Пелорат се навъси.
— Обясняваш така, че звучи безнадеждно.
— Не е безнадеждно. В списъка са включени Аврора и Солария, а аз зная къде се намират те. Ще използвам координатите им и ще видя дали мога да ги локализирам. Ако попадна не където трябва, ще коригирам данните, докато не ми дадат правилното място, а от това ще разбера какви грешни предположения съм направил. Щом оправя мерника си, ще мога да потърся центъра на сферата.
— Няма ли да е трудно да решиш какво да предприемеш при толкова много възможности за промени?
— Моля? — попита Тривайз, когото работата все повече поглъщаше. Сетне, след като Пелорат повтори въпроса си, отговори:
— Е, най-вероятно е координатите да следват галактическия стандарт, а корекцията по неизвестен нулев меридиан не е толкова трудна. Тези системи за определяне на разни точки в пространството са разработени много отдавна и повечето астрономи са съвсем сигурни, че даже предшестват междузвездните пътувания. В някои отношения хората са ужасно консервативни и щом свикнат с определени цифрови условности, никога не ги променят. Струва ми се, че дори започват да ги смятат за природни закони. Което си е много хубаво, защото ако всеки свят приемаше свои собствени измерителни условности, дето на всичкото отгоре да се променят твърде често, научните стремления щяха да отслабнат, а защо не и да изчезнат напълно.
Очевидно докато говореше, той работеше, тъй като думите му излизаха от устата на пресекулки. И ето че промърмори:
— Сега… тихо.
Лицето му се покри с бръчки и стана необикновено съсредоточено. Чак след няколко минути Тривайз се облегна назад и пое дълбоко дъх. После възглухо рече:
— Условностите са същите. Локализирах Аврора, две мнения няма. Виждаш ли?
Пелорат се вгледа в звездното поле и в ярката звезда близо до центъра му и попита:
— Сигурен ли си?
— Моето собствено мнение няма особено значение. Компютърът е сигурен. В края на краищата ние бяхме на Аврора. Имаме всички характеристики на слънцето й — диаметър, маса, яркост, температура, спектрални особености, да не говорим пък за картината на съседните звезди. Компютърът казва, че това е тя.
— Тогава, предполагам, трябва да приемем думата му на доверие.
— Повярвай ми, наистина трябва. Чакай да наглася екрана, та да може да продължи работата си. Разполага с петдесет набора координати и ще ги обработва един по един.
Докато говореше, Тривайз не спираше да действа. Обикновено компютърът си служеше с четирите пространствено-времеви измерения, макар рядко да показваше на екрана повече от две. Сега той оформи някакъв затъмнен обем, който бе широк толкова, колкото и висок, и дълъг. Съветникът почти напълно изключи осветлението, така че по-лесно да наблюдават звездната светлина.
— Скоро ще започне — прошепна той.
Миг по-късно се появи една звезда, после втора, след нея трета. Гледката се изместваше след всяко попълнение така, че да включва и новопоявилите се. Пространството сякаш се отдръпваше от окото, за да се получи все по-обхватна панорама. Това се съчетаваше с измествания надолу и нагоре, надясно и наляво…
Най-после се очертаха петдесет светещи точки, сякаш увиснали в тримерното пространство.
Тривайз каза:
— Повече бих се радвал на някое красиво сферично подреждане, защото това ми прилича на очертанията на снежна топка, направена набързо от прекалено твърд и едрозърнест материал.
— Всичко ли обърква?
— Е, създава ми известни трудности, но няма как да го избегнем. Самите звезди не са равномерно разпределени, обитаемите планети пък още по-малко, така че не е възможно да няма непропорционалности. Компютърът ще премести всяка от тези точки на сегашното й място, като се съобразява с предполагаемото им придвижване през последните двадесет хиляди години — което дори и за такъв отрязък от време няма да е кой знае колко голяма корекция — а сетне ще открие най-добрата им опаковка. С други думи, ще намери такава сферична повърхност, до която те да бъдат на минимално разстояние. После ще открием центъра на сферата и… Земята би трябвало да попадне относително близо до него. Или поне така се надяваме. Във всички случаи няма да отнеме много време.
70
Не отне. Тривайз, макар и свикнал с чудесата на умната машина, сам се изненада колко бързо стана.
Беше наредил на компютъра да му извести с мек вибриращ звук, когато реши какви са координатите на центъра на „най-добрата сферична опаковка“. Нямаше причини да не изпита задоволство, щом узна, че търсенето поне засега е приключило.
Звукът се раздаде след броени минути, подобен на нежно докосване до старинен гонг. Усили се, докато двамата почти физически усетиха вибрациите, а сетне бавно отзвуча.
Блис веднага се появи на вратата.
— Какво беше туй? — попита тя с широко отворени очи. — Тревога ли?
— Ни най-малко — отвърна Тривайз.
Пелорат добави с жар:
— Може би локализирахме Земята, Блис. Звукът беше средството, чрез което компютърът ни го съобщи.
Младата жена влезе в стаята.
— Можехте да ме предупредите.
— Съжалявам, Блис — рече съветникът. — Не исках да бъде толкова гръмък.
Фалъм също се появи и попита:
— Защо беше тоя звук?
— Виждам, че дори и тя любопитства — отбеляза мрачно Тривайз. Беше се облегнал изтощен на стола си. Следващата стъпка бе да се опита да влезе в реалната Галактика, да фокусира координатите на центъра на космонитските светове и да види дали там наистина има звезда от клас C. Отново се поколеба да предприеме ли очевидната стъпка заради невъзможността да подложи евентуалното решение на проверка.
— Ами да — опъна се Блис. — Защо да не любопитства? И тя е човек като нас.
— Родителят й не би мислил така — разсеяно заяви Тривайз. — Аз се боя заради хлапачката. Мисля, че не ни носи късмет.
— С нещо да го е показала? — настръхна Блис.
Тривайз разпери ръце.
— Просто така чувствам.
Геянката го изгледа презрително и се обърна към Фалъм.
— Опитваме се да открием Земята, миличко.
— Какво е Земята?
— Също свят, но много специален. Това е планетата, от която са дошли предците ни. Знаеш ли какво означава „предци“?
— Да не би…? — краят не беше на галактически.
— Архаична дума за предци, Блис — поясни Пелорат.
— По-близка е до нашата „прадеди“.
— Чудесно — разцъфна в усмивка Геянката. — Земята, Фалъм, е светът, откъдето са дошли нашите прадеди. Твоите, моите и на Пел и Тривайз.
— Вашите… и моите — Фалъм явно бе озадачена. — И вашите, и моите ли?
— Съществувала е само една група — потвърди Блис.
