагате неизбежното. И други мислят или ще започнат да мислят като мен. Ако ме затворите или убиете, само ще предизвикате удивление и, в крайна сметка, ще ускорите подобен начин на мислене. Накрая истината и аз ще победим.
Кодел дръпна ръката си и бавно поклати глава.
— Наистина, Тривайз — рече спокойно той, — вие сте глупак.
4
Още не бе настъпила полунощ, когато двама стражи дойдоха да го преместят от една, трябваше да признае, луксозна стая в щаба на Сигурността. Луксозна, но заключена. Затворническа килия, както и да я
