— Късметът… или други произволни фактори… имат ли нещо общо?

— Такава е думата — отвърна Тривайз с усмивка, — но теоретически се намесват и произволни фактори. Какво те мъчи?

— Мога ли да седна?

— Разбира се, само че нека отидем в стаята ми. Как е Блис?

— Добре — той прочисти гърлото си. — Пак е заспала. Трябва да се наспи, нали разбираш?

— Напълно го разбирам. От хиперпространствената отдалеченост е.

— Именно, стари друже.

— А Фалъм? — Тривайз седна странично на леглото и остави стола за Пелорат.

— Книгите от моята библиотека, дето ти ги разпечата с компютъра, народните приказки… Чете ги. Естествено, разбира много малко галактически, но като че ли му доставя удоволствие да произнася думите на глас… Впрочем, като говоря за него, все ми се иска да използвам местоимението за мъжки род. Защо, мислиш, е това, приятелю?

Тривайз вдигна рамене.

— Може би защото самият ти си от мъжки род.

— Може би. Ама то е страшно интелигентно, знаеш ли?

— Не се съмнявам.

Историкът се поколеба.

— Разбирам, че Фалъм не ти е много по сърце.

— Нямам нищо против него лично, Янов. Но не съм имал деца и никога не съм ги обичал особено. Ти май имаше, сега се сещам.

— Син. Изпълваше ме с голяма радост, когато беше малък. Може би затова ми се ще да използвам местоимението за мъжки род за Фалъм. Връща ме четвърт век назад във времето.

— Нямам нищо против да го харесваш, Янов.

— И на теб би ти харесал, ако опиташ да се сближиш.

— Сигурно. Може би някой ден ще опитам.

Пелорат отново се поколеба.

— Знам също, че ти е дотегнало да спориш с Блис.

— Мисля, че ние не спорим чак толкова много, Янов. Всъщност с нея се разбираме доста добре. Дори онзи ден проведохме един дълъг и спокоен разговор — без викове и взаимни обвинения — задето така късно дезактивира роботите-стражи. В края на краищата тя вече няколко пъти ни спасява живота и не мога да й предложа нищо друго освен приятелството си, не е ли така?

— Да, така е, обаче аз нямам предвид спорове в смисъл на караници. Исках да кажа… тези вечни препирни за Галаксея и индивидуалността.

— О, това ли? Допускам, че ще продължат, макар и по-вежливо.

— Ще възразиш ли, ако аз поема спора от нейно име, Голан?

— Напротив. Ти самият приемаш ли идеята за Галаксея, или просто се чувстваш по-щастлив, когато си съгласен с Блис?

— Честно ти казвам, приемам я за себе си. Смятам, че Галаксея трябва да е бъдещето. Ти избра тази линия на развитие и все повече се убеждавам, че е правилна.

— Защо я избрах обаче? Това не е довод. Независимо какво казва Гея, аз мога да греша, разбираш ли? Така че не позволявай Блис да те убеди за Галаксея на тази основа.

— Мисля, че не грешиш. Показа ми го Солария, а не Блис.

— Как?

— Ами… най-напред, ние сме изолати — ти и аз.

— Неин термин, Янов. Предпочитам да мисля за нас като за индивиди.

— Въпрос на семантика, приятелю. Както и да ни наричаш, затворени сме в своите лични кожи, обвиващи нашите лични стремежи и мислим преди всичко за себе си. Самозащитата е основният ни закон, дори това да е в ущърб на всичко живо.

— Известни са случаи хора да жертват живота си за другите.

— Рядко явление. Много повече са примерите, когато хората жертват жизнените потребности на останалите заради някаква своя глупава прищявка.

— И какво общо има това със Солария?

— Ами на Солария видяхме какво може да стане с изолатите — или с индивидите, ако предпочиташ. Соларианците едва понасят факта, че трябва все пак да делят цял един свят. Те смятат, че абсолютната свобода е да живееш в пълна изолация. Не изпитват нежни чувства дори към собствените си деца и ги избиват, ако са твърде много. Заобикалят се със слуги-роботи, които захранват с енергия, така че ако умрат, цялото огромно селение да умре символично заедно с тях. Това достойно ли е за възхищение, Голан? Можеш ли да го сравниш с Гея по етичност, доброта и взаимна загриженост? Блис не ми е говорила за нищо такова. То си е мое виждане.

Тривайз каза:

— На теб, Янов, просто ти приляга да изпитваш подобни чувства. Споделям виждането ти. Мисля, че соларианското общество действително е чудовищно, но то невинаги е било такова. Соларианците са потомци на земяните, и по-точно на космонитите, които са водили много по-нормален живот. По една или друга причина соларианците са избрали пътя към една крайност, но не можеш да съдиш по крайностите. В цялата Галактика, с нейните милиони населени светове, знаеш ли да има друг свят, който сега или в миналото да е притежавал общество като соларианското или дори бегло приличащо на него? А дали на самата Солария обществото щеше да бъде такова, ако тя не беше залята с роботи? Допустимо ли е популация от индивиди да достигне соларианския ужас без роботите?

Лицето на Пелорат трепна.

— Голан, ти все намираш кусури. Искам да кажа, никога не ти липсват доводи в защита на онзи тип Галактика, срещу който гласува.

— Не бих оборвал всичко. Има някакво логично основание за Галаксея и когато го открия, ще престана. Или, по-точно е да се каже, ако го намеря.

— Допускаш ли, че може да не го намериш?

Тривайз сви рамене.

— Знам ли? Нима не разбираш защо изчаквам да минат няколко часа, преди да направим скока, и защо има опасност да реша да изчакам даже и няколко дни?

— Каза, че ще бъде по-сигурно, ако изчакаме.

— Да, така казах, но и сега е достатъчно сигурно. Това, Янов, от което в действителност се страхувам, е, че космонитските светове ще ни разочароват напълно. Имаме координатите само на три планети и вече бяхме на две от тях, разминавайки се на косъм със смъртта. Не се сдобихме с никакъв знак, сочещ местоположението на Земята, нито дори с надежда, че тя съществува. Сега съм изправен пред третата и последна възможност. Какво ще стане, ако и тя се провали?

Пелорат въздъхна.

— Знаеш ли, има стари сказания — едно от тях, впрочем, дадох на Фалъм, за да се упражнява, — в които на някого дават право на три желания, само на три. В тези неща тройката изглежда е знаменателно число, вероятно защото е първото нечетно и се явява като най-малкото решаващо. Нали разбираш, две от три печели. Работата е там, че в тези сказания желанията не се изпълняват. Никой и никога не формулира желанията си правилно, което, предполагам, отговаря на древната мъдрост, че задоволяването на твоите желания трябва да бъде заслужено, вместо…

Той внезапно млъкна сконфузено.

— Извинявай, приятелю, губя ти времето. Като заговоря за тия роботи, съм склонен да се увличам.

— Винаги ми е било интересно да те слушам, Янов. Виждам и приликата в случая. Дадени са ни три желания, ние използвахме двете без резултат. Сега остава още едно. Някак си съм сигурен, че пак ще се провалим и искам да го отложа. Затова забавям скока колкото е възможно повече.

— Какво ще правиш, ако наистина не сполучиш и този път? Ще се върнеш ли на Гея? Или на Терминус?

— О, не — прошепна Тривайз, поклащайки глава. — Търсенето трябва да продължи… но не зная

Вы читаете Фондация и Земя
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату