били прекалено заети да формираме Съюза, после да отблъснем Галактическата империя, сетне да намерим подходящата си роля като имперска провинция и да ограничим властта на вицекралете. Чак когато слабостта на Империята вече е станала достатъчно изявена, един от последните вицекрале — който тогава явно е бил под много занижен контрол от центъра — разбрал, че Гея съществува и успява да поддържа независимостта си от Сейшелската провинция и дори от самата Империя. Тя просто продължавала да се крепи изолирано и в тайна, така че за нея на практика не било известно нищо повече от онова, което се знае сега. Вицекралят решил да я превземе. Не разполагаме с подробности, но експедицията му се провалила и само няколко кораба се върнали обратно. В ония дни, разбира се, нито корабите били особено добри, нито пък са ги управлявали много свястно. Самият Сейшел се възрадвал на поражението на вицекраля, който бил смятан за имперски потисник, и разгромът довел почти до възстановяването на нашата независимост. Сейшелският съюз скъсал връзките си с Империята и сега все още празнуваме годишнината от това събитие като Ден на съюза. Кажи-речи единствено от благодарност сме оставили Гея сама на себе си за почти цяло столетие, но дошли времена, когато май сме се почувствали достатъчно силни, за да започнем да мислим за своя собствена малка експанзия. Защо да не превземем Гея? Защо поне не установим митнически съюз? Изпратили сме една флота и тя също била разбита. След това сме се самоограничили до откъслечни търговски опити — опити, които винаги завършвали неуспешно — Гея останала в абсолютна изолация и никога — доколкото ни е известно — не е направила и най-малък опит да търгува или общува с който и да е друг свят. Тя определено никога не е предприемала и най-слаби враждебни действия срещу когото и да било, в която и да е посока. И тогава…

Квинтесец докосна контролния панел на подлакътника на креслото си и включи осветлението. На светло лицето му придоби сардонично изражение и той продължи:

— Доколкото сте граждани на Фондацията, може би си спомняте за Мулето.

Тривайз се изчерви. За пет века съществувание Фондацията беше завоювана само веднъж. Завоеванието бе временно и не попречи сериозно на похода й към Втората империя, но положително никой, който не обичаше Фондацията и искаше да й посмачка фасона, не би пропуснал да спомене Мулето, единствения й завоевател. Напълно възможно бе, помисли си Тривайз, Квинтесец да е увеличил осветлението, за да види как ще смачка фасона на Фондацията.

— Да, ние от Фондацията помним Мулето — каза Тривайз.

— Мулето — продължи Квинтесец — управлявал известно време една империя, която била почти толкова; голяма, колкото е Федерацията, контролирана сега от вас. Той обаче не ни е управлявал. Оставил ни е на мира. Само веднъж минал през Сейшел. Ние сме подписали декларация за неутралитет и заявление за приятелство. Той не е поискал нищо повече. Били сме единствените от които не е поискал нищо повече, преди болестта му да го спре и да го накара да очаква смъртта. Виждате ли той не е бил неразумен човек. Не е използвал сила по безразсъден начин, не е бил кръвожаден и е управлявал хуманно.

— Само дето е бил завоевател — саркастично вметна Тривайз.

— Също като Фондацията — отвърна Квинтесец.

Съветникът нямаше готов отговор и раздразнено попита:

— Можете ли да ни кажете още нещо за Гея?

— Само едно заявление, което направил Мулето. Според описанието на историческата среща между него и Калло, президента на Съюза, Мулето се подписал със заврънкулки под документа и казал: „Според този договор за ваш късмет вие сте неутрални и спрямо Гея. Дори аз не бих се приближил до Гея.“

Тривайз тръсна глава.

— Че защо му е трябвало? Сейшел с все сила е искал да остане неутрален, а за Гея никой не бил чувал да е обезпокоила някого. По това време Мулето планирал да завоюва цялата Галактика, така че защо му е било да се бави заради дреболии. По-късно щял да има достатъчно време, за да се насочи срещу Сейшел и Гея.

— Може би, може би — рече Квинтесец, — но според един тогавашен очевидец — личност, на която сме склонни да вярваме — Мулето оставил писалката си, когато изрекъл: „Дори аз не бих се приближил до Гея.“ После гласът му спаднал и с шепот, който не е трябвало да бъде чут, добавил: „Отново“.

— Казвате, че не е трябвало да бъде чут. Тогава как са го чули?

— Понеже, като оставил писалката си, тя се търкулнала от масата и един сейшелец приближил и се навел да я вдигне. Ухото му било близо до устата на Мулето, когато била произнесена думата „отново“ и той я чул. Но не споменал нищо чак до смъртта на Мулето.

— Как можете да докажете, че това не е измислица?

— Този мъж не е бил такъв, че да изглежда възможно да си измисли подобно нещо. Твърдението му се смята за достоверно.

— И какво, ако е вярно?

— Мулето никога не се е намирал във или нейде наблизо до Сейшелския съюз, поне не и след като се появил на галактическата сцена, като се изключи този единствен случай. Ако някога е бил на Гея, трябва да е станало по-рано.

— Е, и?

— Е, и! Къде е роден Мулето?

— Мисля, че никой не знае това — каза Тривайз.

— В Сейшелския съюз определено битува мнението, че е бил роден на Гея.

— Само заради онази дума?

— Донякъде и заради нея. Той не е можел да бъде победен, понеже имал странни ментални сили. Гея също — не може да бъде победена.

— Гея не е била побеждавана досега. Това не доказва непременно, че не би могла да бъде победена.

— Дори Мулето не пожелал да се приближи до нея. Преровете архивите на неговото господство. Вижте дали има друг район освен Сейшелския съюз, с който да се е отнесъл толкова внимателно. А знаете ли, че досега никой, който е тръгнал към Гея за мирна търговия, не се е върнал? Как мислите, защо знаем толкова малко за нея?

— Вашето отношение много прилича на суеверие — изсумтя Тривайз.

— Наричайте го, както си щете. От времето на Мулето ние сме изтрили Гея от мислите си. Не искаме и тя да ни забелязва. Чувстваме се в безопасност само когато се преструваме, че я няма. Възможно е дори правителството тайно да е пуснало и да поддържа легендата, че е изчезнала в хиперпространството, с надеждата хората да забравят, че има истинска звезда с такова име.

— Значи мислите, че Гея е свят на Мулета?

— Възможно е. Съветвам ви за ваше добро да не ходите там. Ако го направите, никога няма да се върнете. А пък ако Фондацията се спречка с Гея, тя ще покаже по-малко интелигентност, отколкото е имал Мулето. Това можете да кажете на своя посланик.

— Намерете ми координатите и аз незабавно ще напусна вашия свят — решително рече Тривайз. — Ще ида до Гея и ще се върна.

Квинтесец кимна:

— Ще ви намеря координатите. Астрономическият факултет работи и нощем, разбира се, и ако мога, ще ги намеря заради вас още сега. Само че пак ви съветвам да не се опитвате да стигнете до Гея.

— Възнамерявам да опитам — настоя Тривайз.

И Квинтесец троснато му отвърна:

— Значи искате да се самоубиете.

XIV. НАПРЕД!

55

Янов Пелорат погледна навън към мержелеещия се под просветляващото небе пейзаж със странна смесица от съжаление и неувереност.

— Не останахме достатъчно дълго, Голан. Този свят ми изглежда приятен и интересен. Бих искал да

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×