й съставни е наистина стандартна — същата, за която компютърът ни даде данни. Само че около нея обикаля — грубо казано, за осемдесетина години — друга звезда, чиято маса е четири пети от масата на по-ярката. С невъоръжено око не можем да ги видим като отделни обекти, но ако включа увеличението, мисля, че ще успеем.
— Сигурен ли си, че е двойна, Голан? — слиса се Пелорат.
— Така твърди компютърът. И ако сега наблюдаваме двойна звезда, значи не е земното слънце. Не е възможно да е то.
71
Съветникът прекъсна връзката си с компютъра и светлината се усили.
Очевидно това послужи на Блис като сигнал за връщане, защото тя пристигна заедно с лепналата се за нея Фалъм.
— Е, какви са резултатите? — попита Геянката.
— Разочароващи — безизразно отвърна Тривайз. — Там, където очаквах да намеря земното слънце, открих двойна звезда. А би трябвало то да е единична, тъй че онази, която е центрирана, явно е друга.
— Голан, а сега какво? — обади се Пелорат.
Тривайз сви рамене.
— Всъщност аз не очаквах да видя центрирано земното слънце. Дори космонитите не бяха заселвали световете така, че да се получи правилна сфера. Освен това Аврора, най-старият космонитски свят, можеше да е разпратила свои собствени заселници и това също щеше да изкриви сферата. Пък и земното слънце едва ли се е движило точно със средната скорост на космонитските светове.
— Така че Земята би могла да се намира където и да е — вметна историкът. — Туй ли искаш да кажеш?
— Не. Не съвсем „където и да е“. Всички тези евентуални източници на грешка не значат кой знае колко. Земното слънце трябва да е някъде в близката околност на координатите. Звездата, дето я виждаме в тези координати, най-вероятно ще е негов съсед. Странно е, наистина, да има съседна звезда, която толкова наподобява слънцето на Земята — освен ако става въпрос за двойна, — но явно случаят е точно такъв.
— Но тогава би трябвало да видим земното слънце на картата, нали? Имам предвид — близо до Алфа.
— Не, защото съм сигурен, че слънцето на Земята въобще не е на картата. Точно това ме разколеба, когато за пръв път зърнахме Алфа. Независимо колко много може да прилича на земното слънце, самият факт, че я има на картата, ме накара да се усъмня дали е онова, което търсим.
— Ами тогава — обади се Блис — защо не екстраполираме същите координати в истинското пространство? Ако се окаже, че близо до центъра има някаква ярка звезда, дето не съществува на компютърната карта, и ако нейните характеристики са много сходни с тези на Алфа, само че е единична, не би ли могла тя да е земното слънце?
Тривайз изпухтя.
— Стига всичко да излезе, както го описваш, с готовност ще си заложа половината състояние, доколкото имам такова, че около тази звезда, за която говориш, би трябвало да обикаля планетата Земя. Обаче отново се колебая дали да опитам.
— Защото може и да не успееш?
Тривайз кимна.
— Както и да е — продължи той, — само да си поема дъх и ще се насиля да го сторя.
Докато тримата се гледаха един-друг, Фалъм доближи плота на компютъра и с любопитство се зазяпа в очертанията за дланите. Предпазливо протегна ръчичка към тях, но съветникът прекъсна движението й, като бързо се пресегна и каза строго:
— Не бива да пипаш, Фалъм.
Младата соларианка изглежда се постресна и се оттегли под успокояващата закрила на Блисината ръка.
— Голан, трябва да приемаме фактите — обади се Пелорат. — Ами ако не намериш нищо в реалното пространство?
— Тогава ще се принудим да се върнем към по-раншния ни план — отвърна Тривайз — и да посетим всяка от четиридесет и седемте космонитски планети една по една.
— А ако и това не ни донесе нищо?
Съветникът раздразнено тръсна глава, сякаш за да попречи на въпроса да се загнезди прекалено дълбоко в него. Втренчи се в коленете си и отсечено каза:
— Тогава ще измисля нещо друго.
— Ами ако изобщо не съществува свят на прадедите?
Тривайз бързо се озърна.
— Кой каза това?
Въпросът му беше безсмислен. Мигът, през който не му се искаше да повярва, отмина и той вече много добре знаеше кой е попитал.
— Аз — отвърна Фалъм.
Съветникът я изгледа леко начумерен.
— Ти разбираш ли за какво говорим?
— Търсиш света на прадедите, но още не си го намерил. Може би няма някакъв такъв свят.
— Никакъв такъв свят — меко я поправи Блис.
— Не, Фалъм — сериозно заяви Тривайз. — Положени са много усилия той да бъде скрит. Когато толкова много се стараеш да скриеш нещо, значи, че има какво да се крие. Разбираш ли ме?
— Да — отговори Фалъм. — Ти не ми даваш да пипна дланите. Това, че не ми позволяваш да го направя, означава, че трябва да е много интересно човек да ги пипа.
— Ха! Не и за теб, Фалъм. Блис, ти май създаваш чудовище, което ще унищожи всички ни. Никога не й давай да влиза тук, ако аз не съм до плота. А дори и тогава си помисли хубавичко, преди да я пуснеш.
Неочакваният диалог със соларианчето изглежда го извади от неговата нерешителност и той заяви:
— Явно ще е по-добре да се захващам за работа. Ако просто си седя тук и се чудя какво да правя, туй малко страшилище сигурно ще завладее кораба.
Светлините притъмняха и Геянката тихо пошепна:
— Тривайз, ти ми обеща. Не я наричай чудовище или страшилище, когато може да те чуе.
— Тогава я дръж под око и я научи на някакви обноски. Кажи й например, че възпитаните хлапета човек никога не ги чува и много рядко ги вижда.
Блис свъси вежди.
— Тривайз, отношението ти към децата е направо ужасно.
— Може би, само че сега не му е времето да го обсъждаме.
След секунда добави с тон, в който имаше и задоволство, и облекчение:
— Ето ви я пак Алфа в истинското пространство. А вляво и малко над нея има една почти толкова ярка звезда, дето липсва в галактическата карта на компютъра. Това е земното слънце. Бих заложил цялото си състояние, че е то.
72
— Виж какво — рече Блис, — ако загубиш, ние няма как вземем нищо от състоянието ти, така че защо да не уредим нещата още сега? Да посетим звездата веднага, щом успееш да направиш скока.
Тривайз поклати глава.
— Не. Този път не става въпрос за нерешителност или страх, а просто за предпазливост. Три пъти посещавахме непознати светове и винаги се сблъсквахме с нещо неочаквано и опасно. Не стига това, ами и трите пъти ни се наложи да се омитаме на бърза ръка. Сега моментът е изключително важен и аз няма да разиграя картите си, без да зная нищо, или поне без да съм научил толкова, колкото мога. Онова, с което
