Почти сигурно бе, че такова събитие никога не се е случвало, ала това нямаше значение. Историята беше драматична и служеше да мотивира всеки студент в придобиването на навика да се концентрира изцяло. Гендибал си припомни собствените си студентски години, когато беше направил грешка при приемането, която според него бе едновременно незначителна и разбираема. Учителят му — старият Кендаст, тиранин до корените на малкия си мозък — просто се бе озъбил и казал: „Животно, дето прилича на кон, а, бебчо Гендибал?“ и това бе достатъчно той да потъне вдън земята от срам.
Компор приключи.
— Моля те, дай своята оценка за реакцията на Тривайз — рече Гендибал. — Ти го познаваш по-добре от мен, по-добре от всеки друг.
Компор каза:
— Тя е достатъчно ясна. Менталическите индикации просто не можеха да се изтълкуват погрешно. Той мисли, че моите думи и действия разкриват крайната ми загриженост да го отведа на Трантор или в сектор Сириус или където и да е другаде, освен там, където всъщност отива. Според мен това означава, че Тривайз твърдо ще си остане на мястото. Фактът, че аз придадох голямо значение на смяната на местопребиваването му, го подтикна да й придаде същото значение и тъй като той смята, че собствените му интереси са диаметрално противоположни на моите, ще действа преднамерено срещу онова, което сметне, че аз желая.
— Сигурен ли си в това?
— Напълно.
Гендибал поразмисли и реши, че Компор е прав. Той каза:
— Доволен съм. Добре си се справил. Твоята история за радиоактивното унищожение на Земята е била умно подбрана, за да подпомогне необходимата реакция, без да има нужда от пряка манипулация на ума. Достойно за похвала!
За кратко време Компор като че ли се бореше със самия себе си.
— Говорителю — рече, — не мога да приема похвалата ти. Аз не съм измислил историята. Тя е вярна. Наистина има планета, наречена Земя, и тя действително се смята за дом на човечеството. Била е радиоактивна — в началото или впоследствие — и радиоактивността се е засилвала все повече, докато планетата е умряла. Наистина е имало някакво усилващо ума изобретение, от което нищо не е излязло. На родната планета на моите прародители достоверността на всичко това е вън от съмнение.
— Така ли? Интересно! — Гендибал очевидно не беше съвсем убеден. — Още по-добре. За уважение е да знаеш кога истината може да ти свърши работа, тъй като нито една неистина не може да бъде представена със същата искреност. Палвър е казал: „Колкото лъжата е по-близко до истината, толкова е по-добра, а самата истина, когато тя може да бъде използвана, е най-добрата лъжа.“
— Има още нещо — рече Компор. — Следвайки инструкциите да задържа Тривайз в сектора Сейшел, докато ти пристигнеш — и да го направя на всяка цена — трябваше да положа усилия, от които той явно подозира, че съм под влиянието на Втората фондация.
Гендибал кимна.
— Мисля, че при съществуващите обстоятелства това е неизбежно. Неговата мономания на тази тема е причина да вижда Втората фондация дори там, където я няма. Просто трябва да имаме това предвид.
— Говорителю, ако е абсолютно необходимо Тривайз да остане тук, докато ти можеш да се добереш до него, нещата ще се опростят, при положение, че аз дойда да те пресрещна, да те взема на моя кораб и после се върна обратно. Това ще отнеме по-малко от един ден…
— Не, наблюдателю — остро каза Гендибал. — Не можеш да го направиш. Хората на Терминус знаят къде се намираш. На твоя кораб има хиперреле, което не можеш да отстраниш, нали така?
— Да, говорителю.
