съзнанието на индивидуалния организъм — на едно човешко същество, в моя случай…
— С тяло, за което мъже са умирали.
— Точно така. Моето съзнание е далеч по-развито от съзнанието на всяка отделна клетка — невероятно повече. Фактът, че на свой ред и ние сме част от още по-развито съзнание на по-високо равнище, не ни свежда до равнището на клетки. Аз си оставам човек, но над мен има групово съзнание, което дотолкова надминава възможностите ми да го схвана, колкото моето надминава онова на някоя от мускулните клетки на бицепсите ми.
Тривайз попита:
— Сигурно има някой, който е наредил да бъде заловен нашият кораб?
— Не, не някой! Гея го нареди. Всички ние го наредихме.
— И дърветата, и почвата ли, Блис?
— Те допринесоха много малко, но все пак допринесоха. Слушай, ако един музикант пише симфония, питаш ли коя точно клетка от тялото му е наредила симфонията да бъде написана и е наблюдавала композирането й?
Пелорат се намеси:
— Доколкото разбирам, груповият ум, така да се каже, на груповото съзнание е много по-силен от всеки индивидуален ум, също както един мускул е много по-силен от отделната мускулна клетка. Следователно Гея може да плени кораба ни от разстояние, като контролира нашия компютър, макар никой отделно взет ум на планетата да не е в състояние да го стори.
— Ти го схващаш идеално, Пел — рече Блис.
— И аз го разбирам — обади се Тривайз. — Не е толкова трудно да се разбере. Само че какво искате от нас? Не сме дошли да ви нападаме. Дойдохме да търсим информация. Защо ни пленихте?
— За да поговорим с вас.
— Можехте да го сторите и на кораба.
Блис важно поклати глава.
— Не съм аз човекът, който ще реши това.
— Ти не си ли част от груповия ум?
— Да, но не мога да летя като птица, да бръмча като насекомо или да порасна колкото дърво. Правя това, което е най-добре да правя, а най-доброто не е да ви давам информация, макар че знанията лесно могат да ми бъдат прехвърлени.
— Кой е решил да не ги прехвърля на теб?
— Всички го решихме.
— Кой тогава ще ни даде информацията?
— Дом.
— И кой е Дом?
— Ами — рече Блис, — пълното му име е Ендомандио-виза-марон-дейасо… и така нататък. Разните хора го наричат с различни срички по различно време, но за мен той е Дом и мисля, че и вие двамата можете да използвате това име. Той вероятно има най-голям дял в планетата Гея и живее на този остров. Помоли да ви види и му бе позволено.
— Кой му позволи? — бързо попита Тривайз и веднага си отговори сам. — Да, знам, всички заедно сте му позволили.
Блис кимна.
— Кога ще видим Дом, Блис? — обади се Пелорат.
— Веднага. Ако ме последваш, Пел, ей сега ще те заведа при него. Трив, и теб също, разбира се.
— А тогава ти ще си тръгнеш ли? — попита историкът.
— Не искаш ли да си тръгна, Пелорат?
— Ами… Всъщност не.
— Е, това е — рече Блис, докато те я последваха по гладко павирания път, който минаваше покрай овощната градина. — Мъжете на бърза ръка се привързват към мен. Даже достопочтени възстари учени ги обзема момчешки жар.
Пелорат се разсмя.
— Не храня особени надежди за кой знае какъв момчешки жар, Блис, но ако го притежавах, можеше да го използвам и по-зле, отколкото да го внеса в твоята сметка.
— О, не омаловажавай жара си — рече Блис. — Аз правя чудеса.
Тривайз нетърпеливо ги прекъсна:
— Когато стигнем там, за където сме тръгнали, колко време ще трябва да чакаме този Дом?
— Той вас ще чака. В края на краищата Дом-чрез-Гея от години работи, за да ви доведе тук.
Тривайз спря насред поредната крачка и хвърли бърз поглед към Пелорат, който тихо прошепна: „Ти беше прав.“
Блис, която гледаше право напред, спокойно рече:
— Зная, Трив, ти подозираше, че аз/ние/Гея сме се интересували от теб.
— Аз/ние/Гея ли? — меко попита Пелорат.
Тя се извърна и му се усмихна.
— Тук имаме цял комплекс от различни местоимения, за да изразяваме отсенките на индивидуалност, които съществуват на Гея. Бих могла да ви ги обясня, но дотогава аз/ние/Гея малко опипом ще предава онова, което имам предвид. Моля те, Трив, продължавай. Дом ни чака, а аз не искам да насилвам краката ви да се движат против вашата воля. Ако не сте навикнали, усещането не е приятно.
Тривайз тръгна отново. Бързият поглед, който хвърли към Блис, бе изпълнен с най-дълбоки подозрения.
74
Дом беше възрастен човек. Той изрецитира двеста петдесет и три сричковото си име изразително и с музикални преливания.
— В известен смисъл — рече, — името ми е кратка автобиография и разказва на онзи, който слуша, чете или чувства, кой съм аз, каква роля съм играл в системата и какво съм извършил. И все пак, в продължение на петдесет и няколко години, бях доволен, като ме наричаха Дом. Е, ако се говореше за други с името Дом, ставах Домандио, а при различните ми професионални контакти се използваха и други варианти. Веднъж на геянска година, на рождения ми ден, се рецитира наум пълното ми име — така, както току-що ви го изпях. Много е ефектно, но ми създава неудобства.
Беше висок и слаб, почти мършав. Дълбоко хлътналите му очи искряха с неестествен младежки блясък, независимо че той самият се движеше доста бавно. Тънкият и дълъг нос стърчеше напред, разширявайки се към ноздрите. Въпреки че вените по ръцете му бяха силно изпъкнали, не се забелязваха признаци на старчески артрит. Носеше дълга и сива като косата си мантия, която се спускаше до глезените му, а босите палци се подаваха от сандалите.
— На колко години сте, господине? — попита Тривайз.
— Моля те, Трив, наричай ме Дом. Другите начини на обръщение внасят официалност и пречат на свободния обмен на идеи. В стандартни галактични години съм точно на деветдесет и три, но истинското празнуване ще бъде след няколко месеца, когато наближа деветдесетата си годишнина според геянския календар.
— Не бих ти дал повече от седемдесет и пет-шест, Дом — каза Тривайз.
— Трив, според стандартите на Гея нито възрастта ми, нито видът ми за тази възраст са особено забележителни. Ей, нахранихте ли се?
Пелорат погледна към чинията си, в която се мъдреха остатъците от някаква съвършено незабележима и посредствено приготвена храна, и каза:
— Дом, мога ли да ти задам един неудобен въпрос? Разбира се, ако ти се стори обиден, ще те помоля просто да ми кажеш и аз ще го оттегля.
— Питай — усмихна се Дом. — Горя от нетърпение да обясня всичко за Гея, което възбужда любопитството ти.
