същите тези техники могат да се приложат и към най-трезвите истории, защото никой не описва ясната и очевидна истина — ако въобще може да се каже, че такова нещо съществува. Засега аз ти разправям в по-малка или по-голяма степен онова, което ми разказа Монолее, макар вероятно да добавям свои собствени изкривявания, колкото и да се стремя да го избегна.
— Добре, добре — тръсна глава Тривайз. — Продължавай, Янов. Не съм искал да те засегна.
— Не съм се и засегнал, стари друже. И тъй, когато радиоактивността бавно започнала да нараства, гигантските градове, ако приемем, че все пак са съществували, започнали да се рушат и да се смаляват, а населението се свило до жалък остатък от някогашната си численост, като едва-едва се крепяло в районите с относително ниска радиация. Числеността му се поддържала със строг контрол на раждаемостта и с евтаназия на хората над шестдесет години.
— Ужас! — възнегодува Блис.
— Несъмнено — кимна Пелорат, — но според Монолее е било точно така и може наистина да е вярно, защото туй определено не е ласкателно за земяните, а е малко вероятно да бъде измислена една неласкателна лъжа. Земяните, които по-рано били презирани и потискани от космонитите, сега пък били презирани и потискани от империята, при все че тук може би има преувеличение поради самосъжаление, което е една много съблазнителна емоция. Същият е случаят с…
— Да, Пел, да, само че друг път. Моля те, продължавай със Земята.
— Извинявайте. В пристъп на доброжелателство империята се съгласила да изнася заразената пръст и да я заменя с вносна нерадиоактивна почва. Няма смисъл да ви обяснявам, че това било страхотен труд, от който тя скоро се отегчила, още повече че този период (ако съм предположил правилно) съвпаднал с падането на Кандар Пети, след което падане империята трябвало да се грижи за много повече неща, а не единствено за Земята. Радиоактивността продължила да се увеличава с нарастващо темпо, населението съответно продължавало да намалява и накрая империята в нов пристъп на доброжелателство предложила да транспортира остатъка от него на един друг свят — казано накъсо, на този свят. Изглежда, че в по- ранния период някаква експедиция пък била заселила океана с живот, така че по времето, когато се разработвали плановете за транспортиране на земяните, на Алфа вече имало изцяло кислородна атмосфера и огромни количества храна. А и никой от световете в Галактическата империя не желаел да притежава тъкмо този свят, защото към планетите, които обикалят около звезди от двойна система, съществува естествена антипатия. Предполагам, понеже в подобни системи има толкова малко подходящи планети, че дори и те биват отхвърлени, тъй като априорно се приема, че все нещо не им е наред. Това си е общоразпространен начин на мислене. Подобен е, например, добре известният случай със…
— После с добре известния случай, Янов — вметна Тривайз. — Продължавай сега с прехвърлянето.
— Оставало само — каза Пелорат, като леко ускори темпото на разказа си — да се подготви земната база. Била издирена най-плитката част от океана и изгребан утаечен слой от по-дълбоките му части, за да се натрупа той върху дъното и така да се създаде островът на Нова Земя. Били измъкнати и добавени към него големи камъни и корали. Били засети земни растения, така че кореновата им система да помогне за укрепването на почвата. Империята отново си самовъзложила чудовищно трудна задача. Вероятно първоначално са били планирани и континенти, но по времето, когато бил изграден първият остров, моментът на имперското благотворителство за пореден път отминал. Онова, което останало от населението на Земята, било докарано тук. Космическите флотилии стоварили хора и машинарии и повече никога не се върнали. Преселниците, които заживели на Нова Земя, се оказали в пълна изолация.
— Пълна? — повтори Тривайз недоверчиво. — Монолее рече ли, че преди нас тук не е идвал никой от друго кътче на Галактиката?
— Почти пълна — уточни Пелорат. — Предполагам, че дори да оставим настрана суеверното неодобрение на двойните системи, тук просто няма за какво да се дойде. От време на време, много нарядко кацал по някой кораб — също както и нашият — но накрая потеглял, а след него никога не идвали други от собствения му свят. Това е.
