въпрос, който надвишаваше собствените му сили — може би въпрос за самата Маса. Имаше неприятното усещане, че способностите на Тривайз за вземане на решения не са изцяло известни и на самия него и че той може би е способен да…
Да направи какво? Познанията на Компор не можеха да дадат отговор. Той почти — но не напълно — виждаше значението на онова, което Тривайз притежаваше. Имаше само едно интуитивно заключение — или по-точно предположение — че потенциално Голан Тривайз може да се окаже личност с изключително значение.
Трябваше да се осланя на догадката, че това е така и да поеме риска да изглежда недостатъчно квалифициран за поста си. В края на краищата, ако беше прав…
Като си припомняше всичко сега, не бе сигурен как е успял да събере смелост, за да продължи да действа. Не би могъл да проникне през административните бариери, които заобикаляха Масата. Почти се бе примирил с разрушената си репутация. Бе се принизил в отчаянието си до най-младия член на Масата и накрая Стор Гендибал бе отговорил на повикването му.
Гендибал го бе изслушал търпеливо и оттогава между тях възникна особена връзка. В интерес на говорителя бе Компор да поддържа взаимоотношенията си с Тривайз и точно по указанията на Гендибал той внимателно изгради ситуацията, която доведе до прокуждането на съветника. А тъкмо чрез Гендибал Компор все още би могъл (той започваше отново да се надява) да постигне бляна си да бъде повишен на Трантор.
Всички приготовления бяха предвидени така, че да изпратят Тривайз на Трантор. Отказът на изгнаника да отиде там бе съвършено изненадващ за Компор, а и Гендибал — можеше да се предполага — също не бе предвидил това.
Във всеки случай сега Гендибал бързаше към мястото на събитията и според Компор това засилваше усещането за криза.
Той изпрати своя хиперсигнал.
48
Едно докосване до ума му разбуди Гендибал. То бе ефективно и въобще не го разтревожи. Доколкото беше въздействало направо на съответния център, той просто се събуди.
Седна в леглото и чаршафът падна от добре оформения му гладък мускулест торс. Бе разпознал докосването; за менталистите разликите бяха тъй ясни, както гласовете за обикновените хора, които общуват предимно чрез звуци.
Гендибал изпрати стандартния сигнал, запитвайки дали е възможно малко отлагане и в отговор получи „не е спешно“.
Без ненужно бързане той се зае с обичайната си сутрешна програма. Все още бе под корабния душ, а използваната вода се оцеждаше към рециклиращите механизми, когато отново осъществи връзка.
— Компор?
— Да, говорителю.
— Говори ли с Тривайз и другия човек?
— Пелорат. Янов Пелорат. Да, говорителю.
— Добре. Дай ми още пет минути и аз ще уредя видеовръзка.
На път към командния пулт мина покрай Сура Нови. Тя го изгледа въпросително и като че ли се накани да каже нещо, но той постави пръст на устните си и демянката моментално се подчини. Гендибал все още се чувстваше малко неудобно от силата на обожанието в ума й, но то някак си се бе превърнало в нормална част от окръжаващата го среда.
Беше прикачил малък ластар от своя ум към този на Сура Нови и сега нямаше начин да се повлияе на ума му, без това да не повлияе и на нейния. Простотата му — Гендибал не можеше да не се възхищава как от съзерцаването на неукрасената симетрия се ражда огромно естетическо удоволствие — правеше невъзможно в близост до тях да има какъвто и да е външен ум, без той да бъде забелязан. Изпита прилив на благодарност за импулса на вежливост, който го бе подтикнал, когато двамата бяха се срещнали пред Университета, и я бе довел при него точно в мига, в който щеше да му бъде най-полезна.
Той каза:
— Компор?
— Да, говорителю?
— Моля те, отпусни се. Трябва да проуча ума ти. Нищо лошо не ти мисля.
— Както желаеш, говорителю. Може ли да попитам за твоята цел?
— Искам да се уверя, че не си докоснат.
— Знам, че имаш политически противници край Масата, говорителю, но положително никой от тях…
— Не разсъждавай, Компор. Отпусни се. Да, не са те докосвали. Сега, ако ми сътрудничиш, ще установим видеовръзка.
Това, което последва, в обичайния смисъл на думата бе илюзия, тъй като никой друг освен човек, подпомогнат от менталната сила на добре трениран член на Втората фондация, не би могъл да забележи абсолютно нищо чрез сетивата си или чрез някакъв физически детектор.
То бе изграждане на едно лице и външност от контурите на ума — дори и най-добрият менталист би успял да създаде само неясна и нестабилна фигура. Лицето на Компор увисна във въздуха, сякаш се виждаше през тънка, колебаеща се завеса от газ. Гендибал знаеше, че по сходен начин собственото му лице се е появило пред Компор.
Физическата хипервълна би могла да осъществи връзка чрез толкова ясни образи, че говорещите, които са на хиляди парсеци един от друг, да сметнат, че са застанали лице в лице. Корабът на Гендибал имаше необходимото за целта оборудване.
Менталическият образ обаче си имаше своите предимства. Главното бе, че нямаше как да бъде засечен от което и да е известно на Първата фондация устройство. Нито пък човек от Втората фондация можеше да прихване и подслуша менталния образ на друг човек от Фондацията. Най-много да бъде проследена играта на ума, но не и деликатната промяна на изражението на лицето, която съпътстваше особено фините моменти на общуването.
Що се отнасяше до Антимулетата — е, чистотата на ума на Нови бе достатъчна, за да се увери, че наоколо няма никой.
Той рече:
— Разкажи ми съвсем точно, Компор, за разговора си с Тривайз и този Пелорат. Съвсем точно, чак до равнището на умовете.
— Разбира се, говорителю — отвърна Компор.
Не отне много време. Комбинацията от звук, изражение и ментализъм значително сгъстяваше общуването въпреки факта, че на равнище умове имаше далеч повече за разказване, отколкото ако просто дърдореха като папагали.
Гендибал внимателно наблюдаваше. При менталните образи има много малък излишък на информация. При истинския образ или дори чрез физическата хипервидеовръзка от цели парсеци разстояние човек вижда неимоверно повече, що се отнася до информационни битове, отколкото е необходимо за разбиране, и би могъл да пропусне много подробности, без да загуби нещо съществено.
През газовия воал на менталната връзка обаче човек получава абсолютната сигурност на цената да не пропуска битове информация. Всеки бит е от значение.
От край време на Трантор се разправяха ужасяващи истории, предавани от инструктор на студент и съчинени така, че да внушат на младите важността на концентрацията. Най-често повтаряната определено беше най-малко достоверна. В нея се разказваше за първия доклад за атаката на Мулето преди превземането на Калган — един дребен чиновник, който приел доклада, просто останал с впечатлението за някакво прилично на кон животно, тъй като не видял или не разбрал малкото примигване, което означава „собствено име“. Поради това чиновникът решил, че историята е прекалено маловажна, за да бъде предадена на Трантор. Докато пристигнало следващото съобщение, вече било твърде късно да се предприемат незабавни действия и се наложило да изтекат цели пет ужасни години.
