Отчаяно се опита да открие „Протей“, но забеляза само слаб отблясък от прожекторите му край далечната стена.
Кора се намираше близо до „Протей“, когато трептенето го тласна. Инстинктивно се опита да се задържи за него и за миг се понесе с „Протей“, като че ли яздеше обезумял мустанг. Дъхът й секна, хватката й се отпусна и тя се плъзна по пода на мембраната, върху която стоеше кораба.
Прожекторите на кораба светеха в посоката, в която се плъзгаше и макар да се опита да спре движението си, беше напълно безполезно. Със същия успех можеше да опита да спре лавина като забие пети в земята.
Знаеше, че се движи към зоната, в която се намира апарата на Корти — главния център на слуха. Между частите на органа бяха ресничестите клетки — всичко 15000 на брой. Забеляза няколко от тях — всяка със свои собствени деликатни микроскопични реснички. Определен брой от тях трептяха леко, според височината и интензитета на звуковите вълни, достигащи до вътрешното ухо, където се усилваха.
Описаното обаче беше приложимо само в някакъв курс по физиология — фрази, които имаха смисъл единствено в нормалната вселена. Това, което виждаше, беше дълбока пропаст, а отвъд нея — редици от тънки, грациозни колони, които се поклащаха величествено. Те не се люлееха заедно, а по-скоро първата, след това втора, като че ли през цялата структура преминаваше вълна.
Кора се плъзна, преметна се над пропастта и попадна в света на трептящите колони и стени. Фенерчето на шлема и премигна несигурно, докато падаше надолу. Усети, че нещо се закача за костюма й, а след това се залюля върху нещо слабо еластично. Увисна с главата надолу, но не посмя да помръдне, за да не би това, което я задържаше да поддаде и да я остави да падне още надолу.
Завъртя се първо на едната страна, след това на другата, докато колоната, на която се закачи — микроскопична ресничка върху една ресничеста клетка от апарата на Корти — продължаваше да се полюлява величествено.
Успя да си поеме дъх и чу собственото си име. Някой я викаше. Внимателно издаде умолителен звук. Окуражена от звука на собствения си глас, тя изкрещя с всичка сила:
— Помощ! Някой да ми помогне! Помощ!
Първият опустошителен удар отмина и Оуънс постепенно овладя „Протей“ във все още бурното море. Звукът, какъвто и да беше, макар и силен, беше кратък и бързо заглъхващ. Само това ги спаси. Ако беше продължил още малко…
Дювал, прегърнал с една ръка лазера, седеше с гръб опрян в стената и отчаяно натискаше с крака в основата на тезгяха.
— Всичко наред ли е? — извика той.
— Мисля, че се измъкнахме — изпъшка Оуънс. — Кораба е управляем.
— По-добре да се махаме.
— Трябва да вземем и останалите.
— А, да — съгласи се Оуънс. — Бях забравил.
Внимателно се превъртя, подпря се с една ръка и се изправи на крака. Все още стискаше лазера.
— Кажете им да се качват.
— Майкълс! Грант! Мис Питърсън! — повика Оуънс.
— Идвам — отговори Майкълс. — Мисля, че съм цял.
— Почакайте — извика Грант. — Не виждам Кора.
„Протей“ стоеше неподвижно и Грант, дишайки тежко, плуваше с всички сили към светлините му.
— Кора! — повика той.
— Помощ! Някой да ми помогне! Помощ! — пискливо отговори Кора.
Грант се огледа на всички страни.
— Кора! Къде сте? — отчаяно изкрещя той.
— Не знам къде точно се намирам — отвърна тя. — Оплетена съм в ресничестите клетки.
— А те къде са? Майкълс, къде са ресничестите клетки?
Грант забеляза Майкълс, който приближаваше към кораба от другата му страна. Тялото му изглеждаше като неясна сянка в лимфата, а фенерчето му осветяваше тясна пътека пред него.
— Почакайте, ще ви помогна — каза Майкълс. — Оуънс, увеличете обхвата на прожекторите.
Ширината на светлинния сноп се увеличи.
— Насам — рече Майкълс. — Оуънс, следвайте ме! Ще имаме нужда от светлината!
Грант последва бързо движещия се Майкълс и видя пред себе си пропастта и колоните.
— Там ли е? — попита той неуверено.
— Трябва да е там — отвърна Майкълс.
Бяха застанали в края, а кораба зад тях осветяваше пещеристото струпване от колони, който все още се полюляваха леко.
— Не я виждам — заяви Майкълс.
— Мисля, че я видях — посочи Грант. — Не е ли тя? Кора! Виждам ви. Махнете с ръка за да съм сигурен.
Тя помаха.
— Добре. Идвам да ви взема. Ще ви измъкнем за миг и половина.
Кора зачака и усети докосване по коляното си — нежно, едвам доловимо, като допир от крило на муха. Погледна към коляното си, но не видя нищо.
Усети друго докосване по рамото си, след това още едно.
Изведнъж ги забеляза — няколко малки вълнени топки с трептящи власинки. Протеиновите молекули на антителата…
Като че ли изследваха повърхността й, изпробваха я, вкусваха я, за да решат дали е безопасна или не. Бяха само няколко, но между колоните приближаваха други.
Можеше да ги видя ясно в блестящите лъчи от миниатюризирана светлина на прожекторите на „Протей“. Всяка власинка грееше като лъч търсеща слънчева светлина.
— Идвайте бързо! — изпищя тя. — Наоколо има антитела.
Все още беше ясен спомена й за антителата, който се налепиха по бактерията, покриха я напълно и след това я смачкаха, щом междумолекулните сили започнаха да ги привличат едно към друго.
Едно антитяло докосна лакътя й и залепна за него. Размаха ръка, отвратена и ужасена, така че цялото й тяло се разтресе и се смъкна надолу по колоната. Антитялото не се махна. Към него се присъедини друго, залепи се до него, а власинките им се преплетоха.
— Антитела — промърмори Грант.
— Вероятно е предизвикала достатъчно повреди по околните тъкани за да привлече вниманието им — заяви Майкълс.
— Могат ли да й направят нещо?
— Не веднага. Не са чувствителни към нея. Няма антитела, които да са подходящи за формата й. Но някое ще пасне случайно и тя ще стимулира образуването на други като него. След това ще започнат да се скупчват.
Грант видя, че те вече се скупчват, заобикаляйки я като облак малки плодни мушици.
— Майкълс, върнете се на подводницата — рече Грант. — Един човек е достатъчен. Аз ще я измъкна. Ако не успея, вие тримата ще приберете на кораба каквото е останало от нас. Не можем да си позволим да се деминиатюризираме тук, каквото и да се случи.
Майкълс се поколеба, след това каза:
— Пазете се.
Обърна се и забърза към „Протей“.
Грант продължи да плува към Кора. Вълнението, предизвикано от приближаването му, накара
