представите колко сгради би разрушила и колко хора би убила. В този момент билярдната топка е в космическото пространство, някъде извън Слънчевата система. Ще пътува вечно, докато срещне някой по- голям предмет, който да я спре. В него ще се образува дълбок кратер.
Представях си тази картина. Не бях сигурен, че ми харесва.
— Но как е възможно това? Много добре видях как, като влезе в полето, билярдната топка замря! Вие твърдите, че тя е придобила огромна кинетична енергия. Откъде я е получила?
Прис сви рамене.
— От нищото. Законът за запазване на енергията е валиден само в условията на генерална относителност. Така е и в предполагаемата каучукова Вселена. Когато изчезне еластичността, относителността престава да съществува. Енергия може да се създава и разрушава свободно. Това важи и за радиацията в нулевото гравитационно поле. Тази радиация Блум не обясни тогава и се страхувам, че не би могъл. Ако само бе експериментирал всичко до край… Ако не бързаше толкова с глупавото си шоу…
— Какво създава радиацията, сър?
— Молекулите на въздуха вътре в потока. Всяка приема скоростта на светлината и се блъска в другата. Те са само молекули, а не билярдна топка, затова се задържат. Но тяхната енергия се превръща в радиационна. Тя е продължителна, защото постоянно навлизат нови молекули от въздуха.
— Значи радиационната енергия е постоянна величина?
— Точно така. Това трябва да стане достояние на широката публика. Антигравитацията не е призвана да издига космически кораб, или да революционизира механичното движение. Тя е постоянен източник на свободна енергия, може да бъде трансформирана за поддържане на част от Вселената плоска. Без да съзнава това, Ед Блум изобрети не просто антигравитация, а първият Перпетуум мобиле. Такъв, който продуцира енергия от нищото.
— Всеки от нас би могъл да бъде на мястото на Блум, нали, професоре? Топката би могла да излети във всяка една посока?
— Безтегловни фотони се разпръскват във всички посоки. По тази причина пламъкът на свещта осветява наоколо. Безтегловни въздушни молекули се излъчват от общия обем на нулевата гравитация. Затова целият цилиндър излъчва радиация. Но билярдната топка беше само една. Тя би могла да излети във всяка посока, но избра тази, в която седеше Ед.
Така значи. И всеки знае последствията. Човечеството притежава свободна енергия и затова имаме планетата такава, каквато е. Професор Прис бе назначен да управлява империята на Блум. След време той стана точно толкова богат и известен, колкото своя съперник. С двете си Нобелови награди като добавка.
Само че…
Аз продължавам да мисля. Фотоните се разпръскват във всякакви страни и нямат причина да се концентрират в една. Въздушните молекули излизат от нулевото гравитационно поле във всички посоки, защото влизат отвсякъде.
Какво може да се каже за билярдна топка, идваща от определена посока? Дали ще поеме зададената траектория, или ще избере която и да е?
Питал съм деликатно много физици-теоритици, но те нямат категоричен отговор. Освен това само империята на Блум изследва нулевото гравитационно поле. Всеки оттам беше слушал неубедителните обяснения на ръководителя си, но защо никой не е провел експерименти в тази насока?
Чудя се дали в един-единствен момент мозъкът на Прис не бе заработил бързо? Дали, под натиска на Блум, Прис светкавично не бе прозрял истината? Той беше изследвал радиацията, съпътстваща нулевото гравитационно поле. Не може да не е знаел, че всеки обект, попаднал в него, ще излети със скоростта на светлината.
И след всичко това си беше премълчал?
Едно нещо е сигурно. Нищо от онова, което бе направил професор Прие край билярдната маса, не беше случайно. Той беше експерт и билярдната топка направи точно това, което той желаеше. Аз присъствах там. Видях да поглежда първо Блум, после билярдната маса. Сякаш преценяваше ъгъла. Видях го как даде тласък на топката. Наблюдавах я как се удря в ръба на масата и как се насочва към снопа светлина.
На записа, който съм гледал стотици пъти, ясно виждам, че преди да изпрати топката към центъра на билярдната маса, Прис се беше прицелил в сърцето на Блум.
За какво говорим тогава?
За нещастен случай или за съвпадение?
Информация за текста
© 1967 Айзък Азимов
© 2001 Пенка Дамянова, превод от английски
Isaac Asimov
The Billiard Ball, 1967
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том 5)
„Мириам Паблишинг“, София, 2001
Редактор: Явор Иванов
Техн. редактор: Георги Кожухаров
Худ. оформление на корицата: „Абагар дизайн“, 2001
ISBN 954-9513-97-1 (т.5)
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13019]
Последна редакция: 2009-09-01 18:40:00
