потропването на хермафродитчето.
Най-накрая всичко свърши и се разнесе истинска буря от свиркане, над което определено доминираше вибриращият звук, издаван от Фалъм.
Сетне публиката се разпадна на отделни групички, бързо станали тъй гласовити и шумни, каквито изглежда бяха алфианците при всички свои обществени изяви. Музикантите, свирили на концерта, застанаха в предната част на залата и заприказваха с дошлите да ги поздравят. Фалъм се изплъзна от ръката на Геянката и изтича до Хироко.
— Хей — викна запъхтяна тя, — дай ми да видя…
— Кое да видиш, миличко? — попита Хироко.
— Онова нещо, с което правеше музика.
— О — разсмя се девойката. — Това е флейта, малката ми.
— Може ли да я видя?
— Добре — алфианката отвори една кутия и извади инструмента. Беше разделен на три части, но тя бързо ги сглоби и го подаде на Фалъм с мундщук, обърнат към устните й.
— Ето, духай през това.
— Знам, знам — нетърпеливо рече хлапето и посегна към флейтата.
Хироко инстинктивно я отдръпна и я вдигна над главата си.
— Духай, миличко, но не пипай.
Фалъм изглеждаше разочарована.
— Тогава може ли просто да я погледам? Няма да я пипам.
— Разбира се.
Тя пак протегна инструмента си и соларианчето жадно го загледа.
В този миг флуоресцентното осветление в залата едва-едва помръкна и се разнесе звук от флейта — малко несигурен и треперлив.
От изненада Хироко насмалко не изтърва своята музикална тръба, а Фалъм изкрещя:
— Успях! Успях! Джемби каза, че някой ден ще мога да го направя!
— Ти ли предизвика този звук? — попита Хироко.
— Да, аз. Аз го направих.
— Но как го стори, чедо?
Намеси се Блис, почервеняла от объркване:
— Съжалявам, Хироко. Ще я отведа.
— Не — рече алфианката. — Искам тя да го направи пак.
Неколцина от най-близко стоящите се скупчиха да гледат. Фалъм смръщи вежди, сякаш се напрягаше с всички сили. Флуоресцентните лампи отслабнаха още повече и отново се чу звукът на флейтата — този път чист и стабилен. После той внезапно стана хаотичен, а металните предметчета по дължината на дървения цилиндър се задвижиха сякаш по своя воля.
— Малко по-различно е от… — изпъшка Фалъм, сякаш дъхът й, а не задвиженият от енергията въздух, бе задействал флейтата.
(Междувременно Пелорат бе успял да прошепне на Тривайз: „Сигурно преобразува енергията на електрическия ток, който захранва флуоресцентните лампи.“)
— Опитай пак — помоли със задавен глас Хироко.
Хлапето притвори очи. Сега тонът бе по-мек и по-добре контролиран. Флейтата засвири сама, управлявана не с пръсти, а от странната енергия, получена чрез все още незрелите дялове в мозъка на Фалъм. Тоновете, които отначало се изсипваха почти хаотично, бързо се подредиха в музикална фраза и сега вече всички в залата се насъбраха около Хироко и соларианчето. Младата жена внимателно придържаше флейтата с палец и показалец в двата й края, а Фалъм, затворила очи, управляваше въздушния поток и движението на клапите.
— Това е мелодията, която свирих аз — прошепна Хироко.
— Помня я — каза Фалъм, леко кимвайки с глава без да наруши концентрацията си.
— Не изпусна нито една нота — удиви се алфианката, когато етюдът свърши.
— Само че не беше правилно, Хироко. Ти не го изсвири правилно.
— Фалъм! — отсече Блис. — Не е вежливо. Не трябва…
— Моля, не се бъркай — безапелационно я сряза Хироко. — Защо, чедо, да не е правилно?
— Защото аз бих го изсвирила другояче.
— Покажи ми как.
Флейтата отново засвири, но по-усложнена мелодия, тъй като силите, които натискаха клапите, го правеха по-бързо, в по-сполучлива последователност и с по-изпипани комбинации. Музиката бе сложна, безкрайно емоционална и затрогваща. Хироко стоеше като глътнала бастун, а в залата можеше да се чуе и муха.
Дори и след като Фалъм престана да свири, тишината сякаш продължаваше да звучи, докато алфианката не си пое дълбоко дъх и не рече:
— Малко мое, изпълнявало ли си някога по-рано тази мелодия?
— Не — отвърна детето, — по-рано използвах единствено пръстите си, а тях не мога да движа по този начин — и простичко, без следа от самохвалство добави:
— Никой няма да може.
— Искаш ли да изсвириш още нещо?
— Трябва да си го измисля.
— Тоест да импровизираш?
Фалъм сбърчи вежди и погледна към Блис. Геянката кимна и соларианчето отговори:
— Да.
— Тогава, моля те, направи го — настоя Хироко.
Хлапето застина и минута-две сякаш размишляваше, а сетне започна бавно една много проста поредица от ноти, звучаща направо приспивно. Флуоресцентните лампи притъмняваха и просветваха в зависимост от това дали изразходваната енергия се усилваше или отслабваше. Никой не им обръщаше особено внимание, защото изглеждаше, че това е ефект от музиката, а не нейна причина — все едно някакъв призрачен електрически дух се подчиняваше на заповедите на звуковите вълни.
Комбинацията от ноти се повтори малко по-гръмко; сетне по-усложнена, а после във вариации, които без да губят основната тема, започнаха да стават все по-енергични и вълнуващи, карайки слушателите да затаят дъх. Накрая мелодията затихна далеч по-бързо, отколкото се бе усилвала — с ефекта на шеметно пикиране, което сякаш имаше за цел да смъкне присъстващите на земята, макар те да продължаваха да изпитват усещането, че се реят високо из въздуха.
Последва истински пандемониум9, който процепи тишината, и дори привикналият към съвършено различна музика Тривайз тъжно си помисли: „Вече никога няма да чуя това отново.“
Когато отново се възцари нежеланото беззвучие, Хироко подаде флейтата си.
— Вземи, Фалъм, тя е твоя!
Соларианчето се пресегна е радост, но Блис улови протегнатата му ръка и рече:
— Не можем да я вземем, Хироко. Това е ценен инструмент.
— Имам друга, Блис. Не е толкова хубава, но така и трябва да бъде. Тази принадлежи на човека, който ще свири най-добре с нея. Никога не съм чувала такваз музика и грешно би било аз да притежавам инструмент, дето няма да използвам наспроти възможностите му. Ще ми се да знаех обаче как може да бъде накаран той да свири, без да го докосват!
Фалъм пое флейтата и я притисна към гърдите си с израз на дълбоко задоволство.
83
И двете отделения на жилището им бяха осветени с по една флуоресцентна лампа. Трета се намираше в пристройката. Светлината бе мъждива и не ставаше за четене, но поне стаите вече не бяха съвсем тъмни.
