да има? Даже и ако по някаква причина материалът за Земята е бил отстранен, защо да го пази от останалите от Масата? Защо да рискува пълния провал на собствената си кариера, като се ровичка в Библиотеката, когато шансовете да бъде открит са толкова големи? Освен това не мисля, че дори и най- изкусният говорител би могъл да го направи, без да остави следа.
— Тогава, Първи говорителю, би трябвало да не си съгласен с говорителката Деларми, че съм го направил аз.
— Определено не съм съгласен — каза Първият говорител. — Понякога се съмнявам в твоите преценки, но все още не те смятам за съвършено побъркан.
— Значи би трябвало това никога да не се е случвало, Първи говорителю. Материалите за Земята трябва все още да са си в Библиотеката, защото сега ние изглежда елиминирахме всички възможни начини те да бъдат извадени оттам. Само че материалите ги няма…
Делора Деларми се обади с престорена умора:
— Добре, добре, хайде да приключваме. Пак питам: какво решение предлагаш? Сигурна съм, че си въобразяваш, че имаш решение.
— Щом ти си сигурна, говорителко Деларми, всички можем да сме сигурни. Аз предполагам, че Библиотеката е била прочистена от човек от Втората фондация, който е бил под контрола на някоя ловка сила извън Втората фондация. Прочистването е минало незабелязано, понеже същата сила се е погрижила то да не бъде забелязано.
Деларми се изсмя.
— Докато ти не го откри. Ти — неконтролираният и неконтролируемият. Ако тази мистериозна сила съществува, как така ти откри липсата на материалите в Библиотеката? Защо не си бил контролиран?
Гендибал мрачно отвърна:
— Не е за смях, говорителко. Може би те също като нас разбират, че намесата трябва да бъде сведена до минимум. Когато преди няколко дни животът ми бе подложен на опасност, аз бях по-загрижен да се въздържа от намеса в някой демянски ум, отколкото да се защитя. Възможно е и с другите да е тъй — щом се усетят в безопасност, престават да се намесват. Точно тук е заплахата, смъртоносната заплаха. Фактът, че аз съм могъл да открия какво се е случило, би трябвало да означава, че те вече не се интересуват какво правя. Фактът, че те вече не се интересуват какво правя, може да означава, че чувстват, че вече са спечелили. А ние тук продължаваме да играем игрички!
— Но каква им е ползата от всичко това? Каква цел могат да имат? — настоя Деларми, шавайки с нозе и хапейки устни. Тя усещаше, че властта й се изпарява, тъй като Масата ставаше все по-заинтригувана, по- загрижена…
Гендибал каза:
— Помислете. Първата фондация с нейния огромен арсенал от физическа мощ търси Земята. Те се преструват, че са пратили двама изгнаници, надявайки се ние да помислим, че двамата наистина не са нищо друго освен изгнаници. Само че дали биха ги екипирали с кораби с невероятна мощ — кораби, които могат да изминават повече от десет хиляди парсека за по-малко от час, — ако това бяха просто изгнаници? Що се отнася до Втората фондация, ние не търсим Земята и очевидно без наше знание са били предприети стъпки да нямаме никакъв достъп до информация за Земята. Сега Първата фондация е толкова близо до откриването на Земята, а ние сме толкова далеч от възможността да го направим, че…
Гендибал млъкна и Деларми попита:
— Че какво? Довърши детинската си приказка. Знаеш ли нещо, или не?
— Не знам всичко, говорителко. Не съм проникнал до дъното на паяжината, която ни заобикаля, но знам, че съществува такава паяжина. Не разбирам какво значение може да има откриването на Земята, но съм сигурен, че Втората фондация е в огромна опасност, а заедно с нея и Планът на Селдън, и бъдещето на цялото човечество.
Деларми се изправи на крака. Вече не се усмихваше и говореше с напрегнат, но здраво контролиран глас:
— Дрън-дрън! Първи говорителю, прекрати това! Въпросът, който се обсъжда, е поведението на обвинения. Това, което той ни разправя, е не само детинско, но и няма нищо общо с темата. Той не може да представя смекчаващи обстоятелства за своето поведение, като изгражда някаква паяжина от теории, дето имат смисъл само в собствената му глава. Аз искам вот сега — единодушен вот за осъждане.
— Почакай — остро рече Гендибал. — Беше ми казано, че ще имам възможност да се защитя, а остава още един пункт — само един. Позволете ми да го изложа и ще можете да пристъпите към вота, без да имам други възражения.
Първият говорител уморено потри очи.
— Продължавай, говорителю Гендибал. Желая да напомня на Масата, че осъждането на един говорител на импийчмънт е толкова тежко и до такава степен безпрецедентно решение, че не бива да не позволим на обвинения да се защити изцяло. Помнете също, че даже и присъдата да ни задоволи, тя може да не задоволи тези, дето ще дойдат след нас, а аз не вярвам, че който и да е член на Втората фондация — да не говорим за говорителите от Масата — няма да направи цялостна преценка за важността на историческата перспектива. Нека действаме така, че да бъдем сигурни в одобрението на наследниците ни.
Деларми злобно каза:
— Подлагаме се на риска, Първи говорителю, потомството да ни се смее, че сме се колебали за очевидни неща. Продължаването на защитата е твое решение.
Гендибал пое дълбоко дъх.
— В такъв случай, в съответствие с твоето решение, Първи говорителю, аз искам да призова свидетел — една млада жена, която срещнах преди три дни и без която, вместо да закъснея, можех изобщо да не стигна до настоящото събиране.
— Жената, за която говориш, позната ли е на Масата? — попита Първият говорител.
— Не, Първи говорителю. Тя е туземка.
Очите на Деларми широко се разтвориха.
— Демянка?
— Точно така!
Деларми възкликна:
— Значи, една от тия? Каквото и да кажат, то не може да има никакво значение. Те не съществуват!
Устните на Гендибал се опънаха в гримаса, която едва ли би могла да бъде сбъркана с усмивка, и той остро изрече:
— Физически всички демяни съществуват. Те са човешки същества и играят своята роля в Плана на Селдън. Те имат жизнено важна роля в непряката си защита на Втората фондация. Искам да се разгранича от безчовечността на говорителката Деларми и се надявам, че нейната забележка ще остане в протокола, за да бъде по-късно обсъдена като свидетелство за нейната евентуална професионална непригодност. Дали останалите членове на Масата ще се съгласят с удивителната й забележка и ще ме лишат от моя свидетел?
Първият говорител каза:
— Извикай своя свидетел, говорителю.
Лицето на Гендибал се отпусна в нормалната за случая безизразна маска, макар самият той да беше под напрежение. Мозъкът му бе ограден и защитен, ала зад тая защитна бариера ученият чувстваше, че критичната точка е минала и вече е победител.
34
Сура Нови изглеждаше напрегната. Очите й бяха широко отворени и долната й устна леко трепереше. Юмруците й бавно се свиваха и отпускаха, а гърдите й леко се надигаха. Косата й бе прибрана назад и сплетена в кок; по потъмнялото от слънцето лице от време на време пробягваше нервен тик. Ръцете й си играеха с плисетата на дългата пола. Тя хвърли бърз поглед към Масата — от говорител на говорител — и в него явно личеше страхопочитание.
Другите отвърнаха на погледа й с различни степени на презрение и неудобство. Деларми се бе
