— Губиш ни времето, Аркадий — нетърпеливо се намеси Конев. — Нека не обсъждаме безкрайно всяко нещо, което приемаме. Трябва повече да слушаме и по-малко да обсъждаме. Ако ти, Аркадий, се съсредоточиш по-сериозно, може би също ще усетиш нещо.
Настъпи тишина.
Нарушаваха я епизодичните тихи промърморвания от този, или онзи, който беше приел някакъв образ или поредица от думи. Дежньов се обади само веднъж:
— Усещам глад, но може би чувството е мое.
— Несъмнено — сухо каза Боранова. — Утеши се с мисълта, че щом излезем оттук, ще ти позволим втора и трета порция от всяка ястие, и неограничено количество водка.
При тази мисъл Дежньов се усмихна почти похотливо.
— Като че ли не приемаме нищо математическо или поне необичайно — заяви Морисън. — Настоявам, че дори и при Шапиров голямата част от мислите са заети с незначителни подробности.
— Въпреки това — изсумтя Конев — ще слушаме.
— Още колко, Юрий?
— До края на аксона. До самия му край.
— А след това възнамерявате ли да преминем през синапса или ще се върнем обратно? — запита Морисън.
— Ще се доближим доколкото можем до синапса. По този начин ще бъдем в непосредствена близост до съседната нервна клетка. Може би в тази критична свързваща точка скептичните вълни могат да се приемат по-лесно, отколкото където и да е другаде.
— Съгласен съм, Юрий, но не ти си капитана — каза Дежньов. — Наташа, цветенце, ти също ли го желаеш?
— Защо не? Юрий е прав. Синапсът е уникално място и не знаем нищо за него.
— Питам, само защото половината от енергията ни е изчерпана. Още колко ще стоим в тялото?
— Достатъчно — отвърна Боранова, — за да достигнем синапса.
И отново настана тишина.
63.
Корабът продължаваше да се движи по огромната дължина на аксона. Конев все повече командваше останалите.
— Каквото и да приемете, докладвайте! Няма значение дали е смислено или не, дали е дума или изречение. Ако е образ, опишете го. Дори и да мислите, че е ваша собствена мисъл, съобщете я и при най- слабото съмнение.
— Ще се получи безсмислено дърдорене — каза Дежньов, очевидно все още раздразнен от нечувствителния си мозък.
— Разбира се, но два или три безсмислени намека могат да решат всичко. Преди да сме разбрали всичкото, не можем да отсеем безсмислиците.
— Ако почувствам нещо, за което мисля, че не е мое — продължи Дежньов — трябва ли да го кажа?
— Особено ти — кимна Конев. — Щом си толкова нечувствителен към мислите, всичко което приемеш би могло да бъде от особена важност. А сега, моля, никакви разговори. Всяка секунда от разговора може да означава нещо пропуснато.
И започна поредица от несвързани фрази, от които, по мнението на Морисън, не беше възможно да се разбере нищо.
Получи се малка изненада, когато изведнъж Калинина заяви:
— „Нобелова награда“.
Конев вдигна рязко глава и понечи да отговори, но щом осъзна кой говори, замлъкна.
— И вие ли го приехте, Юрий? — Морисън се опита да не звучи подигравателно.
— Почти едновременно — кимна Конев.
— Това е първото съвпадение при мъж и жена. Предполагам, че Шапиров е мислел за наградата във връзка с допълнението си към миниатюризационната теория.
— Несъмнено. Но Нобеловата му награда беше осигурена и за онова, което вече направи в областта на миниатюризацията.
— Която е секретна и следователно неизвестна.
— Да. Но щом веднъж усъвършенстваме процеса, няма повече да е неизвестен.
— Да се надяваме — иронично подхвърли Морисън.
— Не се държим по-тайнствено от вас, американците — сопна се Конев.
— Добре. Не споря — и Морисън широко се усмихна на Конев, който го гледаше през рамото си. Това още повече ядоса младия човек.
— Хокинг — рече изведнъж Дежньов.
Веждите на Морисън се повдигнаха учудено. Не беше очаквал подобно нещо.
— Какво е това, Аркадий? — недоволно попита Боранова.
— Казах „Хокинг“ — повтори Дежньов — Изведнъж се появи в ума ми. Казахте да ви съобщавам всичко, което усетя.
— Това е английска дума — обясни Боранова — и означава наплювам.
— Или продавам — весело додаде Морисън.
— Английският ми не е достатъчно добър, за да знам тази дума. Мислех, че е нечие име.
— И наистина е така — намеси се Конев с неудобство. — Стивън Хокинг. Велик английски физик- теоретик, живял преди около век. И аз мислех за него, но смятах, че мислите са мои.
— Браво, Аркадий! — каза Морисън. — Може да се окаже полезно.
Лицето на Дежньов се озари от усмивка.
— Значи не съм напълно безполезен. Както казваше баща ми: „Дори думите на мъдреца да са малко, пак си струва да ги чуеш.“
След един безкраен половин час, Морисън попита внимателно:
— Всъщност постигаме ли нещо? Струва ми се, че повече фрази и образи не ни говорят нищо. „Нобелова награда“ ни казва, че Шапиров мисли за спечелването й, но ние и без това го знаем. От „Хокинг“ разбираме, че трудовете на великия физик може би имат голямо значение във връзка с добавката към миниатюризационната теория, но не и каква е то.
Възрази му не Конев, както очакваше Морисън, а Боранова. Конев, който може би се приготвяше да отговори, в случая изглежда желаеше капитана да понесе отговорността.
— Албърт, изправени сме пред една огромна загадка. Шапиров е в кома и мозъка му не мисли дисциплинирано или подредено. Мислите му проблясват необуздано, може би случайно, в онези части, които са останали незасегнати. Ще съберем всичко, а по-късно то ще бъде изучено от онези от нас, които добре познават миниатюризационната теория. Може би те ще съзрат смисъл там, където вие не виждате нищо. И може би едно разбираемо късче, в един ъгъл от цялото, ще даде светлина, която ще се разпростре и върху останалото. Това което правим има смисъл и е правилно.
— Освен това, Албърт — добави Конев, — има още нещо, което можем да опитаме. Наближаваме синапса. Този аксон ще свърши и ще се разцепи в множество нишки, всяка от които се доближава, но не се съединява с дендритите на съседния неврон.
— Знам това — нетърпеливо каза Морисън.
— Нервните импулси, в това число и скептичните вълни, трябва да прескочат празнотата на синапса и при този преход преобладаващите мисли ще затихват по-слабо от останалите. На кратко, ако ние също преминем през синапса, поне за известно време ще можем да приемаме онова, което желаем, без да се намесва маловажния шум.
— Така ли? — дяволито попита Морисън. — Идеята за различното затихване е нова за мене.
— Тя е резултат от усърдната работа на Съветския съюз в тази област.
— А-ха!
— Какво искате да кажете с това „А-ха“? — разгорещи се веднага Конев. — Нима отричате значимостта
