съм аз, който ще вземе решението. Това зависи от консенсуса на управниците. Но добре зная какво може да бъде решението по време на излишък от деца.
— Не. Аз казах не.
— Ще бъде безболезнено… Ето че идва друг кораб. Много е важно да влезем в бившето имение Бандър и да организираме холовизионен съвет, който да определи наследника и да реши какво да правим с вас. Дайте ми детето.
Блис грабна полуприпадналата фигурка от ръцете на Пелорат. Здраво стиснала я и опитвайки се да уравновеси теглото й на рамото си, тя каза:
— Не пипайте това дете.
Ръката на робота отново се вдигна и той пристъпи напред, посягайки за Фалъм. Блис бързо се отмести встрани, започвайки движението си доста преди роботът да започне своето. Той обаче продължи да се движи напред, като че ли геянката все още стоеше пред него. После вдървено се извъртя около предните ръбове на стъпалата си и падна по лице. Останалите три робота замръзнаха неподвижни и с нефокусирани очи.
Блис чак се разхълца от ярост.
— Почти бях разработила подходящия метод за контрол, но времето не ми стигна. Нямах никакъв избор освен да нанеса удар и сега и четиримата са дезактивирани… Хайде да се качваме на кораба, преди техният да се е приземил. Прекалено зле ми е, за да мога да се разправям с още роботи.
ЧАСТ ПЕТА
МЕЛПОМЕНИЯ
XIII. ДАЛЕЧ ОТ СОЛАРИЯ
56
Заминаването мина като на сън. Тривайз събра безполезните си оръжия, отвори въздушния шлюз и те се търкулнаха вътре. Едва след като се отделиха от повърхността, съветникът забеляза, че и Фалъм е с тях.
Вероятно нямаше да успеят, ако соларианското въздухоплаване не беше толкова слабо развито. На приближаващия местен кораб му отне прекалено много време да се спусне и да кацне. От друга страна, компютърът на „Далечната звезда“ почти мигновено изведе звездолета им вертикално нагоре.
И въпреки че прекъсването на гравитационното взаимодействие и следователно на инерцията, премахна иначе непоносимия ефект от ускорението, който би съпътствал такова бързо излитане, не можеше да се направи същото с въздушното съпротивление. Температурата на външния корпус се повиши много по-бързо, отколкото предписваше флотският правилник (както и техническото описание на самия кораб).
Издигайки се, видяха как каца втори солариански кораб и се приближават още няколко. Тривайз се запита с колко ли робота би могла да се справи Блис и дали самите те нямаше да бъдат смазани, ако бяха останали на повърхността още петнадесет минути.
Като излязоха в космоса (или почти в космоса, заобиколени само от разредени остатъци на планетната екзосфера), той насочи звездолета към нощната страна на Солария. Беше просто на един отскок, тъй като напуснаха повърхността по залез слънце. В тъмнината „Далечната звезда“ щеше да има възможност да изстине по-бързо и да продължи да се отдалечава по разгъната спирала.
Пелорат излезе от стаята, която делеше с Блис, и тихо каза:
— Детето вече спи нормално. Демонстрирахме му как се използва тоалетната и то ни разбра без никакво затруднение.
— Не е изненадващо. Трябва да е имало подобни удобства в имението.
— Не видях да има, а търсих — натъртено възрази Пелорат. — Ако не се бяхме върнали на кораба, нямаше да издържа и миг повече.
— Аз също. Но защо взехме това дете на борда?
Историкът сви примирено рамене.
— Блис не искаше да го остави. Трябваше да спаси един живот в замяна на този, който отне. Тя не може да понася…
— Знам — кимна Тривайз.
— Детето има много странни форми — подметна Пелорат.
— Естествено, след като е хермафродит.
— С тестикули е, знаеш ли.
— Едва ли би могло да мине без тях.
— И нещо, което мога да опиша само като мъничко влагалище.
Тривайз направи гримаса.
— Отвратително.
— Не е точно така, Голан — отново възрази ученият. — Приспособено е към нуждите си. Произвежда оплодена яйцеклетка или съвсем дребен зародиш, който след това се развива в лабораторни условия под грижите, най-вероятно, на роботи.
— И какво ще стане, ако роботската им система се разпадне? Повече няма да имат жизнеспособни малки.
— Всеки свят би закъсал сериозно, ако социалната му система престане да функционира.
— Не че ще заплача за соларианците — вметна Тривайз.
— Е, признавам, този свят не е много привлекателен за такива като нас. Тъй е, понеже хората и обществената структура не са наш тип, драги приятелю. Като махнеш тях и роботите, остава една планета, която…
— Може да деградира, също като Аврора — довърши вместо него Тривайз. — Янов, как е Блис?
— Изтощена, опасявам се. Сега спи. Беше й много трудно, Голан.
— И на мен не ми беше особено забавно.
Тривайз затвори очи и реши, че не би му се отразило зле да поспи и той и ще се отдаде на този разкош, веднага щом се увери, че соларианците нямат космическа флота. Засега компютърът не бе регистрирал в космоса нищо от изкуствен произход.
С горчивина си помисли за двете космонитски планети, които бяха посетили — враждебни диви кучета на едната, враждебни хермафродитни самотници на другата; и на двете — ни най-малко указание за местоположението на Земята. Единствената им придобивка от досегашните визити бе Фалъм.
Отвори очи. Пелорат продължаваше да седи на мястото си от другата страна на компютъра, гледайки го сериозно.
С внезапна заядливост Тривайз каза:
— Трябваше да оставим това соларианско дете.
— Горкото — рече историкът. — Те щяха да го убият.
— Даже и да е така — там му е мястото. То е част от онова общество. Да те убият, защото си излишен, е нещо, с което се е родило.
— О, скъпи ми приятелю, разсъждаваш коравосърдечно.
— Разсъждавам разумно. Не знаем как да се грижим за него и при нас може да страда по-дълго и пак да умре. С какво се храни, например?
— Предполагам, с каквото и ние, стари друже. Всъщност според мен проблемът е ние какво ще ядем? Какво е положението с припасите ни?
— Имаме в изобилие, даже ако прибавим и новия си пътник.
Пелорат не изглеждаше да е на крилете на щастието при тази новина.
— Менюто ни стана доста еднообразно — отбеляза той. — Трябваше да вземем някои неща от Компорелон… не че кухнята им беше отлична, де.
— Не можехме. Ако си спомняш, тръгнахме си доста набързо, както си тръгнахме и от Аврора, и особено пък от Солария. Е, малко еднообразие не е беда. Разваля удоволствието, но все пак поддържа живота.
