— Когато излязохме от вашия кабинет, Ес Кю, струва ми се, че възнамерявахте както да ни нагостите, така и да ни разкажете за Гея.

Съпругата на Квинтесец, жена дружелюбно настроена, пълничка и тъмнокоса, която почти не бе продумала по време на яденето, го погледна изумена, стана и излезе от стаята, без да каже нито дума.

— Опасявам се — смутено обясни Квинтесец, — че жена ми е доста консервативна и се е почувствала малко неловко при споменаването на… този свят. Моля да я извините. Но защо питате за това?

— Струва ми се, че е важно за работата на Джей Пи.

— Но защо питате мен? Ние говорихме за Земята, роботите, основаването на Сейшел. Какво общо с това, дето го говорихме, има… онова, за което питате?

— Може би нищо, но около него се натрупват твърде много странни обстоятелства. Защо на жена ви ще й става неудобно при споменаването на Гея? Защо вие самият се чувствате неловко? Някои говорят за нея достатъчно свободно… Дори точно днес ни обясниха, че Гея е самата Земя и че тя е изчезнала в хиперпространството поради злото, извършено от хората.

По лицето на Квинтесец премина вълна от болка.

— Кой ви наговори тези дивотии?

— Един човек, когото срещнах в университета.

— Това е чисто и просто суеверие.

— Значи не е съставна част от централната догма на вашите легенди за Земята?

— Не, разбира се, че не. Само приказка, която се разпространява между обикновените и необразовани люде.

— Сигурен ли сте? — студено попита Тривайз.

Квинтесец се облегна назад и се загледа в остатъците от храната пред себе си.

— Елате във всекидневната — рече след малко той. — Жена ми няма да позволи масата да се вдигне и разтреби, докато сме тук и говорим… за това.

— Сигурен ли сте, че е просто приказка? — повтори Тривайз, щом се настаниха в друго помещение пред един прозорец, издут нагоре и навътре, за да може ясно да се вижда забележителното нощно небе на Сейшел. Осветлението в стаята бе намалено, за да не пречи на гледката, и мрачното изражение на Квинтесец се разтвори в сянката.

Сейшелецът попита:

— А вие не сте ли сигурен? Мислите ли, че един свят може да се разтвори в хиперпространството? Трябва да разберете, че обикновените хора имат съвсем смътна представа за това, какво всъщност е хиперпространство.

— Истината е — рече Тривайз, — че и аз самият имам съвсем смътна представа за него, а пък стотици пъти съм го пресичал.

— Тогава да си говорим за реални неща. Уверявам ви, че Земята — където и да е тя — не се намира в границите на Сейшелския съюз и че светът, който вие споменахте, не е Земята.

— Но дори вие, Ес Кю, да не знаете къде е Земята, би трябвало да знаете къде е светът, който споменах. Той положително е в границите на Сейшелския съюз. Поне това е така, нали, Пелорат?

Пелорат, който досега флегматично слушаше се ококори от изненада, когато внезапно се обърнаха към него и каза:

— Ако става въпрос за туй, Голан, аз знам къде се намира този свят.

Тривайз се извърна и го изгледа.

— Откога, Янов?

— От малко по-рано тази вечер, скъпи ми Голан. Вие ни показахте Петте сестри, Ес Кю, когато идвахме от вашия кабинет насам. Посочихте една слаба звезда в центъра на петоъгълника. Уверен съм, че това е Гея.

Квинтесец се поколеба — по скритото му в полумрака лице не можеше да се отгатне нищо. Най-накрая рече:

— Е, добре, така твърдят нашите астрономи — но само в частен разговор. По-точно планетата, която обикаля около тази звезда.

Тривайз стрелна Пелорат в очакване, ала физиономията на професора беше неразгадаема. Тогава се обърна към Квинтесец:

— Е, разкажете ни за нея. Имате ли координатите й?

— Аз? Не — почти яростно отрече ученият. — Тук нямам никакви звездни координати. Можете да ги получите от нашия астрономически факултет, макар — предполагам — не без затруднения. Не е позволено да се пътува до там.

— Защо? Нали е на ваша територия?

— Космографски — да, но политически — не.

Тривайз почака да чуе още нещо. Когато това не стана, той се изправи.

— Професор Квинтесец — заяви с официален тон, — аз не съм полицай, войник, дипломат или главорез. Не съм дошъл да изтръгвам насила информация от вас. Ала, противно на волята си, ще отида при нашия посланик. Вие положително разбирате, че искам тази информация не заради собственото си любопитство. Това е проблем от значение за Фондацията и аз не желая да правя от него междузвезден инцидент. Мисля, че и Сейшелският съюз не би искал това.

Квинтесец неуверено попита:

— Какво значение има този проблем за Фондацията?

— Не е нещо, което бих могъл да обсъждам с вас. И след като Гея пък не е нещо, което вие можете да обсъждате с мен, тогава ще прехвърлим всичко на правителствено равнище и при дадените обстоятелства за Сейшел може да стане и по-лошо. Планетата държи на независимостта си от Фондацията и аз не възразявам на това. Нямам причини да ви желая злото и не искам да се обръщам към нашия посланик. Всъщност, ако го направя, ще навредя на кариерата си, тъй като имам строги инструкции да получа тази информация, без да отивам на правителствено равнище. Моля ви, кажете ми дали съществува някакво сериозно основание да не можете да говорите за Гея. Ще бъдете ли арестуван или наказан по някакъв начин, ако го сторите? Ще потвърдите ли ясно, че нямам друг избор, освен да се обърна към нашия посланик?

— Не, не — Квинтесец беше съвършено объркан. — Не знам нищо за правителствените дела. Ние просто не говорим за този свят.

— Суеверие?

— Ами да! Суеверие! Сейшелски небеса, с какво съм по-добър от тоя глупак, дето ви е казал, че Гея е в хиперпространството; или от моята жена, която даже не желае да остане в стаята, когато се споменава това име и която дори би могла да напусне дома си от страх, че той ще бъде поразен от…

— Гръм?

— От някакъв удар отдалеч. И аз, дори аз се колебая да произнеса името. Гея! Гея! От сричките не боли! Нищо не ми се случи! И въпреки това се колебая. Моля повярвайте като ви казвам, че наистина не знам координатите на звездата на Гея. Мога да се опитам да ви помогна да ги получите, ако това ще ви свърши работа но трябва да ви предупредя, че тук, в Съюза, не говорим за тоя свят. Държим си ръцете и умовете по-далеч от него. Дори да ви кажа онези факти, които се знаят — наистина се знаят, а не се предполагат — съмнявам се, че ще научите нещо много повече. Известно е, че Гея е древен свят и някои дори мислят, че той е най-старият в този сектор на Галактиката, но не е сигурно. Патриотизмът ни нашепва, че най-стара е планетата Сейшел, страхът ни нашепва, че най-стара е планетата Гея. Единственият начин да се изкомбинират двете неща е да се предположи, че Гея е Земята, тъй като е известно, че Сейшел е бил основан от хора от Земята. Повечето историци мислят, макар да говорят за това само помежду си, че планетата Гея е била основана независимо от нас. Те смятат, че тя не е колония на който и да било свят от нашия съюз и че Съюзът не е бил колонизиран от Гея. Няма и консенсус за относителната им възраст — за това, дали Гея е била основана преди или след Сейшел.

— Засега това, което знаете, е близко до нищото, тъй като винаги ще се намерят поддръжници на всяка възможна алтернатива.

Квинтесец омърлушено кимна.

— Така изглежда. Ние сме разбрали за съществуването на Гея относително късно. Първоначално сме

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×