— Обаче знаете какво е компютър?
— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз.
— Добре тогава, едно подвижно компютризирано устройство…
— …си е подвижно компютризирано устройство — Тривайз продължаваше да излъчва нетърпение. — Има безброй много разновидности и аз не знам да съществува по-общ термин за тях от „подвижно компютризирано устройство“.
— …което изглежда точно като човек, е робот — невъзмутимо приключи дефиницията си Ес Кю. — Роботът се различава по това, че е с човешка форма.
— Защо с човешка форма? — попита Пелорат с искрено учудване.
— Не знам. Това е изключително неефективна конструкция за един инструмент, съгласен съм, но аз просто повтарям легендата. „Робот“ е много стара дума от език, който не подлежи на определяне, въпреки че нашите учени казват, че тя имала допълнително подразбиращо се значение „трудя се“.
— Не мога да се сетя за никаква дума — скептично заяви Тривайз, — която макар и смътно да звучи като „робот“ и да има връзка с „трудя се“.
— На стандартен галактически определено няма — рече Квинтесец, — но така казват.
Пелорат се намеси:
— Може би това е обърната етимология. Тези предмети са предназначени да се трудят, така че лингвистите са започнали да твърдят, че думата означава „трудя се“. Както и да е, защо ни разправяте всичко това?
— Защото тук, на Сейшел, има дълбоко вкоренено предание, че когато Земята е била единственият населен свят и цялата Галактиката се е простирала пуста пред нея, били изобретени роботите. Тогава имало два вида човешки същества: естествени и ръкотворни, биологични и механични, прости и сложни…
Квинтесец позамлъкна и продължи с мрачна усмивка:
— Съжалявам. Не е възможно да се говори за роботи, без да се цитира „Книга за полета“. Хората от Земята изобретили роботите — няма нужда да казвам нищо повече. Това е достатъчно ясно.
— И защо са ги изобретили? — попита Тривайз.
Квинтесец сви рамене.
— Кой може да каже след толкова време? Навярно са били малобройни и са имали нужда от помощ, особено при огромната цел да проучат и населят Галактиката.
— Това е разумно предположение — кимна Тривайз. — След като Галактиката била колонизирана, от роботите вече не е имало нужда. В днешно време определено няма хуманоидни подвижни компютризирани устройства.
— Както и да е — рече Ес Кю, — по-нататък историята продължава така, ако мога силно да я опростя и да оставя настрана многобройните поетически отклонения, на които честно казано, не вярвам, въпреки че повечето хора ги приемат или поне се правят, че ги приемат. Край Земята израснали светове-колонии, които обикаляли около съседните звезди и били далеч по-населени с роботи, отколкото самата тя. На новите, неусвоени светове имало повече работа за тях. Всъщност Земята се уединила, не искала повече роботите и въстанала срещу хуманоидните устройства.
— И какво станало после? — попита Пелорат.
— Външните светове излезли по-силни. С помощта на своите роботи преселниците победили и започнали да контролират Земята майка. Но имало и такива земни жители, които напуснали своя свят — с по-добри кораби и по-усъвършенствани модели за хиперпространствени пътувания. Те избягали на много далечни звезди и светове, отвъд по-рано колонизираните планети. Основали нови колонии — без роботи — в които хората можели да живеят свободно. Това били тъй наречените Полетни времена и денят, в който първият земянин достигнал сектора Сейшел — да, именно на тази планета — е Денят на полета, който се празнува всяка година от много хилядолетия насам.
— Скъпи ми друже — рече Пелорат — от казаното излиза, че Сейшел е основан пряко от Земята.
Квинтесец помисли и за момент се поколеба. После кимна:
— Такова е официалното твърдение.
— Очевидно — вметна Тривайз — вие не го приемате.
— Струва ми се… — започна Квинтесец и изведнъж избухна:
— О, велики звезди и планети, не вярвам! Това е съвсем невероятно, но е официална догма и колкото и държавното управление да се е отделило от църквата, поне на думи трябва да признаваш догмата. Но да се върнем на въпроса. От вашата статия, Джей Пи, по нищо не личи, че знаете за тази история — за роботите и двете вълни на колонизиране; една по-малка с роботи и една по-голяма без тях.
— Наистина не я знаех — каза Пелорат. — Сега я чувам за пръв път и, скъпи ми Ес Кю, ще ви бъда вечно благодарен, задето я научих от вас. Изумен съм, че в нито едно от изследванията няма и намек за…
— Това показва — рече Квинтесец — колко ефективна е нашата обществена система. То си е наш, сейшелски секрет — нашата голяма мистерия.
— Може би — сухо се намеси Тривайз. — Все пак втората вълна на колонизиране — тази без роботите — трябва да се е разпростряла във всички посоки. Защо подобна голяма мистерия съществува единствено на Сейшел?
Квинтесец отвърна:
— Тя би могла да съществува навсякъде и пак да е тайна. Нашите консерватори вярват, че само Сейшел е бил основан от Земята и че цялата останала част от Галактиката е била колонизирана от Сейшел. Това, разбира се, е безсмислено.
Пелорат рече:
— С времето съпътстващите загадки сигурно ще бъдат разкрити. Сега, като имам отправната точка, мога да започна да търся сходна информация и на други светове. Важното е, че открих какъв въпрос да задавам, а един добър въпрос, разбира се, е ключът, дето може да породи безкрайно много добри отговори. Какъв късмет имах, че…
— Да, Янов — прекъсна го Тривайз, — но Ес Кю положително не ни е разправил още цялата история. Какво е станало с по-старите колонии и техните роботи? Вашето предание казва ли нещо за тях?
— Не с подробности, но в общи линии да. Хората и хуманоидите очевидно не можели да живеят заедно. Световете с роботи измрели. Не били жизнеспособни.
— А Земята?
— Човеците я напуснали, дошли тук и вероятно — макар че консерваторите не биха се съгласили — на други планети.
— Сигурно не всички хора са напуснали Земята. Планетата не ще да е останала пуста.
— Предполагам, че не. Не зная.
— Радиоактивна ли са я оставили? — рязко попита Тривайз.
Квинтесец бе изумен.
— Радиоактивна?
— Да, правилно чухте.
— Доколкото знам, не. Никога не съм слушал за такова нещо.
Тривайз захапа кокалчето на пръста си и се замисли. Накрая рече:
— Ес Кю, става късно, а ние вероятно здравата сме нахълтали във вашето свободно време…
Пелорат се опита да направи протестен жест, но ръката на Тривайз се озова на коляното му и го стисна, така че професорът се подчини с объркано изражение на лицето.
Квинтесец каза:
— За мен беше удоволствие да ви бъда от полза.
— Вие наистина ни бяхте от полза и ако има нещо, което да можем да направим в отплата, сме на ваше разположение.
Квинтесец благо се засмя.
— Ако добрият Джей Пи бъде тъй любезен да се въздържи да споменава моето име във връзка с онова, което напише за нашата мистерия, това ще е достатъчна отплата.
Пелорат разпалено рече:
