— Виж, измъкни каквото можеш от стареца, а пък ти, Блис, от тази, дето ще остане с теб. Трябва ни каквато и да било информация за Земята.
— А ти? — попита Блис. — Ти какво ще правиш?
— Аз ще остана с Хироко и ще се опитам да открия трети източник на сведения.
Геянката се усмихна.
— О, да. Пел ще бъде с онзи старец; аз пък с някоя баба. Ти самият ще се насилиш да останеш с тази привлекателно недооблечена млада жена. Съвсем разумно разпределение на труда.
— Така се получава, Блис, че наистина е разумно.
— Предполагам, че не го намираш за потискащо?
— Не. Защо трябва да го намирам за потискащо?
— Защо ли, наистина?
Хироко се върна и пак седна до тях.
— Всичко е уредено. Уважаемият доктор Пелорат ще бъде отведен при Монолее, а уважаемата мадам Блис заедно с детето нейно ще си има компания. Ще може ли в такъв случай, уважаеми господин Тривайз, аз да бъда възнаградена с предимството да продължа да разговарям с теб за тази Стара Земя, за която ти така…
— Дрънках?
— Не — разсмя се Хироко. — Но стори добре да ми се присмееш. Към теб показах неучтивост, когато отговарях на въпросите ти за нея. Аз жаждала бих да поправя поведението си.
Съветникът се обърна към Пелорат.
— Жаждала?
— Силно би желала — разтълкува историкът.
Тривайз кимна:
— Госпожице Хироко, не съм усетил никаква неучтивост, но ако ще се почувстваш по-добре, с удоволствие ще разговарям с теб.
— Благодаря за благата ти реч — каза девойката и се надигна.
Тривайз също стана.
— Блис — напомни той, — постарай се на Янов да не му се случи нищо.
— Това го остави на мен. Що се отнася до теб самия, разполагаш с… — геянката кимна към кобурите.
— Не мисля, че ще имам нужда от тях — отвърна с известно неудобство Тривайз.
Той последва Хироко навън от трапезарията. Слънцето видимо се бе изкачило над хоризонта и температурата беше още по-висока. Както винаги, усещаше мириса на чужд свят. Спомни си, че на Компорелон той бе учудващо слаб, на Аврора леко напомняше мухъл, а на Солария бе много приятен. (На Мелпомения самите те бяха в скафандри и долавяха единствено миризмата на собствените си тела.)
Във всеки случай бе въпрос на часове миризмата да изчезне, след като осмозните центрове в носа се наситеха.
Тук на Алфа се чувстваше свежият аромат на нагрята от слънцето трева и съветникът дори изпита леко раздразнение при мисълта, че той скоро ще изчезне.
Наближиха малка постройка, съградена, както изглежда, с бледорозов хоросан.
— Това — рече Хироко, — е моят дом. По-рано принадлежеше на по-младата сестра на майка ми.
Тя влезе вътре и му махна с ръка да я последва. Вратата беше отворена или — Тривайз го забеляза още щом прекрачваше прага — по-точно би било да се каже, че просто нямаше врата.
— Какво правите, когато вали? — попита той.
— Ние сме предварително известени. Следващите два дни ще вали по три часа преди зазоряване, когато е най-студено и почвата най-силно ще се овлажни. Тогава ще трябва само да дръпна таз завеса — тя е тежка и непромокаема.
Докато говореше, Хироко дръпна завесата, която бе направена от някакъв здрав брезентоподобен плат.
— Ще я оставя така — продължи девойката. — Тъй всички ще разберат, че съм тук, но че не могат да ме търсят, защото спя или съм заета с важна работа.
— Не ми изглежда кой знае каква гаранция за уединение.
— Защо да не бъде? Виж, входът е закрит.
— Но всеки би могъл да я отметне настрани.
— Без да зачете желанието на онзи, що е вътре? — Хироко изглеждаше потресена. — Нима на твоя свят таквиз дела се вършат? Туй би било по варварски.
Тривайз се ухили.
— Само питам.
Тя го отведе във втората (от общо двете) стая и го покани да седне на един тапициран стол. Празните и сякаш направени от кубчета за игра помещения излъчваха нещо почти клаустрофобично, но пък и къщата не изглеждаше да е проектирана за нещо повече от усамотение или почивка. Прозоречните отвори бяха малки и разположени близо до тавана, но по стените умело бяха разположени матовоогледални ивици, разсейващи отразената светлина. В пода пък имаше цепнатини, откъдето подухваше нежен и хладен бриз. Съветникът не видя никакви следи от изкуствено осветление и се зачуди дали алфианците не се будят по изгрев слънце и не си лягат със залеза.
Тъкмо се канеше да попита и Хироко го изпревари:
— Мадам Блис е ли твоя женска компаньонка?
Тривайз предпазливо уточни:
— Имаш предвид дали тя е мой сексуален партньор?
Девойката мигом си смени боята.
— Умолявам те да зачиташ благоприличието на учтивата беседа, но иначе наистина имам предвид приятности в усамотение.
— Не, тя е женски компаньон на моя умен приятел.
— Но ти си по-младият и по-напетият.
— Е, благодаря за мнението ти, обаче то не е мнение и на Блис. Тя харесва доктор Пелорат далеч повече, отколкото мен.
— Това ме много изненадва. А той не би ли споделил?
— Не съм го питал, но съм сигурен, че не. Нито пък аз бих поискал.
Хироко дълбокомислено кимна.
— Знам. Заради фундамента й.
— Фундамента ли?
— Сам разбираш. Това — и тя се плясна по финото задниче.
— О, това ли! Разбрах. Да, в тазовата си анатомия Блис е щедро оформена — той очерта с ръце една сфера във въздуха и намигна, а Хироко се разсмя.
— И все пак удивително много мъже обичат тази щедрост в телосложението — добави Тривайз.
— Не ми се вярва. Сигур ще да е някакъв вид лакомия — да желаеш излишък от онуй, което е приятно в скромни граници. Ти би ли мислил по-добре за мен, ако да бяха гърдите ми масивни и кандилкащи се и със зърна, насочени към пръстите на нозете? Воистина ти казвам, че съм виждала таквиз гърди, но пък не съм забелязвала мъжете да ги налитат на ята. Бедните жени, които са така засегнати, ще трябва да изпитват нужда да прикриват своята чудовищност — както прави мадам Блис.
— Подобен свръхразмер и мен не би привлякъл, макар да съм сигурен, че Блис не прикрива гърдите си заради някакъв техен недостатък.
— В такъв случай ти не упрекваш моя изглед или форми?
— Трябва да съм луд, за да не ги одобрявам. Ти си красива.
— И какви приятности намираш на този твой кораб, докато прехвръкваш от един свят на друг? След като мадам Блис ти е отказана?
— Никакви, Хироко. Нищо не мога да направя. Понякога си мечтая за приятности, което си има своите неудобства, но ние, дето пътуваме из космоса, добре знаем, че такива моменти съществуват. Друг път пък си наваксваме.
