полът е неуместен6, а няма никакво друго за същества, които са полово активни в двете посоки. Тогава защо не изберем едно от местоименията условно? Аз мисля за Фалъм като за момиче. От една страна, има тънък глас, от друга, детеродна способност, което е ключовото определение за женственост. Пелорат е съгласен, защо не се съгласиш и ти? Нека бъде „тя“.
Тривайз вдигна рамене.
— Добре. Ще звучи доста странно да се каже, че тя има тестиси, но нищо.
Блис въздъхна.
— Имаш досадния навик да обръщаш всичко на майтап, но зная, че си напрегнат, и ще те извиня. Просто те моля да използваш за Фалъм местоимението за женски род.
— Обещавам. — Тривайз се поколеба, но не можа да се сдържи и добави:
— Като ви гледам заедно, все повече ми се струва, че за теб… тя замества собственото ти дете. Да не би да искаш да имаш отроче и да мислиш, че Янов не може да ти помогне?
Очите на Блис се разтвориха широко.
— Той не е, за да ми помага в това! Нима ще го използвам като средство за правене на деца? Във всеки случай не ми е време да имам. А когато му дойде времето, детето ще трябва да е геянско — условие, на което Пел не отговаря.
— Искаш да кажеш, че Янов ще бъде изоставен?
— Нищо подобно. Само временно отклонение. Може да се постигне дори и чрез изкуствено осеменяване.
— Предполагам, че ще имаш дете едва когато Гея сметне за необходимо, сиреч когато се открие известна празнина поради смъртта на някой съществуващ геянско-човешки фрагмент.
— Коравосърдечно казано, но с голяма доза истина. Гея трябва да бъде добре балансирана във всички свои части и взаимоотношения.
— Както е при соларианците.
Блис сви устни и лицето й леко пребледня.
— Съвсем не. Соларианците произвеждат повече, отколкото им е потребно, и унищожават излишъка. Ние произвеждаме колкото ни трябва и никога не ни се налага да унищожаваме — както ти самият заместваш мъртвите външни слоеве на кожата си с тъкмо толкова клетки, колкото са необходими да я подновят… и с нито една повече.
— Разбирам какво имаш предвид — кимна Тривайз. — Надявам се, впрочем, че отчиташ и чувствата на Янов.
— Във връзка с евентуално мое дете? За това никога не е ставало дума и няма и да стане.
— Не исках да кажа точно туй. Прави ми впечатление, че все повече се интересуваш от Фалъм. Янов може да се почувства пренебрегнат.
— Не е пренебрегнат. И той също като мен се интересува от Фалъм. Тя е още една допирна точка от взаимен интерес и дори ни сближава повече. Възможно ли е обаче ти да си този, който се чувства пренебрегнат?
— Аз? — Тривайз искрено се изненада.
— Да, ти. Едва ли разбирам изолатите повече, отколкото ти разбираш Гея, но имам чувството, че ти харесва да бъдеш център на внимание и е възможно да се чувстваш изместен от Фалъм.
— Това е глупаво.
— Не по-глупаво от идеята ти, че пренебрегвам Пел.
— Тогава нека сключим мир и да спрем дотук. Ще се опитам да гледам на Фалъм като на момиче и няма да се тревожа излишно, че ощетяваш чувствата на Янов.
Геянката се усмихна.
— Благодаря. Значи всичко е наред.
Съветникът понечи да излезе, но Блис внезапно настоя:
— Почакай!
Той се обърна и промълви с лека нотка на досада:
— Да?
— За мен, Тривайз, е съвсем ясно, че си тъжен и потиснат. Няма да ровя из ума ти, но може би сам ще поискаш да ми кажеш какъв е проблемът. Вчера ни съобщи, че в тази система има подходяща планета и изглеждаше много доволен. Планетата е още там, надявам се. Да не би данните да са се оказали погрешни?
— В системата има подходяща планета и тя си е още там — отвърна Тривайз.
— С нужната големина?
Той кимна.
— След като е подходяща, значи е с нужната големина. И на нужното разстояние от звездата.
— Ами тогава какво не е наред?
— Вече сме достатъчно близо, за да анализираме атмосферата. Оказва се, че няма такава.
— Няма атмосфера?
— Никаква. Това е необитаема планета, а около слънцето не обикаля друга дори с наченки на обитаемост. Третият ни опит даде нулев резултат.
62
Пелорат имаше умислен вид и очевидно не желаеше да нарушава унилото мълчание на Тривайз. Той гледаше от вратата на пилотската стая с явната надежда съветникът да подхване разговор.
Но Тривайз не го подхвана. Ако нещо може да се нарече упорито мълчание, то бе тъкмо неговото.
Накрая Пелорат не издържа и съвсем плахо попита:
— Какво правим?
Тривайз вдигна очи, за момент се загледа в него, после отмести поглед и каза:
— Снижаваме се към планетата.
— Но щом няма атмосфера…
— Компютърът казва, че няма атмосфера. Досега винаги ми е съобщавал това, което съм искал да чуя и съм го приемал. Сега ми казва нещо, което не искам да чуя и аз ще го проверя. Ако някога би могъл да сбърка, ще ми се да е точно този път.
— Мислиш ли, че бърка?
— Не.
— Знаеш ли факт, който го опровергава?
— Не.
— Тогава защо се захващаш с това, Голан?
Най-сетне съветникът завъртя стола си към Пелорат; лицето му бе изкривено в нещо близко до отчаяние:
— Не разбираш ли, Янов, че друго не ми идва на ум? Що се отнася до местонахождението на Земята, с първите два свята изтеглихме празни билетчета, а сега и с този е същото. Какво да правя по-нататък? Да подскачам от планета на планета, да се оглеждам и да питам: „Извинете, къде се намира Земята?“ Изглежда тя се е скрила твърде добре. Никъде не е оставила и следа от себе си. Започвам дори да мисля, че и да съществува някаква следа, тя ще се погрижи да не можем да я намерим.
Пелорат кимна:
— И на мен ми минаваха подобни мисли. Имаш ли нещо против да обсъдим въпроса? Зная, че си разочарован, приятелю, и не ти се говори, така че ако не искаш, ще те оставя на мира.
— Не, не… — тонът на Тривайз удивително приличаше на стенание. — Какво друго ми остава, освен да слушам?
— Не изглеждаш много ентусиазиран — отбеляза историкът, — но може би разговорът ще ни помогне. Моля те, прекъсни ме веднага, щом решиш, че ти идва много. Голан, струва ми се, че не е задължително Земята да е взела само пасивни мерки, за да се скрие, просто като е заличила всичко свързано с нея. Не е ли възможно да е подхвърлила фалшиви сведения и по този начин активно, тъй да се рече, да се забулва в неизвестност?
