Пелорат каза:
— А ние сме от Фондацията. Нашите извинения.
Квинтесец добродушно махна с ръка.
— След пет поколения не мога да бъда злопаметен. Не че и лоши работи не са ставали, но какво толкова. Бихте ли искали да хапнете нещо? Да пийнете? Музика за фон?
— Ако нямате нищо против — рече Пелорат, — аз желая да мина направо към деловата част, стига сейшелските обичаи да го позволяват.
— Уверявам ви, сейшелските обичаи не са пречка. Нямате представа колко забележително е това, доктор Пелорат. Само преди около две седмици попаднах на вашата статия относно митовете за произхода в „Археологически преглед“ и тя ме порази като забележителен синтез… за съжаление прекалено сбит.
Пелорат чак се изчерви от удоволствие.
— Много съм щастлив, че сте я прочели. Разбира се, трябваше да я сбия, тъй като „Археологически преглед“ не искаше да отпечата цялата студия. На тази тема мисля да напиша монография.
— Бих желал да го сторите. Във всеки случай, веднага щом я прочетох, ми се прииска да ви видя. Даже си помислих да посетя Терминус, въпреки че туй би било трудно за уреждане…
— Защо? — попита Тривайз.
Квинтесец изглежда се почувства неудобно.
— Съжалявам, но трябва да кажа, че Сейшел не е особено склонен да се присъедини към фондационната Федерация и общо взето не одобрява каквито и да било социални връзки с нея. Разбирате ли, при нас съществува традиция на неутралност. Даже и Мулето не ни е закачал, освен дето е поискал от нас специална декларация за неутралитет. Поради това на всяко подобно искане за посещение на фондационна територия — и особено на Терминус — се гледа с подозрение, въпреки че един човек като мен, който трябва да свърши някаква научна работа, вероятно в края на краищата би получил паспорт. Само че това не се оказа необходимо — вие дойдохте сами. Направо не ми се вярва. Питам се защо? Чували ли сте за мен, както аз съм чувал за вас?
— Познавам трудовете ви, Ес Кю — рече Пелорат, — и в моите архиви имам резюмета на вашите студии. Точно затова дойдох при вас. Аз проучвам едновременно проблема за Земята, която има претенциите да е първородната планета на човешкия род, и ранния период на изследването и населяването на Галактиката. Тук, в частност, дойдох, за да ви питам за основаването на Сейшел.
— От вашата студия — каза Квинтесец — заключвам, че вие се интересувате от митове и легенди.
— А още повече от история, от действителни факти — ако има такива. В противен случай от митове и легенди.
Квинтесец стана и бързо тръгна напред-назад по дължината на стаята, спря да огледа Пелорат и пак закрачи.
Тривайз нетърпеливо каза:
— Е, професоре?
Квинтесец възкликна:
— Странно! Наистина странно! Едва вчера…
— Какво едва вчера? — попита Пелорат.
— Казах ви, докторе… между другото, мога ли да ви наричам Джей Пи? Използването на пълното име ми се струва малко неестествено.
— Моля.
— Казах ви, Джей Пи, че много харесах вашата студия и исках да ви видя. Причината беше, че вие явно имате голяма колекция от митове, отнасящи се до началото на различни светове, но нямате нашите легенди. С други думи, прииска ми се да се срещнем, за да ви разкажа точно това, заради което сте дошли да ме потърсите.
— Какво общо има то с вчерашния ден, Ес Кю? — попита Тривайз.
— Ние имаме легенди. Една легенда. Много важна за нашето общество, тъй като се е превърнала в основна мистерия…
— Мистерия? — попита Тривайз.
— Нямам предвид загадка или нещо от тоя род. Струва ми се, че туй е основното значение на думата на стандартен галактически. Тук става дума обаче за тясното й значение, тоест за „нещо тайно“ — нещо, целият смисъл на което знаят само посветените; нещо, за което на външни хора не трябва да се говори. И точно вчера беше денят.
— Денят за какво, Ес Кю? — попита Тривайз, като леко се престараваше да изглежда търпелив.
— Вчера беше Денят на полета.
— А, да — каза Тривайз, — денят за медитиране и тишина, когато се предполага, че всеки ще си седи вкъщи.
— На теория е нещо такова, като се изключат по-големите градове и по-изтънчените области, където старомодните обичаи много-много не се спазват. Но, както виждам, вие знаете за това.
Пелорат, който започваше да се безпокои от все по-раздразнителния тон на Тривайз, бързо вметна:
— Понеже пристигнахме вчера, подочухме нещичко.
— Питам се как само уцелихме момента — язвително рече Тривайз. — Вижте, Ес Кю, както вече споменах, аз не съм учен, но въпреки туй имам един въпрос. Вие заявихте, че не бива да говорите за основната мистерия, като имахте предвид, че тя не трябва да бъде разкривана пред външни хора. Защо, в такъв случай, говорите за нея? Та ние сме външни хора.
— Така е. Само че аз не спазвам деня и в това отношение суеверието ми е много слабо. Студията на Джей Пи обаче подсили едно мое отдавнашно усещане. Митовете и легендите просто не се създават от вакуум. Нищо не се прави от вакуум. Все някъде се крие зрънце истина, колкото и изопачена да е тя, и аз бих искал да узная истината, която се крие зад нашата легенда за Деня на полета.
— А може ли спокойно да се беседва за това? — попита Тривайз.
Квинтесец сви рамене.
— Предполагам, че не съвсем. Консервативните елементи сред нашето население ще бъдат ужасени. Те обаче не контролират правителството и не са го контролирали повече от век. Тези, които отхвърлят намесата на църквата в държавните работи, са силни и ще стават още по-силни, освен ако консерваторите не се възползват от нашата — моля да ме извините — антифондационна нагласа. В добавка, доколкото аз обсъждам тоя въпрос поради академичния ми интерес към древната история, Академичната лига при нужда ще ме подкрепи с все сили.
— В такъв случай — рече Пелорат — бихте ли ни разказали за вашата основна мистерия, Ес Кю?
— Да, но нека първо уредя да не ни прекъсват или, ако трябва да съм напълно откровен, да не ни подслушват. Както се казва, даже човек да трябва да гледа бика в очите, няма защо да го удря по муцуната.
Той набра някакъв код на работната повърхност на един уред на бюрото си и каза:
— Сега сме изолирани.
— Сигурен ли сте, че тук няма буболечки? — попита Тривайз.
— Буболечки?
— Скрити микрофони! Подслушвателни устройства! Някаква апаратура, чрез която да бъдете под наблюдение — визуално, слухово или и двете едновременно.
Квинтесец беше шокиран.
— Не и на Сейшел!
Тривайз сви рамене.
— Щом казвате.
— Моля ви, Ес Кю — рече Пелорат.
Квинтесец сви устни, облегна се назад в креслото си (то леко поддаде от натиска) и събра върховете на пръстите си. Изглежда обмисляше как да започне.
— Знаете ли какво е робот? — попита той.
— Робот? — повтори Пелорат. — Не.
Квинтесец погледна към Тривайз, който бавно поклати глава.
