остров. Няколкото анемични светлинки отдолу замъждукаха и изчезнаха и тъй като с височината атмосферата ставаше все по-рядка, скоростта на кораба нарасна и проблясъците в небето над тях станаха по-многобройни и ярки.
Когато след известно време погледнаха към планетата Алфа, от нея се виждаше само един осветен сърп, по-голямата част на който бе увита в облаци.
Пелорат каза:
— Предполагам, че не разполагат с действаща космическа техника. Няма да могат да ни последват.
— Не съм много сигурен дали това ми звучи съвсем у обнадеждаващо — обади се унило Тривайз. Лицето му бе мрачно. — Аз съм заразен.
— Но с неактивен щам — уточни Блис.
— Е, може да се активира. Те си имали метод. Какъв ли е?
Геянката сви рамене.
— Хироко каза, че без да се активира, вирусът ще загине, ако остане в тяло, което не е адаптирано към него — а твоето е точно такова.
— Нима? — ядно изрече Тривайз. — Тя откъде знае? И, ако е там въпросът, откъде пък аз да знам, че твърдението й не е една самоподдържаща се лъжа? Нима не е възможно методът за активиране — какъвто ще да е той — да се дублира по естествен път? Някакво специфично вещество, определено лъчение… Може изведнъж да се поболея, а сетне и вие тримата също. Или пък ако се случи, след като сме се добрали до някой населен свят, да избухне коварна пандемия, която разбягалите се оцелели да разнесат и по други светове…
Той погледна към Блис.
— Можеш ли да направиш нещо?
Младата жена бавно поклати глава.
— Няма да е лесно. Някои паразити — микроорганизми или червеи, например — са съставна част от Гея. Те са доброкачествени елементи от екологичния баланс. Живеят и допринасят за световното съзнание, но никога не се размножават прекалено много. Съществуват си, без да причиняват забележима вреда. Проблемът, Тривайз, е, че вирусът, с който си се заразил, не е част от Гея.
— Ти рече „няма да е лесно“ — навъси се съветникът. — При създалото се положение можеш ли да се опиташ да го направиш, макар и да се окаже трудно? Можеш ли да откриеш вируса в мен и да го унищожиш? Ако пък не успееш, в състояние ли си поне да подсилиш защитната ми система?
— Тривайз, съзнаваш ли какво искаш? Аз не съм запозната с микрофлората на тялото ти. Сигурно ще е доста сложно да различа един вирус в клетките на твоето тяло от нормалните гени. Още по-трудно е да се направи разлика между вирусите, към които тялото ти е привикнало, и онези, с които те е заразила Хироко. Ще се опитам да ти помогна, но ще отнеме време и може и да не успея.
— Нека отнеме време — каза Тривайз. — Опитай.
— Разбира се — съгласи се Геянката.
— Блис, ако момичето е казало истината — намеси се Пелорат, — ти сигурно ще откриеш вируси, които са с намалена жизненост, и просто ще ускориш края им.
— Това бих могла да сторя. Добра идея.
— Няма ли обаче да се поколебаеш? — запита съветникът. — Нали разбираш, че когато убиваш тези вируси, ще трябва да унищожаваш безценни късчета живот.
— Ставаш язвителен, Тривайз — хладно процеди Блис, — но язвителен или не, посочваш една действителна трудност. Все пак едва ли ще пропусна да те поставя по-напред от вирусите. Не се бой, стига да имам възможност, ще ги убия. В края на краищата, дори и да не вземам теб предвид — устните й потръпнаха, сякаш се опита да сподави усмивката си, — Пелорат и Фалъм също са изложени на риск, а може би си по-сигурен в моите чувства към тях. Не е изключено дори да се досетиш, че и аз съм подложена на опасност.
— Въобще не разчитам на любовта ти към самата теб — измърмори Тривайз. — Ти си готова да се простиш с живота по някакви твои висши съображения. Виж, загрижеността ти за Пелорат приемам — и след секунда добави:
— Не чувам флейтата на Фалъм. Да не й е зле?
— Не — отвърна Блис. — Заспала е. Съвсем естествен сън, с който нямам нищо общо. Ще предложа, след като изчислиш скока към звездата, за която мислим, че е земното слънце, всички да направим като нея. Имам голяма нужда от сън и подозирам, че това се отнася и за теб.
— Да, стига да успея. Знаеш ли, Блис, ти беше права.
— За какво, Тривайз?
— За изолатите. Нова Земя не е рай, колкото и да го наподобява. Тяхното гостоприемство — всичката тази отзивчива дружелюбност отначало — е била, за да ни обезоръжи, така че някой от нас да може лесно да бъде заразен. А цялото им гостоприемство след туй, такива и онакива фестивали, са имали за цел да ни задържат, докато се завърне риболовната флотилия, така че да може да се проведе активирането. И номерът щеше да мине, ако не беше Фалъм с нейната музика. Може би и в това отношение си била права.
— За Фалъм?
— Да, аз не исках да я вземем и никога не ми е било особено приятно, задето и тя е на кораба. Това бе твое дело, Блис — че хермафродитчето е с нас и че именно то, без да го знае, ни спаси. И все пак…
— Все пак — какво?
— Още се чувствам нащрек в нейно присъствие. Не зная защо.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Тривайз, не съм сигурна, дали трябва да припишем цялата заслуга на детето. Като извинение за извършеното, което останалите алфианци положително биха приели за измяна, Хироко изтъкна музиката на Фалъм. Възможно е дори да си е вярвала, обаче в ума й имаше още нещо, което аз смътно долових, макар и да не успях да идентифицирам със сигурност. Нещо, от което тя толкова се е срамувала, че не го е допуснала в съзнанието си. Останах с впечатлението, че е изпитвала топло чувство към теб и не би желала да те види как умираш — независимо от случилото се с Фалъм и нейната музика.
— Наистина ли мислиш така? — попита съветникът, като за пръв път, откакто бяха напуснали Алфа, леко се поусмихна.
— Явно притежаваш известна вещина в отношенията си с жените. Ти убеди министър Лизалор да ни върне кораба и да ни позволи да напуснем Компорелон, пак ти помогна с влиянието си над Хироко алфианката да ни спаси живота. Отдавай заслугата на този, комуто тя принадлежи…
Тривайз се усмихна по-широко.
— Щом казваш. В такъв случай, към Земята. — и той с едва ли не предишната си наперена походка излезе от стаята.
Пелорат се позабави след него, за да попита:
— Значи все пак успя да го успокоиш, а, Блис?
— Не, никога не съм докосвала ума му.
— И още как — след като така безбожно погъделичка мъжката му суета.
— Съвсем косвено — усмихна се тя.
— И така да е, пак е нещо, Блис.
86
След скока звездата, която спокойно би могла да се окаже земното слънце, бе все още на една десета от парсека. Сега тя определено беше най-яркият обект на небето, но все пак не бе нищо повече от звезда.
Тривайз, включил филтър, за да улесни наблюдението, навъсено я изучаваше.
След известно време той каза:
— Няма съмнение, че е истински двойник на Алфа — тази, около която обикаляше любимата ни Нова Земя. Само че Алфа я има на компютърната карта, а двойничката й — не. Не знаем името й, липсват характеристиките й, не разполагаме с никаква информация за планетната й система и дали въобще
