— Придвижването във водата изисква обтекаемост. Морските животни не притежават неправилни очертания и разни израстъци от типа на ръце.
— Сепията има пипала.
— Съгласен съм, че малко въображение не е излишно, но ако ти си представяш интелигентни същества, които приличат на сепията и са еволюирали независимо от останалите в Галактиката, като са развили техника, дето не се основава на огъня, според мен си фантазираш нещо напълно невероятно.
— Според теб — кротко повтори Пелорат.
Тривайз изведнъж се разсмя.
— Добре, Янов. Виждам, че търсиш под вола теле, за да ми върнеш, задето говорих строго с Блис. Обещавам ти, че ако не намерим никаква суша, ще изследваме морето, колкото ни позволяват възможностите, за да видим дали ще успеем да открием там твоите цивилизовани сепии.
Докато говореше, корабът отново се мушна в нощната сянка и екранът почерня.
Историкът примигна.
— Все се чудя — рече той — дали е безопасно.
— Кое да е безопасно, Янов?
— Да препускаме така в тъмното. Бихме могли да цопнем в океана, да потънем надолу и мигом да бъдем унищожени.
— Съвършено невъзможно, Янов. Повярвай ми! Компютърът поддържа траекторията ни по гравитационна силова линия. С други думи, той остава винаги на постоянна интензивност на гравитационното поле на планетата, което на практика означава, че поддържа курса на кораба на неизменна височина над морското равнище.
— Само че колко високо?
— Почти пет километра.
— Голан, не ме успокоява напълно. Не е ли възможно да стигнем до суша и да се бухнем в някоя планина, която не виждаме?
— Ние не виждаме, обаче радарът на кораба ще я види, а компютърът ще ни поведе или покрай, или над планината.
— Ами в такъв случай, ако има подходяща за кацане равнинна област? Ще я изпуснем в тъмното.
— Не, Янов, няма. Радарното отражение от водата изобщо не прилича на това от сушата. Като цяло водата е плоскост, а сушата — неравна. По тази причина отражението от нея е значително по-хаотично от първото. Компютърът знае тази разлика и ако се покаже земя, ще ме информира. Дори да беше ден и планетата да бе огряна от слънце, той ще открие сушата далеч преди мен.
Млъкнаха и след два часа отново се озоваха над осветената страна. Под тях пустият океан продължаваше да се вълнува монотонно, но от време на време, когато попадаха в някоя от многобройните бури, изчезваше от погледа. При една такава буря вятърът отнесе „Далечната звезда“ доста встрани от пътя й. Тривайз обясни, че компютърът е отстъпил, за да предотврати излишното хабене на енергия и да намали до минимум шанса от физическа повреда. След като районът на бурята остана зад гърба им, той пак върна кораба на старото трасе.
— Вероятно беше опашката на някакъв ураган — рече съветникът.
— Виж какво, стари друже — обади се недоволно Пелорат, — ние просто обикаляме от запад на изток или, може би, от изток на запад. Изследваме само екватора.
Тривайз кимна:
— Би било глупаво да правим това, нали? Ето защо се движим по кръгова траектория в посока северозапад-югоизток. Така минаваме през тропиците и умерените зони и всеки път, когато повтаряме обиколката, тя се измества по на запад, защото планетата под нас се върти около оста си. По този начин методично я обхождаме. За момента, тъй като не сме попаднали на суша, според компютъра шансът да има обширен континент е по-малък от десет към едно, а за подходящ по размери остров — по-малък от една четвърт… като с всяка наша обиколка този шанс намалява.
— Знаеш ли какво бих сторил аз — бавно рече Пелорат, когато нощната хемисфера отново ги погълна. — Щях да остана достатъчно далеч от планетата и да обходя цялата обърната към мен полусфера с радара. Облаците нямаше да ми попречат, нали?
Тривайз продължи мисълта му:
— И сетне да минеш бързо на другата й страна и да направиш същото и там. Или просто да изчакаш планетата да се завърти. Янов, всичко това е след дъжд качулка. Кой би очаквал да приближи обитаема планета, без да го спрат на някоя станция, където ще му дадат трасе или откажат кацане? А щом човек е влязъл под облачния слой, без да са го спрели, как да се надява, че ще открие незабавно суша? Обитаемите планети са… суша!
— Определено не са само суша — възрази историкът.
— Не говоря за това! — възкликна изведнъж развълнувалият се Тривайз. — Казвам, че сме открили суша! Тихо!
С привидно хладнокръвие, което не успяваше да прикрие възбудата му, той положи длани върху плота и отново стана част от компютъра. След малко каза:
— Остров с дължина горе-долу 250 километра и широчина 65. Площта му е около 15 000 квадратни километра. Не е голям, но заслужава внимание. Чакай…
Светлината в пилотската стая замъждука и угасна.
— Какво правим? — попита Пелорат, който инстинктивно зашептя, сякаш тъмнината бе нещо крехко, дето не биваше да бъде строшено.
— Изчакваме очите ни да се нагодят към мрака. Корабът е увиснал над острова. Просто наблюдавай. Виждаш ли нещо?
— Не… Може би малки светлинки. Не съм сигурен.
— И аз ги виждам. Сега ще включа телескопичните лещи.
И се появи светлина! Ясно забележима, на неправилни ивици.
— Населена е — констатира Тривайз. — Може да е единствената населена част от планетата.
— Какво ще предприемем?
— Ще изчакаме деня. Така ще спечелим няколко часа, през които да си починем.
— Те не могат ли да ни атакуват?
— С какво? Не долавям никакви излъчвания освен видима светлина и инфрачервени лъчи. Планетата е населена и обитателите й определено са интелигентни. Притежават техника, но очевидно пределектронна, така че няма защо да се безпокоим. Пък ако излезе, че съм сбъркал, компютърът ще ме предупреди достатъчно рано.
— А когато настъпи денят?
— Ще кацнем, разбира се.
75
Потеглиха надолу още щом първите лъчи на утринното слънце заблестяха през пролуката в облаците и озариха част от острова — свежо зелен, с ниски заоблени хълмове, губещи се в пурпурната далечина.
Когато се спуснаха по-близо, започнаха да различават изолирани горички и от време на време по някоя градинка, при все че преобладаваха добре поддържаните ферми. Непосредствено под тях, на югоизточния бряг имаше сребриста плажна ивица, завършваща с неравна редица заоблени камъни, зад които се простираше голяма морава. Тук-там се виждаше по някоя къща, но не и нещо, подобно на град.
Накрая различиха неясна мрежа от пътища с все същите рехаво разположени постройки наоколо, а в студения утринен въздух забелязаха и една аерокола.
Можеха да разпознаят, че е такава, а не птица единствено по начина, по който се движеше. Това бе първият неоспорим белег за действащ интелигентен живот.
— Не е изключено да е автоматизирано превозно средство, ако някак си са се изхитрили да се справят без електроника — каза Тривайз.
Блис добави:
— Спокойно може и да е тъй. Струва ми се, че ако я управляваше човек, щеше да се насочи към нас.
