антителата да се завъртят и да затанцуват.
— Ще те измъкна, Кора — запъхтяно каза той.
— О-о, Грант. Бързо.
Задърпа отчаяно кислородните й бутилки, които се бяха врязали в колоната и бяха залепнали. Тънки струйки гъста течност все още се процеждаха от разкъсаното място и това вероятно беше предизвикало идването на антителата.
— Не мърдайте, Кора. Сега… А, ето!
Глезенът на Кора се беше заклещил между две нишки, които успя да раздели със сила.
— Следвайте ме.
Двамата направиха половин салто и заплуваха нагоре. По тялото на Кора се бяха налепили антитела, но по-голямата част останаха назад. След това, водени от незнайно какъв еквивалент на „аромат“, те ги последваха — отначало няколко, а след това целия нарастващ рояк.
— Няма да успеем — изпъшка Кора.
— Напротив, ще успеем — възрази Грант. — Само напрегнете всичките си мускули.
— Но те все още се лепят. Грант, страх ме е.
Грант поглед към нея, след това изостана малко. Половината й гръб беше покрит от мозайката на вълнените топки. Бяха открили естеството на повърхността й или поне на тази нейна част.
Опита се да ги избърше, но вкопчените антитела се сплескаха от допира на ръката му, след което върнаха предишната си форма. Няколко започнах да опитват и да „вкусват“ тялото на Грант.
— По-бързо, Кора.
— Не мога…
— Можете. Ще се хванете ли за мен?
Изскочиха нагоре, над ръба на пропастта, към „Протей“, който ги чакаше.
Дювал помогна на Майкълс да се промъкне през люка.
— Какво става там?
Майкълс смъкна шлема си и задъхано каза:
— Мис Питърсън се е заплела в клетките на Хансен. Грант се опитва да я освободи, но антителата се събират около нея.
Очите на Дювал се разтвориха широко.
— Какво можем да направим?
— Не знам. Може би ще успее да я измъкне. Иначе ще трябва да продължим.
— Не можем да ги оставим там — намеси се Оуънс.
— Не, разбира се — каза Дювал. — Трябва да отидем при тях и тримата…
След това остро добави:
— А вие защо се върнахте, Майкълс? Защо не останахте?
Майкълс враждебно погледна Дювал.
— Защото нямаше да им помогна с нищо. Нямам нито мускулите на Грант, нито рефлексите му. Щях само да преча. Ако искате да им помогнете, вървете.
— Трябва да ги вземем — каза Оуънс. — Живи, или… или иначе. Ще се деминиатюризират след четвърт час.
— Добре — заяви Дювал. — Облечете водолазния си костюм и да вървим.
— Почакайте — каза Оуънс. — Идват. Ще приготвя люка за отваряне.
Ръката на Грант стоеше върху капака на люка, докато чакаше да светне сигналната лампа. Зачопли антителата по гърба на Кора, стисна подобните на вълна нишки на едно от тях между палеца и показалеца и усети меката му еластичност, но след това достигна до жилавото ядро, което не поддаде.
Пептидна верига, помисли си той.
В паметта му изплуваха неясни спомени от ученическите години. Някога можеше да напише химическата формула на част от пептидната верига, а сега пред него беше и самата тя. Дали щеше да успее да види отделните атоми ако имаше микроскоп? Не, Майкълс беше казал, че очертанията им няма да са ясни.
Дръпна молекулата на антитялото. Отначало не успя да я откъсне, след това молекулата се отлепи. Захванатите за нея съседните молекули също се откъснаха. Освободи се цяло парче и Грант го захвърли настрани. Останаха заедно и се насочиха обратно, търсейки място, където да се захванат.
Нямаха мозъци, дори и най-примитивни и беше погрешно да се мисли за тях като за чудовища или хищници, или дори като за плодни мушици. Просто бяха молекули, чиито атоми бяха така подредени, че да им позволят да се закрепват посредством междуатомните сили към повърхности, които пасват на тяхната. От някакво кътче на паметта му изплува определението — Ван дер Ваалсови сили. Нищо повече.
Продължи да скубе мъха по гърба на Кора. Тя се развика:
— Грант, те се връщат. Да влизаме вътре.
Грант погледна назад. Приближаваха се към тях, усещайки присъствието им. Над ръба на пропастта се подаваха цели вериги от молекули, които се придвижваха към тях като слепи кобри.
— Трябва да почакаме — каза Грант и изчака да светне зелената лампа.
— Хайде.
Отчаяно завъртя колелото.
Навсякъде около тях имаше антитела, но най-много се бяха скупчили около Кора. Вече бяха чувствителни към нея и сега не се колебаеха много. Прилепваха се и се съединяваха, като покриваха раменете й и започваха да образуват вълнестото си покритие върху корема й. Поколебаха се при неравната тримерна извивка на гърдите й, като че ли все още не бяха я преценили.
Грант нямаше време за да помогне на Кора в неефикасната й борба с антителата. Отвори люка, набута Кора вътре заедно с антителата и я последва.
Натисна врата на люка, докато антителата продължаваха да се изливат вътре. Вратата започна да се затваря, но стотина от тях й пречеха с жилавите си тела. Грант подпря с гръб вратата за да се противопостави на еластичността им и успя да завърти колелото, което заключваше люка. Дузина малки вълнени топки, толкова меки и някак беззащитни поотделно, се извиваха слабо в процепа между вратата на люка и стената му. Но течността беше изпълнена със стотици други, които останаха свободни. Въздушното налягане изтласкваше течността навън със силно съскане, но в момента Грант беше зает с чистенето на антителата. Някои се бяха налепили по гърдите му, но той не им обръщаше внимание. Коремът и гърбът на Кора бяха напълно скрити под тях. Бяха образували плътен обръч около тялото й от гърдите до бедрата.
— Започнаха да се стягат, Грант — каза тя.
През маската се виждаше агонизиращия израз на лицето й, а по думите й се усещаше какво усилие й струва да говори.
Водата се отичаше бързо, но не можеха да чакат повече. Грант задумка по вътрешната врата.
— Не-не мога да диш… — прошепна Кора.
Вратата се отвори, останалата течност започна да се излива в кораба. Ръката на Дювал се промуши, сграбчи ръката на Кора и я издърпа навътре. Грант я последва.
— Боже мили, погледнете ги — каза Оуънс.
С израз на антипатия и отвращение започна да скубе антителата както правеше Грант.
Откъсна се една ивица, след това още една и още една.
— Сега е лесно — засмя се Грант. — Просто ги изчеткайте.
Вече всички се махаха лесно. Падаха в дълбоката един инч вода на пода на кораба и помръдваха слабо.
— Създадени са за да действат в телесната течност — поясни Дювал. — Щом веднъж бъдат заобиколени от въздух молекулното привличане променя характера си.
— Само ако са махнати. Кора…
Кора поемаше въздух на дълбоки, треперещи глътки. Дювал внимателно махна маската й и тя внезапно избухна в сълзи, и се хвърли към Грант, а не към него.
