тоталното обединение непременно е добро. И двете крайности може да са еднакво ужасни и е напълно възможно старомодната Галактическа империя, колкото и да е несъвършена, да е най-доброто, което сме били в състояние да направим.
Блис разтърси глава.
— Чудя се дали си вярваш, Тривайз. Нима твърдиш, че вирусът и човекът са еднакво незадоволителни и искаш да избереш нещо средно — например слузеста плесен?
— Не. Но бих могъл да допусна, че и вирусът, и суперчовекът наистина са еднакво незадоволителни и да избера нещо средно — например обикновения човек. Няма смисъл да спорим обаче. Ще притежавам своя отговор, когато намеря Земята. На Мелпомения открихме координатите на още четиридесет и седем космонитски свята.
— И ще ги посетиш всичките?
— До един, ако трябва.
— Поемайки риска от опасностите на всеки от тях.
— Да, ако само така мога да намеря Земята.
Пелорат се бе показал от стаята, в която бе оставил Фалъм, с намерението да съобщи нещо, но попадна в престрелката между Блис и Тривайз. Докато си разменяха реплики, той гледаше ту към единия, ту към другия от спорещите.
— Колко време ще ни отнеме всичко това? — попита Блис.
— Колкото — толкова — отвърна Тривайз. — Може да намерим, каквото търсим, и на следващата планета, на която отидем.
— Или на нито една от тях.
— Няма как да знаем, докато не проверим.
Най-после историкът успя да вметне едно изречение.
— Но защо да търсим, Голан, след като имаме отговора?
Тривайз махна нетърпеливо с ръка към него. После ръката му спря на половината път, той извърна глава и озадачено попита:
— Какво?
— Рекох, че имаме отговора. На Мелпомения поне пет пъти се опитвах да ти го кажа, но ти бе така погълнат от онуй, което правеше…
— Какъв отговор имаме? За какво говориш?
— За Земята. Мисля, че вече знаем къде се намира Земята.
ЧАСТ ШЕСТА
АЛФА
XVI. ЦЕНТЪРЪТ НА СВЕТОВЕТЕ
69
Дълго време Тривайз гледа към Пелорат с израз на очевидно неудоволствие, а сетне попита:
— Има ли нещо, дето ти си видял, а аз не съм, и за което не си ми казал?
— Не — меко отвърна историкът. — Ти също го видя и както току-що споменах, аз се опитах да ти обясня, но явно не беше настроен да ме изслушаш.
— Я пробвай още веднъж,
— Тривайз, не го тормози — обади се Блис.
— Не го тормозя, а настоявам за информация. А ти пък не го глези.
— Моля ви — рече Пелорат, — ще ме изслушате ли, вместо да спорите? Помниш, Голан, че обсъждахме първите опити да се открие произходът на човешката раса, нали? Проекта на Яриф? Този, дето се опитал да нанесе времената, когато са били заселени различните планети, като се ръководел от допускането, че би трябвало да бъдат заселвани навън от първоначалния свят с еднаква скорост във всички посоки. И ако се движим от по-скоро към по-отдавна заселените, бихме наближавали първоначалния свят едновременно отвсякъде.
Тривайз нетърпеливо кимна.
— Спомням си също, че номерът не е минал, защото датите на заселването не са били достоверни.
— Точно така, стари друже. Само че световете, с които е работил Яриф, са от второто разселване на човечеството. По него време хиперпространственото пътуване вече е много напреднало, така че усвоената зона ще трябва да е ставала с все по-неправилна форма. Скоковете на огромни разстояния не са представлявали трудност и заселването не е ставало задължително отвътре навън в радиална симетрия. Това пък положително е доусложнило проблема с недостоверните дати. Обаче, Голан, помисли за момент за космонитските светове. Те са били от първата вълна на разселването. Тогава хиперпространственото пътуване е далеч по-неразработено и вероятно не е имало особено големи скокове. Докато по време на второто са били заселени милиони светове, при първото те са само петдесет, и то вероятно в определен порядък. И още — милионите светове от втората вълна са заселвани в продължение на двадесет хиляди години, а петдесетте свята от първата — за няколко века, тоест едва ли не едновременно, ако ги сравняваме със следващите. Взети като цяло, тези петдесет свята би трябвало да се намират в приблизително сферична симетрия около първоначалния. Сега вече имаме техните координати. Ако си спомняш, ти ги засне от статуята. Онзи или онова, който унищожава сведенията за Земята, или е пропуснал наличието на тези координати, или не се е замислил, че те могат да ни дадат необходимата информация. Голан, трябва само да коригираш координатите в съответствие с движението на звездите за тези двадесет хиляди години и да намериш центъра на сферата. Ще попаднеш доста близо до земното слънце или поне до мястото, където то е било тогава…
По време на лекцията Тривайз бе полуотворил уста и след като Пелорат приключи, му трябваха няколко мига, за да я затвори.
— Е, как така аз не се сетих за това? — промълви съветникът.
— Опитах се да ти кажа, още докато бяхме на Мелпомения.
— Сигурен съм, че си се опитал. Извинявай, Янов, но без да го искам, съм отказал да ти изслушам. Факт е, че на мен изобщо не ми хрумна… — той смутено млъкна.
Историкът тихичко изхихика.
— Че аз бих могъл да ти съобщя нещо важно? Предполагам, в повечето случаи наистина не бих могъл, но сам виждаш — това беше от моята собствена област. Сигурен съм, че по принцип си абсолютно прав да не слушаш много-много какво ти говоря.
— В никакъв случай — възпротиви се Тривайз. — Не е така, Янов. Чувствам се като глупак и си го заслужавам. Пак ти се извинявам… а сега трябва да седна с компютъра!
Двамата влязоха в пилотското помещение и както винаги ученият с удивление и недоверчивост се загледа в отпуснатите върху плота ръце на Тривайз и превръщането на човека в едва ли не общ организъм с умната машина.
— Ще трябва да направя известни предположения — рече съветникът със странно безизразно поради връзката му с компютъра лице. — Както и да приема, че първото число е разстоянието в парсеци, а другите две са ъгли в радиани — едното, така да се каже, нагоре и надолу, а второто — надясно и наляво. Ще трябва да приема също, че в случая плюсът и минусът са ориентирани според галактическия стандарт и че точка нула-нула-нула отговаря на мелпоменското слънце.
— Звучи ми съвсем логично — заяви историкът.
— Така ли? Числата обаче могат да се подредят по шест различни начина, а знаците — по четири; разстоянията може да са в светлинни години, а не в парсеци; ъглите да са в градуси, а не в радиани. Ето ти дотук деветдесет и шест различни комбинации. Добави към това, че ако разстоянията са в светлинни години, не съм сигурен каква е дължината на използваната единица мярка. Добави и факта, че не зная какви условности са били възприети при измерването на ъглите — предполагам, в единия случай отчитането започва от мелпоменския екватор, но кой точно е бил нулевият им меридиан?
