— Всички ние имаме едни и същи прадеди.
— Струва ми се, че детето много добре осъзнава, че е различно от нас — обади се съветникът.
— Не говори така — укори го тихо жената. — Трябва да я накараме да разбере, че не е тъй. Поне не за съществените неща.
— Бих казал, че хермафродизмът е съществено нещо.
— Говоря за ума.
— И преобразувателните дялове са съществени.
— Хайде, не се заинатявай. Тя е интелигентна и е човешко същество независимо от подробностите.
Блис се наведе към соларианчето, повишавайки тон до нормалния си говор.
— Помисли спокойно над това, Фалъм, и виж какво означава то за теб. Твоите и моите прадеди наистина са едни и същи. Всички хора на всички светове — много, много светове — имат едни и същи прадеди и те са живели първоначално на планета, наречена Земя. Това означава, че всички ние сме роднини, нали така? Хайде, иди в нашата стая и помисли малко.
Фалъм хвърли въпросителен поглед към Тривайз, врътна се и изтича навън, подтикната от Блис с нежно шляпване по дупето.
А самата тя се обърна към съветника и настоя:
— Моля те, Тривайз, обещай ми да не правиш пред нея никакви забележки, които ще я карат да мисли, че се различава от нас.
— Обещавам — кимна Тривайз. — Нямам никакво желание да спъвам или нарушавам образователния ти процес, но сама знаеш, че тя е различна от нас.
— За някои неща. Също както аз или Пел се различаваме от теб.
— Блис, не ставай наивна. В случая с Фалъм различията са далеч по-големи.
— Малко по-големи. Сходствата обаче са невероятно по-важни. Някой ден тя и нейните хора ще бъдат част от Галаксея, и то твърде полезна част, сигурна съм.
— Добре. Няма да спорим — той се извърна с явно нежелание към компютъра. — А междувременно се опасявам, че ще трябва да проверя предполагаемото положение на Земята в реалния космос.
— Опасяваш се?
— Ами — Тривайз вдигна рамене с, както се надяваше, полушеговит жест, — ако близо до мястото няма подходяща звезда?
— Ако няма, няма — отвърна Блис.
— Чудя се, дали си струва да проверявам точно сега. И без това до няколко дни няма да можем да направим скок.
— И ти ще ги прекараш в терзания заради различните възможности? Разбери веднага. Изчакването няма да промени нещата.
Съветникът приседна, стисна за момент устни и каза:
— Права си. Ами тогава, хайде!
Обърна се към компютъра, постави ръце на очертанията за дланите и екранът потъмня.
— Смятам да те оставя — тихо рече Геянката. — Иначе сигурно ще се изнервиш още повече — тя му махна с ръка и излезе.
— Работата е там — измърмори Тривайз, — че първо ще трябва да проверим в картата и дори земното слънце да е точно на изчисленото място, тя не би трябвало да го включва. Само че тогава…
Гласът му замря от удивление, когато на екрана заблестяха далечните звезди. Бяха разпръснати, многобройни и едва-едва мъждукащи, като тук-там проблясваше по някоя по-ярка. Съвсем близо до центъра обаче имаше звезда, светеща по-силно от останалите.
— Успяхме — ликуващо заяви Пелорат. — Старче, пипнахме я! Виж я само колко е ярка.
— Всяка звезда при центрирани координати ще изглежда горе-долу така — отвърна Тривайз, явно опитвайки се да се справи с каквото и да е прибързано ликуване, което би могло да се окаже неоснователно. — В края на краищата имитира се поглед от разстояние един парсек спрямо координатите. Наистина тази не е червено джудже, нито червен гигант, нито пък гореща синьо-бяла. Ще изчакаме информацията. Компютърът проверява базите данни.
За няколко секунди се възцари тишина, сетне той продължи:
— Спектрален клас G2… — нова пауза, — диаметър 1 400 000 километра… маса 1,02 пъти по-голяма от тази на терминуското слънце… температура на повърхността 6000 по абсолютната скала… период на завъртане около оста — под 30 дни… без необичайна активност или аномалии.
Пелорат попита:
— Всичко това не е ли типично за звездите, около които могат да се открият обитаеми планети?
— Типично е — кимна Тривайз. — И твърде много прилича на условията, очаквани от земното слънце. Ако животът се е развил на това място, именно то би трябвало да постави първоначалния стандарт.
— Значи има доста голям шанс около него да обикаля обитаема планета?
— Няма защо да си блъскаме главите дали е тъй — Тривайз изглеждаше откровено изненадан от видяното, — Галактическата карта я описва като планета, на която живеят хора… само че е поставена въпросителна.
Ентусиазмът на Пелорат нарасна.
— Голан, че нали точно това би трябвало да очакваме! Съществува свят с разумен живот, но опитът да се скрие този факт скрива и данните за него и всява несигурност у съставителите на картата, която компютърът използва.
— Не, друго ме безпокои — заяви съветникът. — Не това бихме очаквали ние. Като се има предвид с каква ефикасност е изтрита информацията за Земята, съставителите на картата не би трябвало да знаят, че в системата изобщо съществува живот, камо ли пък хора. Те не би трябвало да знаят нищо и за земното слънце. Космонитските светове ги няма на картата. Защо тогава да го има слънцето на Земята?
— Да, ама то си е тук въпреки това. Какъв смисъл има да се отрича фактът? Впрочем не откри ли и някаква друга информация за звездата?
— Името й.
— А! И какво е то?
— Алфа.
След кратко мълчание Пелорат възбудено заяви:
— Е, старче, това е. Последното късче от доказателството. Само си помисли какво е значението на тая дума.
— Че тя има ли значение? За мен си е просто едно име, и то доста странно. Не ми звучи на галактически.
— То не е на галактически. Но пък е на праисторическия език на Земята, онзи същия, на който Гея е названието за планетата на Блис.
— Тогава какво значи Алфа?
— Първата буква от азбуката на този древен език. Един от най-твърдо установените откъслеци от познание за него, с които разполагаме. В древни времена понятието „алфа“ се е използвало и като означение на първото от поредица неща. Да назовеш някое слънце „Алфа“ предполага, че то е първото слънце. А не би ли могло първото слънце да е онова, около което се е въртяла първата планета, на която се е зародил човешки живот?
— Сигурен ли си във всичко това?
— Абсолютно — кимна Пелорат.
— Има ли в ранните легенди — нали, в края на краищата, ти си митолог — нещо, дето дава на земното слънце особено необичаен атрибут?
— Не, пък и защо? То по определение трябва да е стандартно, а ми се струва, че характеристиките, които ни представи компютърът, са толкова стандартни, колкото въобще е възможно. Не е ли тъй?
— Предполагам, че слънцето на Земята е единична звезда.
— Естествено! — възкликна Пелорат. — Доколкото ми е известно, всички населени планети обикалят около единични звезди.
— И аз така смятах. Бедата е, че тази в центъра на екрана не е единична, а двойна. По-ярката от двете
