кафявото.
— Какво е това съглашение?
— А, любопитстваш. Така е по-добре. Можем да започнем да разговаряме, вместо да си противоречим. Ще ми обясниш ли своята гледна точка?
— Знаете я добре. Нали недостойно сте я обсъждали заедно със съветника Компор?
— Искам да я чуя от теб, в светлината на току-що отминалата Селдънова криза.
— Много добре, щом го искате, мадам кмете! (За малко да извика „стара жено“.) Казаното от Селдън беше прекалено точно, направо невъзможно точно след цели петстотин години. Мисля, че това е осмото му появяване. В отделни случаи просто никой не е бил там, за да го чуе. В един случай, по времето на Индбър III, онова, което трябвало да изрече, се е оказало в пълно противоречие с действителността — но пък нали тогава са времената на Мулето? Само че кога при всички тези свои появявания той е бил толкова прав, колкото беше днес?
Тривайз си позволи леко да се усмихне.
— Никога досега, мадам кмете, доколкото може да се вярва на нашите записи от миналото, Селдън не е успявал да опише положението толкова точно и в най-дребните му детайли.
— Да не намекваш — попита Бранно, — че появяването на Селдън или, по-скоро — на холографското му изображение, е фалшифицирано; че записите на Селдън са били подготвени от някой наш съвременник, евентуално от мен; че някой актьор е играл ролята му?
— Не е невъзможно, мадам кмете, но не това имах предвид. Истината е далеч по-лоша. Аз вярвам, че ние виждаме образа на Селдън и че това негово описание на настоящия исторически момент е направено преди петстотин години. Казах го и на вашия Кодел, който внимателно ме прекара през някаква игра на отгатване на правилните думи, вероятно за да потвърдя суеверията на редовия и неразсъждаващ член на Фондацията.
— Да. Ако бъде нужно, записът ще бъде използван, за да може Фондацията да види, че ти всъщност никога не си бил в опозиция.
Тривайз разпери ръце.
— Само че аз съм в опозиция. Планът на Селдън не съществува в смисъла, в който ние вярваме, че съществува, и не е съществувал може би от два века. Години го подозирах и доказателството е онова, което видяхме преди дванадесет часа в Криптата на Времето.
— Понеже Селдън беше прекалено точен?
— Именно. Не се усмихвайте. Това е окончателното доказателство.
— Както забелязваш, не се усмихвам. Продължавай.
— Как би могъл да е толкова точен? Преди два века Селдъновият анализ на тогавашното настояще е бил абсолютно погрешен. Изминали са едва триста години от основаването на Фондацията и той вече е далеч от целта.
— Това, съветник, ти сам обясни преди малко. Случило се е заради Мулето. Мулето е бил мутант с голяма ментална сила и е нямало как да влезе в Плана.
— Само че той въпреки всичко се е озовал там. Планът на Селдън дерайлирал. Мулето не е управлявал дълго и не е оставил наследник. Фондацията възстановила независимостта и могъществото си, но как би могъл Планът на Селдън да се върне точно на фокус след такова огромно разкъсване на тъканта му?
Бранно изглеждаше тъжна, а остаряващите й ръце бяха здраво вкопчени една в друга.
— Ти знаеш отговора. Били сме едната от двете Фондации. Чел си исторически книги.
— Чел съм книгата на Аркади за нейната баба — нали в края на краищата е задължително четиво — чел съм и романите й. Чел съм официалната историческа версия за Мулето и времената след него. Ще ми бъде ли обаче разрешено да се усъмня в тях?
— По какъв начин?
— Официално ние, Първата фондация, е трябвало да запазим знанията в положителните науки и да ги развиваме. Трябвало е да действаме открито, като историческото ни развитие следва — независимо дали го знаем, или не — Плана на Селдън. Съществувала е обаче и Втора фондация, която е трябвало да запази и развива психологическите науки, включително психоисторията, и нейното съществуване е трябвало да бъде държано в тайна от нас. Втората фондация е била средството за фина настройка на Плана на Селдън, което трябвало да коригира хода на галактическата история, колчем той се отклони от очертаните от Плана пътеки.
