— Видях го — отговори историкът. — Прекарах с него три часа и, да ви кажа, тя никак не преувеличава. Практически разговорът си беше монолог, а когато си тръгнах за обяд, той се вкопчи в мен и не искаше да ме пусне, докато не му обещах, че когато мога, ще се върна, за да го послушам още.
— А каза ли нещо интересно?
— Той също твърди, че Земята е убийствено радиоактивна; че предците на алфианците са последните, които са си тръгнали, и че ако не са го били сторили, щели да измрат. И, Голан, беше толкоз категоричен, че не можех да не му повярвам. Убеден съм, че Земята наистина е мъртва и цялото ни търсене най-накрая ще се окаже безполезно.
79
Тривайз се отпусна назад в стола си и се втренчи в седналия на едно тясно легло Пелорат. Блис, която седеше до любимия си, се понадигна и загледа ту единия, ту другия.
Накрая съветникът рече:
— Янов, нека аз да преценявам дали нашето търсене ще е безполезно или не. Разправи ми какво ти каза словоохотливият старец — накратко, разбира се.
Пелорат започна:
— Вземах си бележки, докато Монолее говореше. Това ми помогна да се вживея в ролята си на учен, макар сега въобще да не ми се налага да се позовавам на бележките си. Той говори съвсем в стил „поток на съзнанието“. Всяко нещо, което изричаше, му напомняше за друго, но тъй като цял живот съм се опитвал да организирам информацията, за да открия значимото и отнасящо се до моите търсения, вече ми е станало втора природа да успявам да кондензирам едно дълго и непоследователно изложение…
Тривайз меко го прекъсна:
— В друго, също тъй дълго и непоследователно? Драги ми Янов, върни се на темата!
От неудобство Пелорат шумно преглътна.
— Да, естествено, друже. Ще се опитам да го изложа в свързан и хронологически издържан разказ. Земята била първоначалният дом на човечеството и на милиони разновидности растения и животни. Това продължило безчет години, до изобретяването на хиперпространственото пътуване. После били основани космонитските светове. Те се откъснали от нея, развили свои собствени култури и започнали да презират и потискат планетата-майка. След два века подтисничество Земята успяла да възвърне свободата си, макар Монолее да не ми обясни по какъв именно начин било постигнато това, а аз не посмях да го попитам, защото това непременно щеше да го вкара в нови отклонения. Той спомена за някакъв исторически герой на име Илайджа Бейли, но отпратките към него толкова типично отразяват навика всички постижения на цели поколения да се приписват на една персона, че не би имало особена полза да се опитвам да…
— Пел, миличък, това ни е ясно — обади се Блис.
Пелорат пак спря насред думите си и поразмисли.
— Разбира се. Моите извинения. И тъй, Земята поставила начало на нова вълна заселвания, като основала второ множество от светове. Заселниците от втората група се оказали по-дейни от космонитите, те заели далеч по-голямо пространство, победили ги, надживели ги и най-накрая основали Галактическата империя. По време на войните между заселниците и космонитите — не, не войни, защото Монолее използваше думата „конфликти“, като много внимателно я подчертаваше — та именно по време на конфликтите Земята станала радиоактивна.
Тривайз видимо се ядоса.
— Това е смешно, Янов. Как може един свят да стане радиоактивен? Всеки свят в някаква степен е такъв още от мига на формирането си и тази радиоактивност постепенно намалява. Той не може да стане радиоактивен.
Пелорат сви рамене.
— Просто ви предавам каквото чух. А и той ми разказваше само неща, които е слушал — от някого, дето му е разправял неща, които той пък е чувал, и така нататък. Типична фолклорна история, разказвана и преразказвана поколения наред и никой не знае какви изкривявания са се вмъквали при всяко препредаване.
— Всичко това ми е ясно, но няма ли някакви книги, документи, древни източници, които да са фиксирали този разказ в определен по-ранен период и могат да ни дадат нещо по-точно от сегашната версия?
— Всъщност, Голан, аз успях да му задам точно този въпрос и отговорът беше „не“. Той неясно спомена, че в древни времена имало такива книги, но те много отдавна били загубени… обаче туй, което ми разправя, е същото, дето било записано в онези книги.
— Да, и — разбира се — достатъчно добре изкривено. Все същата история. На който и свят да отидем, записите за Земята по един или друг начин са изчезнали. Добре, той обясни ли как е започнала радиоактивността?
— Изобщо не се впусна в подробности. Най-близкото до тая тема обяснение беше, че космонитите били разумни същества, но после те всъщност се оказали демоните, които хората от Земята обвинили за всичките си нещастия. Колкото до радиоактивността…
На това място го прекъсна тъничък глас:
— Блис, аз космонит ли съм?
Фалъм стоеше на тесния проход между двете стаи с разчорлена коса и по нощница (пригодена да съответства на по-пищните пропорции на Геянката), която се бе плъзнала към едното рамо така, че откриваше недоразвита гърда.
— Безпокоим се за подслушвачи отвън — вметна Блис, — а забравяме за този, дето е вътре. Фалъм, защо говориш така? — тя стана и тръгна към соларианчето.
То каза:
— Нямам онова, което имат те — и посочи двамата мъже, — нито пък това, което ти имаш, Блис. Аз съм различна. Да не би защото съм…
— Космонит си, Фалъм — с успокояващ глас рече младата жена, — само че дребните различия са без никакво значение. Хайде, връщай се в леглото.
Хлапето се подчини, както винаги, когато Блис искаше нещо от него. Но след няколко крачки се обърна и попита:
— Аз демон ли съм? Какво е демон?
Геянката подхвърли през рамо към двамата мъже:
— Изчакайте ме за момент. Ей сега ще дойда.
След по-малко от пет минути тя наистина се върна, поклащайки глава.
— Ще спи, докато не я събудя. Предполагам, че трябваше да го направя по-рано, макар всяко изменение на ума й да е плод единствено на необходимостта — и добави оправдателно:
— Не мога да я оставя да размишлява над разликите между нейното и нашето генетично наследство.
Пелорат възрази:
— Все някой ден ще трябва да научи, че е хермафродит.
— Някой ден — кимна Блис, — но не и сега. Продължавай с историята, Пел.
— Да — подкрепи я Тривайз, — преди да ни е прекъснало нещо друго.
— Е, Земята или поне кората й станала радиоактивна. По онова време планетата имала многобройно население, съсредоточено в огромни градове, които в по-голямата си част били под повърхността…
— Виж — намеси се съветникът, — това положително не е вярно. Сигурно е плод на местния патриотизъм, който възвеличава златния век на една планета, а подробностите са просто изкривено изображение на Трантор по време на неговия златен век, когато е бил имперска столица на система от светове, опасваща цялата Галактика.
Пелорат помълча, а сетне каза:
— Слушай, Голан, не ме учи на моята работа. Ние, митолозите, много добре знаем, че митовете и легендите съдържат заемки, морални уроци, естествени цикли и стотици други изкривяващи влияния и полагаме усилия да ги окастрим и се доберем до онова, което може да се окаже зрънцето истина. Всъщност