— Ти попита ли Монолее къде се намира Земята? — заинтересува се съветникът.
— Разбира се, че го попитах. Не знае.
— Откъде може да е научил толкова за земната история, без да знае къде се намира самата Земя?
— Специално го питах, Голан, дали звездата, дето е само на около парсек от Алфа, не е слънцето, около което се върти Земята. Той не схващаше какво е парсек и аз му обясних, че в астрономическия смисъл на думата това е малко разстояние. Той рече, че малко или голямо, не знае къде е Земята, не познава никого, който да го знае, а и по негово мнение не е редно да се опитваме да я намерим. Тя трябвало да бъде оставена да се движи безкрайно из космоса в мир и спокойствие…
— Ти съгласи ли се с него?
Пелорат тъжно поклати глава.
— Не напълно. Обаче той твърдеше, че при темпото, с което продължавала да нараства радиоактивността, планетата сигурно е станала напълно необитаема скоро след преселението и сега вече трябва да излъчва така интензивно, та никой да не може да я доближи.
— Глупости — заяви Тривайз: — Както се разбрахме, една планета не може да стане радиоактивна, а и на това отгоре непрекъснато да увеличава радиоактивността си. Напротив, тя постепенно ще намалява.
— Но Монолее е напълно сигурен в обратното. Толкова хора, с които сме говорили на различни светове, са единодушни, че Земята е радиоактивна. Сто на сто няма смисъл да продължаваме.
80
Тривайз дълбоко си пое дъх и каза, като внимаваше да контролира тона си:
— Глупости, Янов. Това не е истина.
— Е добре, старче, но няма защо да вярваш в нещо само защото много ти се иска да вярваш в него.
— Дали искам или не искам е без значение. Свят след свят ние откриваме, че са изтрити всички данни за Земята. Защо ще бъдат унищожени, ако няма нищо за криене, ако тя е мъртъв, радиоактивен свят, до който човек дори не може да се доближи?
— Не зная, Голан.
— Не, знаеш! Когато кацахме на Мелпомения, ти каза, че радиоактивността би трябвало да е другата страна на монетата. Унищожи архивите, за да отстраниш точната информация; внедри приказката за радиоактивността, за да вкараш невярна. И едното, и другото би трябвало да обезмислят всеки опит Земята да бъде намерена, ето защо ние пък не би следвало да бъдем прилъгани и да се обезкуражим.
— Ти май наистина мислиш, че съседната звезда е слънцето на Земята — обади се Блис. — Тогава защо продължаваме да обсъждаме въпроса за радиоактивността? Какво значение има? Защо просто не потеглим към тази звезда и не видим дали онова, което търсим, е там и ако е там, как изглежда?
— Защото — отвърна съветникът — онези на Земята по всяка вероятност са изключително могъщи и аз бих предпочел да я наближа, когато имам известна информация за нея и за обитателите й. В момента, тъй като продължаваме нищо да не знаем, приближаването е опасно. Идеята ми е да ви оставя тук на Алфа, а аз да продължа сам. Напълно достатъчно е да се рискува един живот.
— Не, Голан — възрази чистосърдечно Пелорат. — Блис и детето могат да изчакат тук, обаче аз трябва да дойда с теб. Търся Земята още отпреди твоето раждане и не мога да остана в тила, когато целта е толкова близо, с каквито и опасности да ни грози тя.
— Блис и детето няма да изчакат тук — заяви Геянката. — Аз съм Гея, а Гея може да ни защити дори и от Земята.
— Надявам се да си права — мрачновато рече Тривайз, — но Гея не е могла да предотврати изтриването на всички ранни спомени за ролята на Земята в нейното основаване, нали?
— Това, както вече знаеш, е било сторено в ранната история на моята планета, когато тя все още не е била нито добре организирана, нито напреднала. Сега нещата стоят другояче.
— Бих се радвал да е тъй. Или може би тази сутрин ти си се сдобила с някаква информация, с каквато ние не разполагаме? Аз те помолих да поговориш със старите жени…
— Така и направих.
