— И какво откри?
— За Земята — нищо. Чисто бяло поле.
— Аха.
— Но те са напреднали биотехнолози.
— О?
— На този малък остров са отгледали и експериментирали безброй сортове и породи растения и животни и са разработили подходящо екологично равновесие — стабилно и самоподдържащо се, независимо от малкия брой разновидности, с които са започнали. Усъвършенствали са океанските форми на живот, които преди няколко хиляди години са заварили тук, увеличили са хранителната и са подобрили вкусовата им стойност. Именно биотехнологията е направила от техния свят такъв рог на изобилието. А освен това имат планове и за самите себе си.
— Какви планове?
— Те прекрасно разбират, че при сегашните условия не могат много-много да разчитат на разширяване на дейността си, тъй като са затворени на единствената малка ивица суша. Обаче мечтаят да станат амфибии.
— Да станат какво?
— Амфибии. Планират в добавка към белите си дробове да развият хриле. Мечтаят да могат да прекарват дълго време под водата; да открият плитководни райони и дори да построят сгради на морското дъно. Моята осведомителка изрази възторга си от тази перспектива, макар да ми призна, че алфианците се стремят към нея вече няколко века, но досега нямат особени, ако не и никакви, успехи.
— Ето две области — отбеляза Тривайз, — в които те са може би по-напред от нас: контролът на времето и биотехнологиите. Чудя се какви ли методи са разработили.
— Ще се наложи да беседваме със специалисти — кимна Блис, — въпреки че те може и въобще да не поискат да говорят за това.
— То не е и наша първа грижа тук — каза съветникът, — обаче очевидно ще е от полза за Фондацията да се поучи от този миниатюрен свят.
Пелорат възрази:
— Че ние доста добре успяваме да контролираме времето на Терминус.
— На много светове има добър контрол — съгласи се Тривайз, — но при тях винаги става въпрос за цялата планета. Докато алфианците контролират времето само в един малък район от своя свят и сигурно имат методи, с които ние не разполагаме. Нещо друго, Блис?
— Покани за разни събития. Изглежда са много склонни да празнуват, щом успеят да се откъснат за малко от земеделието и риболова. След вечеря днес ще има музикален фестивал. Вече ви казах за него. Утре през деня пък ще има плажен фестивал. По цялото протежение на острова ще се съберат всички, които могат да се измъкнат от задълженията си, за да се порадват на водата и да почетат слънцето, тъй като следващите един-два дни ще вали. После, на следващата сутрин, рибарската флотилия ще се върне напук на дъжда и вечерта ще има фестивал на яденето — за изпробване на улова.
Пелорат простена.
— Порциите и така са преизобилни. Какви ли ще са те на фестивала на яденето?
— Доколкото разбирам, той ще се отличава не с количество, а с качество. Във всеки случай и четиримата сме поканени да участваме на всички фестивали, и специално на музикалния довечера.
— Оня с античните инструменти?
— Точно така.
— Между другото какво им е античното? Примитивните компютри ли?
— Не, не. Точно там е въпросът. Това изобщо не е електронна, а механична музика. Те доста подробно ми я описаха. Скърцат на струни, надуват тръби и блъскат по разни повърхности.
— Надявам се, че си измисляш — ужаси се Тривайз.
— Не, не си измислям. Пък и подразбрах, че твоята Хироко ще духа в една от тръбите — забравих й името, — така че точно ти би трябвало да си в състояние да го понесеш.
— Що се отнася до мен — заяви Пелорат, — ще отида с удоволствие. За примитивната музика зная много малко и бих желал да я чуя.
— Тя не е „моята Хироко“ — студено отбеляза Тривайз, — това първо. Второ, мислиш ли, че инструментите са от типа, който някога е бил използван на Земята?
— Така предполагам — отвърна Блис. — Поне алфианките твърдят, че са били изобретени много преди техните предци да се преселят тук.
— В такъв случай — каза съветникът, — може би ще си струва да изслушаме всичкото туй скърцане, свиркане и дънене заради информацията, която е възможно да ни даде то за Земята.
81
Странно, но най-развълнувана от перспективата за една музикална вечер изглеждаше Фалъм. Тя и Блис се изкъпаха в малката пристройка зад жилището им. Банята беше с течаща вода — гореща и студена (или, по-скоро, топла и хладна), леген и подвижен умивалник. Беше съвършено чиста и използваема и на късното следобедно слънце бе дори добре осветена, така че радваше окото.
Както винаги Фалъм бе като хипнотизирана от гърдите на Блис, а Геянката се принуди да обясни (тъй като хлапето вече разбираше галактически), че на нейния свят хората изглеждат по този начин. На което Фалъм естествено запита „Защо?“ и Блис, след като помисли малко и реши, че няма как да отговори вразумително, използва универсалното „Защото така!“
Щом приключиха, тя помогна на Фалъм да облече долната си дреха, дадена й от алфианците, и успя някак да закрепи полата над нея. Стори й се съвсем разумно да я остави необлечена от кръста нагоре. Тя самата, макар също да използва алфиански дрехи за под кръста (доста тесни на хълбоците), си сложи блузата. Изглеждаше глупаво да не показва гърдите си в едно общество, където всички жени го правеха, още повече че нейните не бяха прекалено големи и не по-зле оформени от онези, които бе видяла досега, но в края на краищата реши така.
На свой ред в пристройката влязоха двамата мъже. Тривайз изръмжа обичайното недоволство за многото време, което е трябвало на дамите да се приготвят.
Блис накара Фалъм да се завърти, за да се увери, че полата ще се задържи на мястото си над нейните момчешки бедра и хълбоци, и каза:
— Фалъм, тази пола е много хубава. Харесва ли ти?
Хлапето се втренчи в едно огледало и отвърна:
— Да. Само че няма ли да ми бъде студено без нищо нагоре? — и плъзна длани по голия си гръден кош.
— Мисля, че не. На този свят е доста топло.
— Ти обаче си облякла.
— Да. Така се ходи на моя свят. Слушай, Фалъм, по време на вечерята и след нея ще бъдем заедно със страшно много алфианци. Мислиш ли, че ще можеш да издържиш?
Соларианчето мигновено придоби измъчен вид, но Блис продължи:
— Аз ще седна от дясната ти страна и ще те подкрепям. Пел ще бъде от другата ти страна, а Тривайз — срещу теб. На никого няма да даваме да те заговаря, а и ти няма да е нужно да заговаряш когото и да било.
— Ще се опитам, Блис — изцвърча Фалъм с най-високите си тонове.
— После — каза Геянката, — някои алфианци ще правят музика за нас по техния специален начин. Знаеш ли какво е музика?
Тя затананика най-добрата имитация на електронна хармония, на която бе способна. Лицето на Фалъм грейна.
— Имаш предвид… — последната дума бе изречена на солариански език и хлапето внезапно запя.
Очите на Блис се разшириха. Мелодията беше прекрасна, макар и някак необуздана, и учудващо богата на трели.
— Точно така — вметна Тривайз. — Музика.