— Тогава си отговори сам — каза Бранно. — Байта Даръл победила Мулето, може би вдъхновявана от Втората фондация, въпреки че внучката й твърди, че това не е било така. Несъмнено е обаче, че Втората фондация е работила върху връщането на галактическата история обратно към Плана след Мулето и очевидно е успяла. В такъв случай, за какво, в името на Терминус, говориш, съветник?
— Мадам кмете, ако проследим описанието на Аркади Даръл, става ясно, че при опита си да коригира галактическата история Втората фондация е минирала цялата схема на Селдън, тъй като с тази корекция е унищожила собствената си тайна. Ние, Първата фондация, сме осъзнали, че нашият огледален образ, Втората фондация, съществува, а не бихме могли да живеем със знанието, че сме манипулирани. Затова сме се помъчили да открием Втората фондация и да я унищожим.
Бранно кимна.
— И, според Аркади Даръл, сме успели, но очевидно не преди Втората фондация да върне галактическата история твърдо на стария път, прекъснат от Мулето. Фондацията все още върви по този път.
— Вярвате ли на това? Писанията свидетелстват, че Втората фондация била открита, а с членовете й са се разправили жестоко. Това станало в 378 Е.Ф.2, преди сто и двадесет години. Предполага се, че от пет поколения ние действаме без Втората фондация и въпреки това сме останали тъй близо до целта, що се отнася до Плана, че вие и изображението на Селдън говорихте почти едно и също.
— Може да се приеме, че чрез силната си интуиция аз съм прозряла значението на историческото развитие.
— Прощавайте. Не възнамерявам да хвърлям съмнение върху вашата интуиция, но ми се струва, че по- очевидното обяснение е, че Втората фондация никога не е била унищожавана. Тя все още ни управлява. Тя все още ни манипулира. И точно затуй сме се върнали към очертания от Плана на Селдън път.
7
Ако Харла Бранно беше шокирана от заявлението това изобщо не й пролича.
Минаваше един след полунощ, ужасно й се искаше всичко да приключи и все пак не биваше да бърза. Младият мъж трябваше да бъде подведен, а тя не желаеше той да скъса кордата на въдицата. Не желаеше да се отърве от него без полза, ако можеше преди това да свърши някаква работа.
— Наистина ли? — възкликна тя. — Значи твърдиш, че разказът на Аркади за Калганската война и за унищожаването на Втората фондация е лъжлив? Измислен? Шега? Приумица?
Тривайз вдигна рамене.
— Не е необходимо. Въпросът е съвсем друг. Да предположим, че разказът на Аркади е напълно верен. Да предположим, че всичко е станало точно както казва тя; че гнездото на Втората фондация е било открито и че са се отървали от тия хора. Можем ли обаче да заявим със сигурност, че сме изловили всички до един? Втората фондация се е занимавала с цялата Галактика. Членовете й са манипулирали историята не само на Терминус и дори не само на Фондацията. В техните отговорности е влизало нещо повече от нашия столичен свят или цялата ни Федерация. Трябва да е имало няколко души от Втората фондация, които са били на хиляда или повече парсека оттук. Възможно ли е да сме ги пипнали всичките?
— А ако не сме успели да ги пипнем — продължи Тривайз разпалено, — как бихме могли да твърдим, че сме спечелили? Можел ли е Мулето да каже същото по негово време? Той превзел Терминус и онези светове, които Терминус контролирал пряко, но световете на независимите търговци все пак останали. Превзел и световете на търговците, но все пак изпуснал трима бегълци: Еблинг Майс, Байта Даръл и нейния съпруг. Той контролирал двамата мъже и оставил Байта — единствено Байта — неконтролирана. Ако вярваме на романтичната история на Аркади, направил го от сантименталност. И това се оказало
