всяка от тях може да има планети със стабилни орбити, стига да са достатъчно близо до едната или другата. Според компютърните бази данни, тези две звезди са средно отдалечени — на 3,5 милиарда километра една от друга — и дори когато са най-близо, пак са на около 1,7 милиарда километра. Планета, която обикаля на по-малко от 200 милиона километра от която и да било звезда, ще се движи стабилно, но няма да „допусне“ до себе си друга с по-широка орбита. Това означава, че не може да има никакви газови гиганти, тъй като би трябвало да са по-отдалечени от звездата, но пък каква роля играят те в случая? И без друго гигантите не са обитаеми.
— Обаче някоя от тези четири планети може би е точно такава.
— На практика реална възможност има само втората. Ако не за друго, то поне защото е достатъчно голяма, за да притежава атмосфера.
Те бързо наближаваха споменатата планета, която за два дни видимо се увеличи, набъбвайки някак плавно и величествено. Сетне, след като не забелязаха да се появява никакъв кораб, който би могъл да ги прихване, набъбването продължи с нарастваща и почти плашеща скорост.
„Далечната звезда“ се движеше бързо по временна орбита на хиляда километра над облачния слой, когато Тривайз мрачно отбеляза:
— Ясно ми е защо в компютърните бази данни след забележката, че е населена, има въпросителна. Не се забелязва никакъв ясен белег от излъчване — нито светлина в нощната хемисфера, нито радиовълни където и да било.
— Облачната покривка изглежда доста дебела — обади се Пелорат.
— Но не би трябвало да поглъща радиовълните.
Гледаха как планетата се върти под тях — истинска симфония от завихрени бели облаци, а тук-там през някоя пролука се прокрадваше синкаво петно, загатващо за океан.
— За населен свят облачната покривка е твърде плътна — каза Тривайз. — Доста мрачна планета ще да е. Но това, дето най-много ме безпокои е, че никакви космически станции не ни приветстваха.
— Имаш предвид както направиха на Компорелон? — попита Пелорат.
— Имам предвид както биха направили на всеки населен свят. Би трябвало да ни спрат за обичайната проверка на документите, фрахта7, продължителността на престоя и така нататък.
— Може би по някаква причина сме пропуснали посрещането — предположи Блис.
— Нашият компютър щеше да ги улови на всяка дължина на вълната, която биха използвали. А и ние излъчвахме своите сигнали, но никого не разбудихме и не получихме никакъв резултат. Да се гмурнем под облачния слой, без да сме се свързали със служебните лица, означава да нарушим вежливостта в космоса, но не виждам друг избор.
„Далечната звезда“ забави ход, като съответно усили антигравитацията си, за да поддържа същата височина. Отново излезе над осветената страна и забави още повече. Действайки заедно с компютъра, Тривайз откри значителна пролука между облаците. Корабът като че ли пропадна и мина през нея. Под тях се люлееше океанът — явно духаше свеж вятър. Набръчканата му повърхност лежеше на няколко километра по-долу, сякаш раирана от ивици пяна.
Прелетяха извън огряното от слънцето петно и продължиха под облачната покривка. Водният простор стана тъмносив и температурата чувствително се понижи.
Фалъм, която също гледаше екрана, подърдори малко на своя богат на съгласни език, а сетне мина на галактически. Гласът й потрепваше.
— Какво е това, което виждам там?
— Океан — успокояващо отвърна Блис. — Много голяма маса вода.
— Защо не пресъхва?
Геянката погледна към Тривайз и той обясни:
— Водата е прекалено много, за да може да пресъхне, Фалъм.
Със задавен глас хлапето рече:
— Не я искам всичката тая вода. Хайде да се махаме — и изведнъж слабо изпищя, защото „Далечната звезда“ мина през купчина буреносни облаци, така че екранът стана млечнобял и се покри със следи от дъждовни капчици.
Светлините в пилотската стая притъмняха и корабът започна да се движи на тласъци.
Тривайз изненадано вдигна очи и извика:
— Блис, твоята Фалъм е достатъчно голяма, за да преобразува енергията. Тя използва електричеството и се опитва да управлява звездолета. Спри я!
Младата жена уви ръце около соларианчето и силно го прегърна.
— Всичко е наред, Фалъм, всичко е наред! Няма от какво да се боиш. Просто това е друг свят. Много светове са като него.
Детето се поотпусна, но продължи да трепери.
С лек укор Блис се обърна към Тривайз:
— То никога не е виждало океан и, доколкото ми е известно, нищо чудно и никога да не е попадало в мъгла или дъжд. Не можеш ли да го разбереш и поне малко да му съчувстваш?
— Не и ако си прави опасни експерименти с кораба. Излиза, че тя е опасна за всички ни. Заведи я във вашата стая и я успокой.
Геянката рязко кимна.
— Блис, ще дойда с теб — каза Пелорат.
— Не, Пел, не — отговори тя. — Стой тук. Аз ще успокоя Фалъм, а ти успокой Тривайз. — И излезе.
— Няма нужда да ме успокояват — изръмжа съветникът. — Съжалявам, ако съм си поизтървал нервите, но не можем да позволим на едно дете да си играе с управлението, нали?
— Разбира се, че не можем — съгласи се историкът, — просто Блис беше неподготвена. Тя умее да контролира Фалъм, а соларианчето се държи наистина забележително добре за дете, което е било отмъкнато от дома му и от своя… робот и запокитено волю-неволю в един живот, който не разбира.
— Зная. Точно затуй не исках да я вземем с нас. Идеята беше на Блис.
— Ако не я бяхме взели, щяха да я убият.
— Добре, после ще се извиня на любимата ти. А също и на хлапето.
Но Тривайз продължи да се чумери и Пелорат кротко попита:
— Голан, старче, има ли и друго, дето да те безпокои?
— Океанът — рече съветникът.
Отдавна бяха излезли от дъждовната буря, но облаците не изчезваха.
— Какво не му е наред?
— Просто е прекалено голям.
Другият го изгледа неразбиращо и Тривайз с рязък тон заобяснява:
— Няма суша. Не сме видели никаква досега. Атмосферата е съвършено нормална, кислородът и азотът са в прилично съотношение, така че планетата би трябвало да разполага с растителен живот, за да може да поддържа нивото им. В естествено състояние такива атмосфери не съществуват — освен, предполага се, на Земята. Обаче на тераформираните светове винаги има достатъчно суша — до една трета от общата площ, във всеки случай не по-малко от една пета. Как е възможно тази планета да е била реконструирана и да няма суша?
— Може би е напълно нетипична — предположи Пелорат, — тъй като е част от двойна система. Може би не е била тераформирана, а е развила атмосфера по някакъв начин, който не се осъществява на планетите, обикалящи около единични звезди. Може би тук животът се е зародил независимо — както някога е станало на Земята — но е само и единствено воден живот.
— Дори и да се наложи да се съглася с теб — заяви Тривайз, — това няма да ни е от полза. Не виждам начин животът в океана да се развие в техническо отношение. Техниката винаги се основава на огъня, а във водата той е невъзможен. Ние не търсим планета, на която има живот, но няма техника.
— Това ми е напълно ясно, аз просто обмислям разни идеи. В края на краищата, доколкото ни е известно, техника се е развила само веднъж — на Земята. Навсякъде другаде заселниците са я донесли със себе си. Не можеш да твърдиш, че „винаги“ се основава на нещо си, след като разполагаш само с един- единствен случай, от който да съдиш.
