— Как можете да го разберете?
— Да вземем като пример Бенеш. Известен е като сдържан и нямаме данни да е имал проблеми с властите. Четвърт век се е показвал лоялен и към него са се отнасяли добре. А сега той внезапно избягва…
— Защото иска да разруши равновесието в наша полза.
— А дали е така? Или пък е разкрил достатъчно от работата си, преди да разбере напълно значението й и е дал на Другите ключа към разрешението на проблема. Възможно е след това да е осъзнал, че непреднамерено е дал в ръцете на собствената си страна доминиращо положение в света и може би не е бил достатъчно убеден в желанието на своята страна да се задоволи само с това. Поради това ида при нас за да се запази равновесието.
— Имате ли някакви доказателства за това, сър?
— Ни едно късче — отвърна Картър. — Но предполагам, разбирате, че е възможно и схващате, че няма нито едно доказателство за противното.
— Продължавайте.
— Ако оживяването или смъртта на Бенеш означаваха избор между пълна победа или продължаване на равновесието — е, щяхме да се справим. Щеше да бъде голям срам да пропуснем шанса си за пълна победа, но утре може би ще има друг шанс. Обаче, това което ни чака е, може би, избор между равновесието и пълната загуба. В такъв случай едната алтернатива е напълно неприемлива. Съгласен ли сте?
— Разбира се.
— В такъв случай ви е ясно, че ако има дори и най-малка възможност смъртта на Бенеш да ни доведе пълно поражение, тогава тази смърт трябва да бъде предотвратена на всяка цена, при какъвто и да е риск.
— Разбирам, че последното изречение е за моя сметка, генерале, защото се каните да ме накарате да направя нещо. Случвало се е да рискувам живота си, за да предотвратя събития, които могат да доведат до пълното поражение. Да ви призная, никога не ми е допадало, но го правех. Обаче какво бих могъл да направя в операционната? Когато преди няколко дни се нуждаех от превръзка, Бенеш я направи вместо мене. А сравнено с останалите ми медицински способности, аз съм много добър при поставянето на бинтове.
Картър не реагира на думите му.
— Гондър ви препоръча за тази задача. Той смята, че сте забележително способен човек. Същото мисля и аз.
— Генерале, нямам нужда от ласкателства. Намирам ги за дразнещи.
— По дяволите. Не ви лаская. Обяснявам ви нещо. Гондър смята, че като цяло сте способен, но счита, че вашата мисия е останала неизпълнена докрай. Трябвало е да доведете Бенеш при нас невредим, а това не е било направено.
— Той беше невредим, когато го оставих в ръцете на Гондър.
— Въпреки това, сега не е.
— Професионалната ми чест ли се опитвате да засегнете, генерале?
— Ако така звучи по-добре.
— Добре. Ще държа скалпелите. Ще бърша потта от челото на хирурга. Дори ще намигам на сестрите. Мисля, че това е пълен списък на всичко, което мога да направя в операционната зала.
— Няма да бъдете сам. Ще сте част от екип.
— Очаквах това — каза Грант. — Някой друг ще държи скалпела и ще реже. Аз само ще държа инструментите върху табла.
Картър превключи няколко бутона със сигурни движения. На един от екраните се появиха две тъмни фигури. Бяха приведени над лазер, излъчващ тънък като конец сноп червена светлина. Светлината загасна и те свалиха очилата си.
Картър поясни:
— Това е Питър Дювал. Чувал ли сте за него?
— Съжалявам, не.
— Той е най-добрия мозъчен хирург в страната.
— Кое е момичето?
— Тя е асистентката му.
— А-ха!
— Не бъдете тесногръд. Тя е изключително компетентен специалист.
— Сигурен съм в това — посърна Грант.
— Казахте, че сте видели Оуънс на летището?
— Съвсем за малко, сър.
— Той също ще бъде с вас. А също и шефът на медицинския отдел. Той ще ви разясни всичко накратко.
Отново няколко манипулации с бутоните, но този път телевизионното изображение беше съпътствано от ниско бръмчене, което придружаваше двустранната връзка.
Появи се симпатична плешива глава на фона на сложни схеми на кръвоносна система, които изпълваха стената зад нея.
— Макс! — каза Картър.
Майкълс вдигна поглед. Очите му се присвиха. Изглеждаше доста уморен.
— Да, Ал.
— Грант е готов за вас. Побързайте. Нямаме много време.
— Така е. Ще дойда да го взема — за момент Майкълс погледна Грант и добави бавно — Надявам се, че сте подготвен, мистър Грант, за най-необикновените събития в живота ви. А и не само във вашия.
Глава 4
ИНСТРУКТАЖЪТ
ГРАНТ усети, че наблюдава с отворена уста схемата на кръвоносната система, окачена в офиса на Майкълс.
— Изглежда ужасна бъркотия, но това е картата на територията — обади се Майкълс. — Всяка линия върху нея е път, всяко свързване — кръстопът. Сложна е като пътната карта на Щатите. Дори повече, защото е тримерна.
— Божичко!
— Стотици хиляди мили2 кръвоносни съдове. Сега виждате само една малка част. Повечето са микроскопични и не могат да бъдат забелязани без значително увеличение, но ако ги свържете заедно, те ще стигнат да се обиколи четири пъти Земята или, ако предпочитате, почти на половината път до Луната. Спали ли сте, Грант?
— Около шест часа. В самолета също подремнах. Сега съм в добра форма.
— Това е добре. Ще имате възможност да похапнете и да се избръснете. Иска ми се и аз да бях поспал — вдигна ръка докато казваше това. — Не че съм в лоша форма. Не се оплаквам. Взимали ли сте някога морфоген?
— Дори не съм чувал. Някакво лекарство ли е?
— Да. Сравнително ново. Всъщност човек не се нуждае от самия сън. По време на съня човек не си почива повече, отколкото ако полегне удобно с отворени очи. Това, от което се нуждаем, са сънищата. Трябва да сънуваме, иначе мозъчната координация се нарушава и започвате да халюцинирате и дори може да се стигне до смърт.
— И морфогенът ви кара да сънувате?
— Точно така. Потапя ви за около половин час в сънища, след което сте готови за деня. Послушайте съвета ми и не го използвайте, освен в краен случай.
— Защо? Да не би да ви оставя изморен?
— Не. Не особено изморен. Просто сънищата са лоши. Морфогенът изсмуква мозъка, почиства го от умствените отпадъци, натрупани през деня, а това е доста силно преживяване. Не го правете. Но аз, за съжаление, нямах избор. Тази схема трябваше да бъде приготвена и прекарах цялата нощ над нея.
