притежава такава.
— Че нали точно това бихме очаквали, ако Земята обикаля около нея! — възкликна Пелорат. — Подобно прикриване на информацията напълно пасва на факта, че всички данни, отнасящи се за първичната планета, са били унищожени.
— Да, но то би могло също да означава, че е космонитски свят, който просто не е бил нанесен в списъка на оная мелпоменска сграда. Не можем да сме напълно сигурни, че е бил пълен. Или, евентуално, около тази звезда може да няма планети и поради това не си е струвало да бъде нанасяна на картата, която се е използвала преди всичко за военни и търговски цели. Янов, чувал ли си някакво предание, в което да се говори, че земното слънце е било само на около парсек от свой двойник?
Пелорат поклати глава.
— Съжалявам, Голан, но никаква подобна легенда не ми идва на ум. Все пак би могло и да има. Паметта ми не е съвършена. Ще потърся.
— Остави, не е толкова важно. Според теб давали ли са някога име на същото това земно слънце?
— Дори няколко различни имена. Предполагам, че то би трябвало да притежава отделно название на всеки от различните езици.
— Все забравям, че на Земята е имало много езици.
— Да, така е. Това е единственият начин да се обясни голяма част от легендите.
Тривайз недоволно попита:
— Е, какво да правим тогава? От такова разстояние не можем да разберем нищо за планетната система, тъй че ще трябва да се придвижим по-наблизо. Бих искал да съм предпазлив, но има качество, дето се нарича прекалена и неоправдана предпазливост. А и не виждам признаци за възможна опасност. Вероятно всяко чудо, което притежава мощта да изтрие информацията за Земята по цялата Галактиката, ще бъде достатъчно могъщо, за да затрие и нас — дори от такова разстояние. Естествено, ако наистина не желаят да бъдат открити; но сега-засега нищо особено не е станало. Няма смисъл да стоим вечно тук само заради вероятността, че може нещо да ни се случи, ако наближим, нали тъй?
— Доколкото разбирам — обади се Блис, — компютърът не открива никакви явления, които биха могли да се изтълкуват като опасни.
— Когато казвам, че не виждам признаци за евентуална опасност, аз се позовавам именно на компютъра. С невъоръжено око определено не мога да видя нищо. Не съм го и очаквал.
— В такъв случай ти просто търсиш подкрепа, за да вземеш решение, което ти изглежда рисковано. Много добре. Аз съм с теб. Не сме дошли толкова далеч, за да се върнем без причина, нали?
— Не — кимна Тривайз. — Ти какво ще кажеш, Янов?
— Иска ми се да продължим — рече историкът, — та ако ще и да е само от чисто любопитство. Направо е непоносимо да се върнем обратно, без да узнаем дали сме открили Земята.
— Е — обобщи съветникът, — в такъв случай всички сме съгласни.
— Не всички — възрази Пелорат. — Ами Фалъм?
Тривайз направо се изуми.
— Нима предлагаш да се посъветваме и с детето? Какво значение би могло да има неговото мнение, дори и да се окаже, че то наистина го притежава? Пък и Фалъм едва ли ще иска нещо друго, освен да се върне на собствения си свят.
— Можеш ли да я упрекнеш за това? — попита Блис.
И тъй като вече се бе зачекнал въпросът за соларианчето, Тривайз внезапно откри, че долавя флейтата й, звучаща в доста енергичен маршов ритъм.
— Я, я послушайте! — рече той. — Къде изобщо е чувала такива ритми?
— Може би Джемби й ги е свирил?
Съветникът тръсна глава.
— Съмнявам се. Танцови — да, макар по-скоро бих предположил, че ще са били приспивни песнички. Фалъм определено ме тревожи. Много бързо се учи.
— Аз й помагам — заяви Геянката. — Запомни го добре. Освен това тя е много интелигентна и за времето, през което е с нас, явно е попила сума ти нови впечатления. Умът й направо плава в непознати усещания. Видя космоса, различни светове, множество хора… и всичко това за пръв път.
Маршовата мелодия ставаше все по-необуздана и още по-пищно варварска.
Тривайз въздъхна и каза:
— Добре, тя е тук й композира музика, която сякаш дъхти на оптимизъм и удоволствие от приключенията. Ще го приема като знак, че е гласувала да се придвижим по-наблизо. Е, в такъв случай да го направим предпазливо и да проверим планетната система на това слънце.
— Ако я има — опъна се Блис.
Тривайз се позахили.
— Има я. Хващам се на бас. Само кажи какво залагаш.
87
— Губиш — отнесено заяви съветникът. — Какво реши да заложиш?
— Нищо. Не приех облога — отвърна Блис.
— Все тая. И без друго не бих поискал да ти взема съкровищата.
Намираха се на около 10 милиарда километра от слънцето. То все още приличаше на звезда, но яркостта му бе близо 1/4000 от тази на едно средно голямо небесно светило, гледано от повърхността на някой обитаем свят.
— В момента, благодарение на увеличението, можем да видим две планети — докладва Тривайз. — От измерените им диаметри и от спектъра на отразената светлина е съвсем очевидно, че са газови гиганти.
Корабът бе доста извън планетарната равнина и Блис и Пелорат, които се вглеждаха през рамото му в екрана, установиха, че са се втренчили в два мънички полумесеца зеленикава светлина. По-малкият от тях бе в по-пълна фаза.
— Янов! — обади се Тривайз. — Нали се твърди, че около земното слънце трябва да има четири газови гиганта?
— Тъй е според легендите — съгласи се Пелорат.
— Най-близо разположеният до слънцето от четирите е и най-големият, а следващият има пръстени. Така ли е?
— Големи, забележими пръстени, Голан. Да. Все пак, стари друже, не е зле да посмалиш малко заради преувеличението при разказването и преразказването на една легенда. Ако не открием планета с изключителна пръстенова система, не мисля, че трябва да го приемем като сериозен довод, че това не е звездната система на Земята.
— Въпреки всичко двете планети, които виждаме, може да са по-отдалечените, а по-близките да се намират от другата страна на слънцето и да са прекалено далеч от нас, за да бъдат локализирани. Ще трябва да се приближим още — и то от срещуположната спрямо звездата страна.
— Това може ли да стане при наличието на голямата й маса?
— Сигурен съм, че ако прояви разумна предпазливост, компютърът ще се справи. Ако обаче прецени, че опасността е прекалено сериозна, ще откаже да ни премести и тогава ще трябва да се придвижим на по- малки стъпки.
Умът му даде нарежданията си и видимото поле на екрана се промени. Звездата рязко увеличи яркостта си, а сетне се измести, тъй като следвайки инструкциите, компютърът запретърсва небето за друг газов гигант.
Скоро търсенето се увенча с успех.
И тримата зрители сякаш се вцепениха, докато умът на Тривайз, почти безпомощен от удивление, правеше напразни опити да изиска от компютъра още по-голямо увеличение.
— Невероятно — ахна Блис.
