разполагаме, са някакви неясни истории за радиоактивност, но то не е достатъчно. По странно стечение на обстоятелствата, което никой не би могъл да предвиди, на около един парсек от Земята има планета, където живеят хора…
— Сигурно ли е, че около Алфа обикаля планета, на която живеят хора? — попита Пелорат. — Ти каза, че компютърът е поставил въпросителна.
— Дори и да е тъй — настоя Тривайз, — заслужава си да опитаме. Защо да не й хвърлим едно око? Ако на нея наистина има хора, нека видим какво им е известно за Земята. Все пак за тях тя не е легенда за нещо безкрайно далечно, а съседен свят и ярка забележителност на небосклона им.
Блис замислено каза:
— Идеята не е лоша. Струва ми се, че ако Алфа е населена и ако жителите й не са типични изолати, може да се окажат дружелюбни и ние да успеем да се сдобием с малко прилична храна — просто за разнообразие.
— Както и да се запознаем с някои приятни хора — подкрепи я Тривайз. — Янов, ти имаш ли нещо против?
— Знаеш кой взима решенията, стари друже — отвърна историкът. — Където и да отидеш, ще дойда и аз.
Хлапето внезапно попита:
— Ще намерим ли там Джемби?
— Ще го потърсим, Фалъм — отговори бързо Блис, за да изпревари съветника.
И тогава самият той заяви:
— В такъв случай въпросът е решен. Към Алфа.
73
— Две големи звезди — обади се Фалъм, сочейки екрана.
— Точно така — потвърди Тривайз, — две. Блис, моля те, дръж я под око. Не ми се ще да си играе с каквото и да било тук.
— Машинариите просто я омайват — рече Геянката.
— Знам, но аз пък не съм омаян от нейното омайване. Въпреки че, да ти кажа правичката, се възхищавам също като нея, когато виждам на екрана две толкова ярки звезди едновременно.
Наистина и двете бяха достатъчно блестящи, та да изглежда, че аха-аха и ще се слеят. Екранът автоматично бе увеличил плътността на филтриране на светлината, за да отстрани твърдото лъчение и да затъмни блясъка тъй, че да се избегне евентуално увреждане на ретината. Като резултат на него бяха останали само няколко ясно забележими обекта, както и онези две слънца, царуващи в почти пълна и високомерна самоизолация.
— Работата е там — заяви Тривайз, — че никога по-рано не съм бил толкоз близо до двойна система.
— Не си бил ли? — попита Пелорат с явно удивление в гласа. — Как е възможно?
Тривайз се разсмя.
— Доста съм обикалял, Янов, вярно е, но не съм онзи галактически скитник, за какъвто ме мислиш.
— Преди да се запозная с теб, Голан, аз пък изобщо не бях пребивавал в космоса, но винаги съм смятал, че всеки, който се изхитри да излезе веднъж…
— Би могъл да иде навсякъде? Знам. Това е съвсем естествено заблуждение. Бедата с хората, дето са като вързани за планетите си, е, че колкото и умът им да им казва, че не е така, въображението им просто не може да възприеме истинската големина на Галактиката. Ние бихме могли да пътуваме цял живот и пак да не проникнем до по-голямата част от нея. Освен това никой не посещава двойни звезди.
— Защо? — намръщи се Блис. — На Гея не се интересуваме от астрономия колкото пътуващите в Галактиката изолати, но съм останала с впечатление, че двойните системи не са рядкост.
— Наистина не са — потвърди Тривайз. — Напротив, двойните звезди са дори значително повече от единичните. Само че образуването на такива двойки възпрепятства нормалния процес на формиране на планети. Двойните звезди разполагат с по-малко планетарен материал, отколкото единичните. Планетите, които могат да се образуват край тях, често пъти имат сравнително нестабилни орбити и рядко са подходящи за колонизиране. Предполагам, че първите изследователи са проучили множество двойни звезди отблизо, преди да започнат да търсят за заселване само единични системи. И, разбира се, след като веднъж Галактиката е била гъсто заселена, практически всички пътувания са се извършвали с търговска или комуникационна цел и между обитаеми планети, които обикалят около единични звезди. Допускам, че през периодите на военна активност понякога са се изграждали бази на малки и иначе ненаселени светове, обикалящи около някоя двойна система, ако тя има стратегическо положение, но откакто хиперпространственото пътуване било усъвършенствано, подобни бази вече не са нужни.
— Удивително е колко неща не зная — смирено отбеляза Пелорат.
Тривайз доволно се ухили.
— Не се впечатлявай от това, Янов. Когато бях във флота, слушахме невероятно много лекции по остарели военни тактически прийоми, които вече никой не възнамерява да използва и за тях се говори само по инерция. Сега просто издърдорих едно откъсче от такава лекция. Помисли обаче за всичко онова, което ти знаеш, а аз не — за митологията, фолклора и древните езици, както и за факта, че го знаеш само ти и още неколцина…
— Да, но тези звезди образуват двойна система — прекъсна го Блис, — а около едната от тях обикаля населена планета.
— Надяваме се, че е така — отвърна съветникът. — Всяко правило си има изключения. И с тази съвсем официална въпросителна, дето се мъдри в случая, нещата стават наистина озадачаващи. Не, Фалъм, клавишите не са играчки! Блис, или й сложи белезници, или я разкарай оттук.
— Нищо няма да повреди — възрази Геянката, но въпреки това придърпа соларианското хлапе към себе си. — Щом толкова се интересуваш от тая обитаема планета, защо вече не сме там?
— Ами, първо — подхвана Тривайз, — достатъчно любопитен човек съм, за да искам да разгледам една двойна система отблизо. Освен това съм и достатъчно предпазлив. Както вече ви обясних, откакто напуснахме Гея, не се е случило нищо, което да ме насърчи да се държа другояче освен предпазливо.
— Голан, коя от тези звезди е Алфа? — попита Пелорат.
— Няма да се изгубим, Янов. Компютърът знае точно коя е, така че и ние го знаем. Алфа е по-топлата и по-жълтата, защото е и по-голямата. Сега светлината на онази отдясно определено има оранжев оттенък, също като слънцето на Аврора, ако си спомняш. Забелязваш ли разликата?
— Да, след като ми насочи вниманието към нея.
— Много добре. Това, значи, е по-малката. Как е втората буква в оня древен език, за който говореше?
Пелорат се позамисли за миг и каза:
— Бета.
— Тогава да наречем оранжевата Бета, а жълто-бялата Алфа. Потегляме право към Алфа.
XVІІ. НОВА ЗЕМЯ
74
— Четири планети — промърмори Тривайз. — Всичките малки плюс един астероиден шлейф. Без газови гиганти.
— Това разочарова ли те? — попита Пелорат.
— Не особено. Очаквах го. Двойните звезди, които обикалят една около друга на толкова близко разстояние, не могат да имат планети, дето да кръжат само около едната от тях. Планетите ще обикалят общия им гравитационен център, но е твърде вероятно да се окажат необитаеми, защото в противен случай би трябвало да са прекалено далеч от звездите. От друга страна, ако двете звезди са по-раздалечени, около