— И ако Терминус знае, че ти си кацнал на Сейшел, техният посланик на Сейшел също знае това — както че и Тривайз е кацнал. Твоето хиперреле ще уведоми Терминус, ако ти отпътуваш към някаква точка на стотици парсеци и после се върнеш; а посланикът ще ги информира, че въпреки туй Тривайз е останал в сектора. Какво ще могат да извлекат от това хората на Терминус? Според всички съобщения тамошният кмет е проницателна жена, а последното нещо, което искаме, е да я алармираме, като я изправим пред една объркана ситуация. Не бихме желали тя да докара тук част от своята флота, нали? Във всеки случай шансовете за това са неприятно високи.
Компор отвърна:
— Моите уважения, говорителю, но имаме ли основания да се боим от една флота, когато можем да контролираме командира й?
— Колкото и незначителни да изглеждат основанията, все пак те ще са още по-малко, ако флотата не е тук. Ще стоиш където си, наблюдателю. Когато стигна при теб, идвам на твоя кораб и…
— И тогава, говорителю?
— Е, и тогава аз поемам командването.
49
След като прекъсна менталната връзка, Гендибал остана на стола си дълбоко замислен.
По време на това дълго пътуване до Сейшел — неизбежно дълго в кораб като неговия, който въобще не можеше да се сравнява с технически съвършените продукти на Първата фондация — той бе прегледал всички доклади за Тривайз. Разпростираха се за период от близо десет години.
Като цяло и особено в светлината на последните събития вече нямаше никакво съмнение, че от Тривайз би излязъл великолепен кандидат за Втората фондация, ако политиката да не се закачат родените на Терминус не съществуваше още от времето на Палвър.
Никой не можеше да каже колко кандидати от най-високо качество са били загубени през тия столетия. Нямаше начин да се оцени всеки от квадрилионите човешки индивиди, населяващи Галактиката. Едва ли някой от тях обаче би бил по-обещаващ от Тривайз и определено никой не се бе намирал в по-чувствителна точка от него.
Гендибал леко поклати глава. Независимо дали бе роден на Терминус или не, той не е трябвало да бъде изпускан. И браво на наблюдателя Компор, че го е забелязал, макар вече деформиран от годините.
Сега, разбира се, Тривайз за нищо не им трябваше. Беше прекалено стар за моделиране, но все тъй притежаваше вродената си интуиция, тази способност да отгатва решението на основата на непълна информация и още… още…
Старият Шандис — който, макар и отминал върховите си години, беше в общи линии доста добър Първи говорител — бе видял тук нещо, дори и без свързващите данни и разсъжденията, направени от Гендибал, докато траеше пътуването. Тривайз, бе казал Шандис, е ключът към кризата. Защо Тривайз беше на Сейшел? Какво планираше? Какво правеше?
Той също не трябваше да бъде докосван! Гендибал бе сигурен в това. Докато не станеше известно каква точно е ролята на Тривайз, щеше да е абсолютно погрешно да бъде изменян по какъвто и да било начин. Една погрешна стъпка спрямо него можеше да експлодира като съвършено неочаквано микрослънце в лицата им.
Почувства нечий ум да витае над неговия и — без да мисли — го отпъди, както би пернал някое от досадните транторски насекоми. Усети как чуждата болка мигом го обля и погледна нагоре.
Сура Нови бе поставила длан върху намръщените си вежди.
— Извинявай, учителю, аз бъдеш изведнъж главоболна.
Гендибал незабавно се укори за постъпката си.
— Съжалявам, Нови. Не съобразих или по-скоро мислех прекалено целенасочено — той бързо и нежно заглади разрошените умствени ластари.
Нови се усмихна с внезапно оживление.
— Мина с моментално изчезване. Благият звук на твоите думи, учителю, ми действа добре.
— Добре! Да не би нещо да не е наред? Защо си тук? — Въздържа се да проникне по-дълбоко в ума й, за да открие сам причината. Все повече и повече усещаше, че не желае да нарушава личния й свят.
Нови се поколеба, сетне леко се наклони към него.
— Аз бъдеш загрижена. Ти гледаше в нищото и правеше звуци, а лицето се кривеше. Аз стоях тук като
