Трябва ми обаче време, за да се оправя мирно и кротко.
Тя направи крачка назад и се втренчи в робота, който все така безизразно заяви:
— Това са оръжия.
— Не — отвърна Тривайз.
— Да — съгласи се Блис, — но те вече не могат да се използват. Енергията им е изчерпана.
— Нима? Защо ви е да носите оръжия, които нямат енергия? А може би не са изтощени — стражът държеше единия предмет в дланта си, поставил съвсем правилно палеца. — Така ли се активира?
— Да — отговори Блис. — Ако натиснеш и то съдържа енергия, ще се активира. Само че в него няма нищо.
— Сигурно ли е? — роботът насочи оръжието към Тривайз. — Все още ли твърдиш, че ако го активирам сега, то няма да задейства?
— Няма — каза Блис.
Тривайз замръзна на място, без да може да обели дума. Беше изпробвал бластера, след като Бандър го бе изтощил и той наистина бе съвършено неизползваем, ала роботът държеше невронния камшик. Него не беше пробвал.
Ако камшикът съдържаше макар и малък остатък от енергия, щеше да е достатъчен да стимулира болевите му центрове и онова, което би почувствал, щеше да направи стискането на роботската ръка да изглежда като приятелско потупване.
По време на следването му във Флотската академия бяха го накарали — както и всеки друг кадет — да понесе един лек невронен камшичен удар. Просто за да знае какво представлява. Оттогава не изпитваше никаква нужда усещането да се повтори.
Роботът активира оръжието и за момент Тривайз болезнено се вцепени. После бавно се отпусна. Камшикът също бе напълно изтощен.
Стражът впи поглед в мъжа срещу себе си и захвърли двете оръжия настрани.
— Как така се оказаха с изчерпана енергия? — попита той. — Ако няма полза от тях, защо ги носиш?
— Привикнал съм с тежестта им — отвърна Тривайз — и ги нося дори когато са изтощени.
— Това е безсмислено — възрази роботът. И добави: — Всички сте арестувани. Ще бъдете задържани за допълнителен разпит и ако управниците решат, ще бъдете дезактивирани. Как се отваря този кораб? Трябва да го претърсим.
— Нищо няма да спечелите — заяви Тривайз. — Не сте в състояние да го разберете.
— Ако не аз, управниците ще го разберат.
— И те няма да могат.
— Тогава ти ще им обясниш, за да го разберат.
— Съмнявам се.
— В такъв случай ще бъдеш дезактивиран.
— Моето дезактивиране няма да промени нищо, а предполагам, че ще бъда дезактивиран дори и да им обясня.
— Продължавай — промълви Блис. — Започвам да схващам как работи мозъкът му.
Роботът не й обърна внимание. (Дали самата тя се е погрижила, помисли си Тривайз и страшно му се прииска да е така.)
Насочил цялото си внимание към него, стражът каза:
— Ако ни създаваш трудности, ние ще те дезактивираме частично. Ще те повредим и тогава ще ни кажеш всичко, което искаме да узнаем.
Изведнъж Пелорат нададе полузадавен вик:
— Чакай, не можеш да постъпиш така. Страж, ти не можеш да постъпиш така.
— Аз действам по подробни инструкции — кротко обясни роботът. — Мога да го сторя. Разбира се, ще му причиня точно толкова вреда, колкото е нужно, за да получа информация.
— Но ти изобщо не можеш да го направиш. Аз съм чуждоземец, а също и двамата ми другари. Това дете обаче — и Пелорат посочи с поглед Фалъм, когото все още носеше, — е соларианец. То ще ти каже какво да правиш и ти трябва да му се подчиниш.
Фалъм погледна към него с отворени, ала сякаш празни очи.
Блис рязко поклати глава, но историкът не даде никакъв признак, че е разбрал жеста й.
Очите на робота спряха за малко върху Фалъм и той каза:
— Детето е без значение. То няма преобразувателни издутини.
— То все още няма напълно оформени преобразувателни мозъчни дялове — чак се задъха от вълнение Пелорат, — но с времето ще ги развие. Това е соларианско дете.
— Без напълно развити преобразувателни дялове, не е соларианско. Аз не съм обвързан да следвам неговите заповеди или да го пазя от повреда.
— Но това е потомъкът на управника Бандър.
— Така ли? Откъде знаете това?
Пелорат заекна, както му се случваше понякога, когато се опитваше да се прави на свръхчестен.
— К-какво друго дете може да има в това имение?
— Откъде знаете, че няма цяла дузина деца?
— Виждал ли си други деца тук?
— Въпросите ги задавам аз.
В този момент вниманието на робота бе раздвоено, тъй като другият докосна рамото му и посочи нещо. Двата робота, изпратени с разузнавателна цел до имението, се връщаха с бърз бяг, в който едва-едва се долавяше странна несиметричност.
Когато пристигнаха, за известно време се възцари тишина, а сетне единият заговори на солариански — при което и четирите изкуствени създания сякаш загубиха гъвкавостта си. За момент изглеждаха така, като че щяха да се сплескат.
Пелорат прошепна: „Открили са Бандър“, преди Тривайз да успее да му направи знак да мълчи.
Роботът бавно се извърна и заговори, като замазваше сричките:
— Управникът Бандър е мъртъв. С жеста, който ти току-що направи, ни показа, че си знаел за този факт. Вярно ли е?
— Откъде бих могъл да знам? — предизвикателно попита Тривайз.
— Ти знаеше, че той е мъртъв. Ти знаеше, че ще го намерим там. Наистина, как би могъл да знаеш това, ако не си бил при него; и ако не си бил този, който е прекъснал живота му? — Дикцията на робота вече се нормализираше. Явно беше преодолял шока.
— Но как бихме могли да убием Бандър? — не преставаше с въпросите съветникът. — С неговите преобразувателни мозъчни дялове той щеше да ни унищожи за миг.
— Откъде знаеш какво могат и какво не могат да правят преобразувателните дялове?
— Ти току-що ги спомена.
— Аз само ги споменах. Не съм описал техните свойства или способности.
— Знанието просто ни падна като от небето.
— Това не е правдоподобен отговор.
— Да се предполага, че ние сме причинили смъртта на Бандър, също не е правдоподобно.
Пелорат добави:
— Във всеки случай, ако управникът Бандър е мъртъв, то сега управникът Фалъм притежава това имение. Ето го управника и той е човекът, комуто трябва да се подчинявате.
— Аз вече обясних — рече роботът, — че един потомък с неразвити преобразувателни дялове не е соларианец. Той не може да бъде наследник, поради което друг такъв — на подходяща възраст — ще долети веднага щом докладваме тъжната новина.
— Ами управникът Фалъм?
— Няма никакъв управник Фалъм. Има само едно дете, а тук съществува излишък от деца. То ще бъде унищожено.
— Да не сте посмели! — твърдо заяви Блис.
— Не съм аз този — рече роботът, — който непременно ще трябва да извърши акта, и определено не
