— Ще бъдете възнаграден, както заслужавате — и може би още по-добре оценен — ако ви разрешат да посетите Терминус и дори останете за по-дълго като гостуващ учен в нашия университет. Ние ще го уредим. Сейшел може и да не харесва Фондацията, но едва ли би отказал на едно пряко искане да дойдете на Терминус, за да присъствате, да речем, на един колоквиум върху аспекти от древната история.
Сейшелецът почти се изправи.
— Да не искате да кажете, че можете да подръпнете някои конци, за да уредите това?
— Защо пък не — рече Тривайз. — Джей Пи е съвършено прав. Ако опитаме, може да се окаже изпълнимо. И, разбира се, колкото по-благодарни ни накарате да се чувстваме, толкова повече ще се постараем.
Квинтесец застина и се намръщи.
— Какво имате предвид, господине?
— Просто трябва да ни разкажете и за Гея, Ес Кю — рече Тривайз.
И огънят в очите на Квинтесец внезапно угасна.
53
Известно време той гледаше надолу към бюрото си. Ръката му разсеяно потупваше късата, ситно къдрава коса. После вдигна поглед към Тривайз и здраво стисна устни. Изглежда бе решил да мълчи.
Съветникът повдигна вежди и зачака. Най-накрая Квинтесец изрече с глас, сякаш някой го стискаше за гърлото:
— Наистина става късно, почти не блищука.
Дотогава беше говорил на добър галактически, ала сега думите му започнаха да звучат странно, сякаш сейшелският диалект се прокрадваше през класическото му образование.
— Блищука ли, Ес Кю?
— Вече е почти нощ.
Тривайз кимна.
— Много съм невнимателен. А в добавка съм и гладен. Бихте ли се присъединили към нас за вечеря, Ес Кю, разбира се — на наша сметка? Може би тогава ще продължим разговора за Гея.
Квинтесец тежко се изправи. Беше по-висок от двамата мъже от Терминус, но по-възрастен и топчест и нямаше вид на здрав човек. Изглеждаше по-уморен отколкото при пристигането им.
Примига насреща им и рече:
— Съвсем забравих за гостоприемството. Вие сте гости от Външните светове и не се полага да ме забавлявате. Елате у дома в университетското градче — недалеч оттук — и ако искате да разговаряме, аз бих могъл да се отпусна много повече, отколкото където и да е другаде. Съжалявам само за това — той придоби малко смутен вид, — че мога да ви предложа доста ограничено меню. Двамата с жена ми сме вегетарианци и ако вие ядете месо, трябва да ви изкажа своите извинения и съжаление.
— Джей Пи и аз с лекота ще забравим месоядните си натури — усмихна се Тривайз — за една вечер. Надявам се, че разговорът с вас напълно ще компенсира тази липса.
— Мога да ви обещая интересно меню, независимо какъв ще е разговорът — рече Квинтесец, — стига вкусовете ви да не отхвърлят нашите сейшелски подправки. Двамата с жена ми сме направили изключително проучване в тая област.
— С нетърпение ще очаквам всичко екзотично, което подберете, Ес Кю — заяви хладнокръвно Тривайз, макар че Пелорат явно започна леко да нервничи при очертаващата се перспектива.
Квинтесец ги поведе. Тримата излязоха от стаята и тръгнаха по един сякаш безкраен коридор. Сейшелецът току поздравяваше студенти и колеги, но не правеше никакъв опит да представи своите компаньони. Тривайз с притеснение осъзна, че другите любопитно оглеждат пояса му, който се случи да е от сивите. Убитите цветове очевидно не бяха нещо de rigeur9 за тукашното облекло.
Накрая минаха през една врата и се озоваха на открито. Наистина се беше стъмнило и позахладняло; в далечината се издигаха дървета, а тревата от двете страни на алеята бе доста избуяла.
Пелорат рязко спря — с гръб към светлината, идеща откъм сградата, от която току-що бяха излезли и погледна право нагоре.
— Прекрасно! — въздъхна той. — Един от нашите най-добри поети има прочут стих за това „високо сейшелско небе, нашарено със светлинки“.
Тривайз му хвърли одобрителен поглед и каза с тих глас:
— Ние сме от Терминус, Ес Кю, и моят приятел не е виждал други небеса. На Терминус съзерцаваме само тънката неясна мъглица на Галактиката и няколко едва забележими звезди. Ако бяхте живели под нашето небе, щяхте да харесвате своето дваж повече.
Квинтесец тържествено изрече:
— Уверявам ви, напълно го оценяваме. Въпросът не е в това, че сме в една неособено претъпкана област на Галактиката, а че звездите са разпределени забележително равномерно. Не мисля, че другаде в Галактиката ще намерите толкова правилно разпределени звезди от първа величина. И все пак те не са прекалено много. Виждал съм небесата на светове, които са във вътрешността на кълбовиден куп, там те наистина са прекалено много и прекалено ярки. Това разваля тъмнината на нощното небе и значително намалява великолепието му.
— Напълно съм съгласен — кимна Тривайз.
— Чудя се — каза Квинтесец — дали сега виждате този почти правилен петоъгълник от еднакво ярки слънца. Наричаме ги Петте сестри. В тази посока, точно над линията на дърветата. Открихте ли го?
— Разбира се — отвърна Тривайз. — Много е привлекателен.
— Да — каза Квинтесец. — Смята се, че той символизира успеха в любовта и няма любовно писмо, което да не завършва с петоъгълник от точки. Всяка от петте звезди означава различен стадий в процеса на правене на любов и има прочути поеми, които се надпреварват да опишат отделните етапи колкото е възможно по-еротично. Като по-млад аз самият се опитвах да стихоплетствам на тая тема и не можех да си представя, че ще настъпи време да съм толкоз безразличен към Петте сестри, макар — предполагам — туй е обща съдба на всички човеци. Виждате ли онази мъждукаща звездичка в центъра на Петте сестри?
— Да.
— Смята се — рече Квинтесец, — че тя олицетворява несподелената любов. Има една легенда, според която някога е била ярка като останалите, но е помрачняла от мъка — и той бързо тръгна напред.
54
Вечерята, Тривайз трябваше да го признае, бе възхитителна. Стори му се безкрайно разнообразна, а гарнитурите и подправките бяха леки, но ефектни.
— Всички тези зеленчуци — подхвана той, — дето между другото е истинско удоволствие да ги ядеш, са част от галактическата храна, нали, Ес Кю?
— Да, разбира се.
— Предполагам обаче, че тук има и ендемитни форми на живот.
— Разбира се. Сейшел е бил кислороден свят, още когато са пристигнали първите заселници, така че на него е трябвало да има живот. Можете да бъдете сигурни, че сме запазили някои от ендемитните форми. Имаме доста просторни естествени паркове, в които се е съхранила и флората, и фауната на някогашния Сейшел.
Пелорат тъжно каза:
— В това сте по-напред от нас, Ес Кю. Когато хората са дошли на Терминус, там са съществували много малко сухоземни видове и се боя, че дълго време не са били полагани специални усилия, за да се запази морският живот, който е произвеждал кислорода, направил планетата обитаема. Сега Терминус има екология, която по естеството си е чисто галактическа.
— Сейшел — промълви Квинтесец с престорено скромна усмивка — има дълги и непрекъсвани традиции в осъзнаването на ценността на живота.
Тривайз избра точно този момент да напомни:
