Трябва да сме интересна гледка — звездолет, който се спуска надолу, без да използва спирачни двигатели или ракетна тяга.
— Странна гледка за която и да е планета — отбеляза замислено съветникът. — Едва ли са много световете, които някога са наблюдавали спускането на гравитационен космически кораб. Плажната ивица би била чудесно място за кацане, но не искам да потопя звездолета, ако случайно духне вятър. Ще се насоча към тревната площ от другата страна на камъните.
— Най-малкото — обади се Пелорат — един гравитационен кораб не може да унищожи нечия частна собственост при кацането си.
Приземиха се меко на четирите широки лапи, които в последния момент изпълзяха навън. Под тежестта на „Далечната звезда“ те бавно потънаха в почвата.
— Боя се обаче, че ще оставим следи — додаде историкът.
— Ако не друго — рече Блис с не съвсем доволен тон, — климатът е очевидно умерен, даже бих казала, топъл.
На тревата стоеше човешка фигурка и наблюдаваше как корабът се спуска без никакви признаци на страх или изненада. Изразът на лицето й говореше единствено за възторжен интерес.
Дрехите й бяха съвсем оскъдни, което съвпадаше с оценката на Блис за климата. Сандалите й изглеждаха платнени, а около хълбоците имаше пола от заметнато парче плат с пъстри мотиви. Бедрата й бяха голи, а от кръста нагоре не носеше нищо.
Косата й — черна, дълга и много блестяща — падаше почти до ханша. Кожата й бе бледокафява, а очите — тесни.
Тривайз огледа околността, но друго човешко същество не се виждаше. Той сви рамене и каза:
— Е, сега е ранно утро и повечето от местните жители може би са си у дома и дори още спят. Все пак не бих твърдял, че местността е гъсто населена.
После се обърна към двамата и заяви:
— Аз ще изляза и ще се опитам да поприказвам с жената. Вие…
— Струва ми се — прекъсна го Блис, — че и ние можем да излезем. Тази личност изглежда напълно безопасна, а и без друго искам да се поразтъпча и да подишам свеж въздух, както и евентуално да намеря по-прясна храна. Освен това ми се ще Фалъм отново да почувства твърда почва под краката си, пък и Пел, изглежда, много би желал да проучи жената по-отблизо.
— Кой? Аз? — попита историкът, като леко се изчерви. — Нищо подобно, Блис, но нали аз съм лингвистът в нашата малка компания.
Тривайз сви рамене.
— Щом ще идва още един, да дойдат всички. Все пак, макар планетата да изглежда безвредна, имам намерение да взема оръжията си с мен.
— Съмнявам се — отбеляза Блис, — че ще се изкушиш кой знае колко да ги използваш срещу тази млада жена.
Тривайз се поухили.
— Нали е привлекателна?
Той пръв слезе от кораба, следван от Геянката, протегнала назад ръка, за да хване ръчичката на Фалъм. Пелорат вървеше последен.
Чернокосата продължаваше да ги наблюдава с любопитство. Не отстъпи и крачка.
Тривайз измърмори:
— Е, да опитаме.
Вдигна длани от оръжията си и отчетливо каза:
— Аз те поздравявам.
Младата жена поразмисли за момент и отвърна:
— Аз поздравявам теб и аз поздравявам твоите другари.
Пелорат радостно отбеляза:
— Прекрасно! Тя говори класически галактически, и то с правилен акцент.
— И аз я разбирам — заяви Тривайз, като позавъртя длан, за да покаже, че все пак не е идеално. — Надявам се, че тя също схваща думите ни.
С усмивка и приветливо изражение той продължи:
— Ние идваме през космоса. Идваме от друг свят.
— Това е добре — отзова се младата жена с чист сопранов глас. — Твоят кораб пристига от империята?
— Той идва от една далечна звезда и се казва „Далечната звезда“.
Младата жена погледна надписа.
— Това ли е изписано? Ако е така и ако първата буква е Д, то виж, че е наопаки.
Съветникът се накани да възрази, обаче Пелорат, почти изпаднал в радостен екстаз, го изпревари:
— Тя е права. Преди около две хиляди години буквата Д се е обърнала наопаки. Какъв невероятен шанс да изучаваш класическия галактически с подробности и като още жив език!
Тривайз внимателно огледа младата жена. Не бе по-висока от метър и половина и бюстът й, макар и добре оформен, беше малък. Въпреки това не изглеждаше незряла. Зърната на гърдите й бяха изпъкнали, а ареолите — тъмни, при все че това би могло да бъде страничен ефект от кафеникавата й кожа.
— Наричам се Голан Тривайз — каза той, — моят приятел е Янов Пелорат, жената е Блис, а детето е Фалъм.
— Дали тогава на далечната звезда, от която идваш, обичаят е на мъжете да се дават по две имена? Аз съм Хироко, дъщеря на Хироко.
— А баща ти? — внезапно се намеси Пелорат.
Хироко отвърна с безразлично помръдване на рамото.
— Неговото име, така казва моята майка, е Смуул, но то няма никакво значение: Аз него не го познавам.
— А къде са останалите? — попита съветникът. — Ти комай си единствената, която е тук, за да ни посрещне.
— Много мъже са с рибарските лодки — поясни Хироко, — много жени са в полята. Последните два дни аз съм си взела почивка и ето че имах щастие да видя това велико нещо. Но хората все пак са любопитни, а корабът трябва да е бил забелязан при спускането дори и от по-голямо разстояние. Другите скоро ще дойдат тук.
— На този остров има ли още много хора?
— Повече от двадесет и пет хиляди — с явна гордост заяви Хироко.
— А има ли други острови в океана?
— Други острови ли, добри ми господине? — тя изглеждаше озадачена.
Тривайз прие учудването й за отговор. Островът сигурно беше единственото място на планетата, населено с човешки същества.
— Как наричате вашия свят? — попита той.
— Това е Алфа, добри ми господине. Учили са ни, че цялото му име е Алфа Кентавър, ако това означава нещо повече за теб, но ние го наричаме само Алфа и, както виждаш, той е хубаволик свят.
— Какъв свят? — Съветникът недоумяващо се обърна към Пелорат.
— Има предвид, че е прекрасен — обясни историкът.
— Така си е — кимна Тривайз, — поне тук и поне в този момент.
Той вдигна очи към нежносиньото утринно небе, по което се носеха малки облачета.
— Хубав слънчев ден, Хироко, но ми се струва, че на Алфа май няма много такива.
Девойката леко се напрегна.
— Толкова, колкото поискаме, господине. Облаците може да идват, имаме ли нужда от дъжд, но повечето дни нам ни се струва да е по-добре, щом небето отгоре е чисто. Тези дни, когато рибарските лодки са в морето, доброто небе и тихият вятър са нещо възжелано.
— Значи, твоите хора, Хироко, контролират времето?
— Ако не го правехме, господин Голан Тривайз, щяхме от дъжд да подгизнем.
— Но как успявате на практика?
