— Откъдето произлизат нашите прадеди — поправи я Блис.
— Аз мога да кажа „предци“ — настоя Фалъм.
— Да, отиваме на Земята.
— Защо?
— Че кой не би желал да види света на своите предци? — лекомислено заяви Блис.
— Струва ми се, става дума за нещо повече. Изглеждате обезпокоени.
— Защото никога не сме били тук по-рано. Не знаем какво можем да очакваме.
— Не, има нещо повече.
Блис се усмихна.
— Фалъм, миличка, нали вече приключи с яденето? Защо не идеш в стаята си и не направиш една малка серенада с флейтата? Ти свириш все по-красиво. Хайде! — и тя ускори движението на соларианчето с едно леко потупване по задните части. Фалъм излезе, като се обърна само веднъж, за да отправи замислен поглед към Тривайз.
Съветникът също се загледа след нея с явно неодобрение.
— Това нещо чете ли умовете?
— Не я наричай „нещо“ — сряза го Блис.
— Добре, тя чете ли мислите? Би трябвало да можеш да го разбереш.
— Не, не ги чете. Гея също не го прави. Нито пък хората от Втората фондация. Четенето на умове в смисъл като да подслушаш нечий разговор или да схванеш определени чужди идеи не е нещо, което може да бъде постигнато сега или дори в предвидимото бъдеще. Успяваме да долавяме, да тълкуваме и до известна степен да манипулираме чувствата, но то изобщо не е същото.
— Откъде знаеш, че тя не е в състояние да прави това, за което ти предполагаш, че не може да бъде направено?
— Защото, както сам току-що каза, би трябвало да мога да го разбера.
— Ами ако те манипулира така, че не осъзнаваш реалността на подобен факт?
Блис извъртя очи към тавана.
— Мисли с главата си, Тривайз. Дори н да имаше необикновени способности, Фалъм не би могла да постигне нищо с мен, защото аз не съм Блис, а Гея. Непрекъснато го забравяш. Знаеш ли каква е менталната инерция на една цяла планета? Смяташ ли, че някой самотен изолат, колкото и да е надарен, би могъл да я преодолее?
— Блис, и ти не знаеш всичко, така че не бъди прекалено уверена — заинати се Тривайз. — Това нещо… Тя не е от много отдавна с нас. За толкова кратко време аз не бих съумял да науча друго от един напълно непознат език, освен отделни елементарни фрази, докато Фалъм вече идеално говори галактически и на практика речникът й не е по-беден от моя или твоя. Да, знам, че й помагаш, но ми се иска да престанеш.
— Казах ти, че съм й помогнала, но също така те информирах, че е ужасно интелигентна. Ако успеем да я прикоткаме, докато все още е достатъчно млада, бихме могли да разберем за соларианците толкова много, че накрая да абсорбираме целия им свят. Той несъмнено ще ни бъде от полза.
— А не ти ли идва на ум, че те са патологични изолати дори и по моите стандарти?
— Като част от Гея няма да останат такива.
— Мисля, че грешиш, Блис. Според мен, това соларианско дете е опасно и трябва да се отървем от него.
— Как? Да я изхвърлим през въздушния шлюз? Да я убием, да я накълцаме и да я прибавим към хранителните си запаси?
— О, Блис — възмути се кротко Пелорат.
— Отвратителни и съвършено непредизвикани асоциации — заяви съветникът и за момент се ослуша. Флейтата звучеше без грешки и колебания, а те разговаряха полушепнешком — Когато всичко свърши, ще трябва да я върнем на Солария и да се уверим, че ужасната й планета е откъсната веднъж завинаги от останалата Галактика. Чувствам, че трябва да бъде така. Не й вярвам и се боя от нея.
Блис се позамисли и след туй каза:
— Тривайз, зная, че владееш някаква способност да стигаш до вярното решение, но освен това разбирам, че Фалъм ти е антипатична още от самото начало. Подозирам, че това може да е просто защото на Солария те унижиха и в резултат си развил яростна ненавист към планетата и нейните обитатели, но тъй като не мога да докосвам ума ти, няма как да бъда сигурна. Моля те да си припомниш обаче, че ако не бяхме взели Фалъм с нас, сега щяхме да сме на Алфа — мъртви и, предполагам, вече погребани.
— Знам, Блис, но дори и това…
— А нейната интелигентност заслужава похвали, не завист.
— Не й завиждам, боя се от нея.
— От интелигентността й?
Съветникът замислено облиза устни.
— Не, не точно.
— Тогава от какво?
— Не зная. Блис, ако знаех от какво се страхувам, може би нямаше да ме е страх. Това е нещо, което не ми е съвсем ясно — гласът му затихна, сякаш той заговори на самия себе си. — Галактиката изглежда е претъпкана с казуси, които не разбирам. Защо избрах Гея? Защо трябва да открия Земята? Има ли в психоисторията някакво липсващо допускане? И ако го има, какво е то? На всичкото отгоре — защо Фалъм така ме тревожи…
— За нещастие не мога да отговоря на нито един от тези въпроси — Геянката стана и излезе от стаята.
Пелорат я изпрати с поглед, а сетне рече:
— Голан, нещата положително не са толкова черни. Ние се приближаваме все повече и повече към планетата, а щом веднъж стигнем до нея, може би всички загадки ще бъдат решени. Поне досега нищо не полага каквито и да било усилия, та да ни попречи…
Очите на Тривайз се стрелнаха към него и той тихо каза:
— Ще ми се нещо да ни бе попречило.
— Наистина ли? — попита историкът. — Че защо?
— Честно казано, щях да приема като добре дошъл всеки признак за живот.
Пелорат се ококори.
— Да не би все пак да си открил, че Земята е радиоактивна?
— Не съвсем. Само че е топла. Малко по-топла, отколкото очаквах.
— Това лошо ли е?
— Не непременно. Може да е доста топла, но то не я прави безусловно необитаема. Облачната покривка е дебела и е от водна пара, така че тези облаци заедно с един просторен океан биха наклонили везните към поддържане на живота въпреки температурата, която изчислих по микровълновото излъчване. Засега не мога да бъда сигурен. Работата е там, че…
— Да, Голан?
— Ами, ако Земята е радиоактивна, това лесно може да обясни защо е по-топла от очакваното.
— Но не означава, че и обратното е вярно, нали?
— Не. Не, не означава — Тривайз успя да докара на лицето си нещо като усмивка. — Янов, няма смисъл да теоретизираме. След ден-два ще знаем със сигурност какво е положението.
91
Когато Блис влезе в стаята, Фалъм седеше дълбоко замислена на тясното легло. Тя вдигна за миг очи, а сетне пак ги сведе надолу.
Геянката тихо попита:
— Какво има, миличко?
— Защо Тривайз толкова много не ме харесва, Блис? — промълви хлапето.
— Мислиш, че не те харесва?
