— Стига те да не ни засягат — не отстъпи Геянката.
— Те не ни засягат — натърти Тривайз. — Ще си тръгнем, уверявам те. Отсрочката за евентуална информация няма да е голяма.
— Както и да е, от изолатите аз се боя — заяви Блис — дори когато дарове даряват.10
Тривайз вдигна ръце.
— Стигаш до някакво заключение, а сетне изопачаваш доказателствата, за да му паснат. Типично по…
— Не го произнасяй — заплашително го прекъсна Блис. — Аз не съм жена. Аз съм Гея. Не аз, а Гея се притеснява.
— Няма никаква причина… — в този момент откъм отвора на къщата се чу драскащ шум. Тривайз застина.
— Какво е това? — тихо попита той.
Блис леко сви рамене.
— Дръпни завесата и ще видиш. Нали разправяше, че този свят е дружелюбен и не ни заплашват никакви опасности.
Съветникът обаче продължи да се колебае, докато от другата страна на отвора един нежен глас не се обади:
— Моля. Аз съм!
Беше гласът на Хироко. Тривайз със замах отметна завесата.
Алфианката бързо влезе. Бузите й бяха мокри.
— Затвори — задъхано рече тя.
— Какво има? — попита Блис. Хироко се вкопчи в Тривайз.
— Не можах да стоя безучастна. Опитах се, но бе непоносимо. Тръгвай си; и всички вие. Бързо вземете детето с вас. Откарайте кораба надалеч — надалеч от Алфа — докато е все още тъмно.
— Но защо? — попита съветникът.
— Защото иначе ти ще умреш. И всички вие.
84
Известно време тримата чуждоземци гледаха вцепенени момичето. Сетне Тривайз рече:
— Да не твърдиш, че твоите хора ще ни убият?
По бузите на Хироко пак се затъркаляха сълзи.
— Ти вече тръгнал си по пътя на смъртта, уважаеми Тривайз. А с теб и другите. Преди много време учените тукашни изобретили един вирус — за нас безвреден, ала за чуждоземци смъртоносен. Ние сме имунизирани — тя бурно разтърси ръката му. — Ти си заразен.
— Как?
— Когато споделихме своята приятност. Това е един от начините.
— Но аз се чувствам съвсем добре — възрази съветникът.
— Вирусът все още не е активиран. Това ще стане, щом се върне риболовната флотилия. По нашите закони всички трябва да решат за подобно нещо — дори и мъжете. И сигурно ще го направят, и ще ви задържим тук дотогава — две утрини оттук нататък. Тръгнете си сега, докат’ е мрак и никой ви не подозира.
— Защо твоите хора ще сторят това? — остро попита Блис.
— Зарад нашата безопасност. Ний сме малцина, а много притежаваме. Не искаме тук да нахълтат чуждоземци. Дойде ли един и съобщи за туй, що имаме, ще дойдат и други, тъй че колчем веднъж на много време пристигне някой кораб, ний трябва да сме сигурни, че той не ще отлитне.
— Но в такъв случай — недоумяващо запита Тривайз — защо ни предупреждаваш да се махнем?
— Не питай за причината. Не, ще ти я кажа, тъй като отново чувам я. Слушай…
В другата стая Фалъм свиреше тихо и безкрайно сладостно с флейтата.
— Не ще мога да понеса унищожаването на таз музика — рече девойката, — тъй като малката също ще погине.
— Затова ли даде флейтата на Фалъм? — сурово каза съветникът. — Знаела си, че щом умре, отново ще я притежаваш?
Хироко видимо се ужаси.
— Не, не туй имах предвид. А когато накрая дойде ми на ума, разбрах, че не бива да се случи. Тръгнете заедно с детето и вземете флейтата, така че повеч’ аз да не мога да я видя. Там, в космоса, ти ще бъдеш в безопасност и останал неактивен в тялото ти, след време вирусът ще умре. В замяна аз ви моля нивга никой от вас и да не споменава за този свят, така че друг да не узнае.
— Няма да говорим за него — обеща Тривайз.
Хироко вдигна очи към лицето му и тихо каза:
— Ще ли мога да те целуна, преди да си тръгнеш?
— Не — отсече съветникът. — Вече съм инфектиран веднъж, а това сигурно е достатъчно — и не чак толкова грубо добави:
— Не плачи. Хората ще те попитат защо плачеш и ти няма да можеш да им отговориш. Аз ще ти простя онуй, което си ми сторила, заради сегашните ти усилия да ни спасиш.
Хироко се изправи, внимателно изтри бузи с опакото на дланите си, пое дълбоко дъх и рече:
— Благодаря на теб — и бързо излезе.
Тривайз се огледа в полумрака.
— Ще изгасим лампите, ще поизчакаме малко и ще тръгнем. Блис, кажи на Фалъм да спре да свири на инструмента си. Не забравяй да вземеш флейтата. После ще идем на кораба, стига да успеем да го открием в тъмнината.
— Аз ще го открия — рече Геянката. — На борда има мои дрехи и макар едва-едва, те също са Гея. Гея няма да се затрудни да намери Гея — и тя изчезна в другата стая, за да приготви Фалъм.
Пелорат запита:
— Мислиш ли, че не са повредили кораба, за да ни задържат на планетата?
— Не разполагат с такава техника — мрачно отвърна съветникът.
Когато Блис се появи, хванала соларианчето за ръка, той угаси лампите.
Безмълвно престояха в тъмнината около половин час, който им се стори дълъг колкото половината нощ. Сетне Тривайз бавно и безшумно отвори вратата. Небето изглеждаше позаоблачено, но звездите светеха. Високо над тях стоеше Касиопея, а в долния й край ярко блестеше звездата, която би могла да бъде земното слънце. Въздухът бе неподвижен, не се чуваше никакъв звук.
Тривайз внимателно пристъпи навън и направи знак на другите да го последват. Едната му ръка се спусна почти инстинктивно към ръкохватката на невронния камшик. Бе сигурен, че няма да му се наложи да го използва, но все пак…
Блис пое водачеството, уловила Пелорат, който на свой ред бе хванал Тривайз. Другата ръка на Геянката държеше дланта на Фалъм, а свободната ръка на хлапето стискаше флейтата. Внимателно напипвайки пътя в почти пълната тъмнина, Блис поведе групата в посоката, от която много слабо долавяше излъчването на своята дреха на борда на „Далечната звезда“.
ЧАСТ СЕДМА
ЗЕМЯ
XIX. РАДИОАКТИВНА?
85
„Далечната звезда“ излетя тихо и бавно се издигна в атмосферата, оставяйки под себе си тъмния
