— Тя характеризира явлението — отсече кратко Блум, но това не беше отговор, разбира се.
Репортерите се затълпиха около масата. Блум се опита да ги отстрани.
— Господа, явлението трябва да се наблюдава!
Само Прис остана неподвижен, потънал в мисли. Сигурен съм, че черните очила завоалираха значението на всичко, което последва. Не можех да виждам очите му. Това означава, че нито аз, нито който и да било, можехме да отгатнем какво става в главата му. Е, дори и да липсваха тъмните очила, бихме могли само да предполагаме, но кой знае…
Блум отново извиси глас:
— Моля ви, демонстрацията не е свършила още! Досега само повторихме онова, което съм правил и преди. Доказах, че поле с нулева гравитация практически може да бъде създадено. Позволете ми сега да ви запозная с неговите възможности. Това, което ще последва, не го е виждал никой, дори аз. Не съм експериментирал това, защото професор Прис заслужава тази чест…
Професорът рязко вдигна глава.
— Какво… Какво…
— Професор Прис — каза широко усмихнат Блум, — бих искал Вие да представите първия опит, включващ взаимодействие между предмет и поле с нулева гравитация. Забележете, че то е по средата на билярдната маса. Светът знае за феноменалните Ви способности в билярда. Това е вторият Ви талант след забележителната Ви дарба в областта на теоретичната физика. Не бихте ли изпратили една билярдна топка към полето?
Блум настойчиво пъхаше в ръцете на професора кий и топка. Очите на Прис продължаваха да бъдат скрити зад тъмните очила. Ръцете му несигурно посегнаха към подаваните му предмети.
Чудя се как изглеждаше погледът му. Не си обяснявам и досега какво бе накарало Блум да предложи такова нещо на Прис: неговата омраза или публикациите в пресата, че ученият винаги го е побеждавал на билярд?
— Хайде, станете, професоре — подкани го Блум. — Аз ще заема Вашето място. От този момент демонстрацията е във Ваши ръце.
Блум седна, като продължаваше да обяснява:
— Когато професор Прис изпрати топката в нулевото гравитационно поле, тя няма да бъде повлияна от земната гравитация. Ще остане неподвижна, докато Земята се върти около оста си и около Слънцето. На тази географска ширина и в този час на деня, аз съм изчислил, че земното кълбо ще потъне надолу. Ние ще се придвижим с нея, а топката ще остане неподвижна. На нас ще ни се стори, че тя се издига. Гледайте сега!
Прис стоеше пред масата като парализиран. Дали беше от изненада, или от удивление, не знам. И никога няма да разбера. Дали искаше да прекъсне речта на Блум, или просто страдаше от нечестно подадената му роля, отредена за него поради предишните му изявления?
Прис се обърна към билярдната маса, после — към Блум. Всички репортери се блъскаха, за да застанат по-близо. Само Блум остана да седи усмихнат, някак изолиран. Той, разбира се, не гледаше нито масата, нито топката, нито създаденото поле. Зад тъмните очила нашият домакин съзерцаваше Прис.
Професорът нагласи топката. Отредена му бе ролята собственоръчно да докаже триумфа на своя противник, а самият той да стане за смях.
Може би съзнаваше, че няма връщане назад? Или може би…
Със сигурен удар той даде тласък на топката. Тя не се движеше бързо и всички я следяхме с поглед. Удари се в ръба на масата и бавно се заприближава към центъра. Сякаш Прис искаше да направи триумфа на Блум още по-драматичен.
Имах идеална гледка, защото стоях срещу Прис. Наблюдавах как топката приближава блестящия сноп. Зад него виждах част от тялото на седящия Блум, незакривано от светлината.
Топката приближи нулевия гравитационен обем, задържа се в края му за момент и след това изчезна със светкавична скорост. Дочу се трясък и замириса на изгоряло.
Всички извикахме удивени.
След това, заедно с още милиони зрители, съм гледал тази сцена по телевизията. Наблюдавал съм се през тези петнадесет секунди на объркване, но не можех да позная лицето си.
Петнадесет секунди!
След тях открихме Блум. Той още седеше на стола, ръцете продължаваха да бъдат скръстени пред гърдите му, но там зееше отвор. Билярдната топка бе пронизала ръката и гръдния му кош. Както се установи по-късно при аутопсията, бе отнесена по-голямата част от сърцето му.
Изключиха установката. Извикаха полиция. Затеглиха Прис, който беше почти припаднал. Аз не бях в по-добро състояние. Ако някой от репортерите каже, че в този момент е разсъждавал нормално, просто лъже!
Успях да се срещна с Прис след няколко месеца. Беше малко отслабнал, но иначе изглеждаше добре. По страните му имаше руменина, излъчваше увереност. Толкова добре облечен не го бях виждал никога.
— Сега знам какво се случи — каза той. — Ако бях имал време за преценка, щях да се досетя. Но толкова бавно мисля, а бедният Ед така усърдно ме тикаше да участвам в шоуто му! Постоянно обмислям какви вреди нанесох, без да искам.
— Не можете да върнете Блум — трезво отбелязах аз.
— Не, не мога — отговори също толкова трезво моят събеседник. — Но все още съществува неговата фирма. Онова, което се случи по време на демонстрацията, е най-лошата реклама за нулевата гравитация. Историята трябва да се изясни и за това Ви повиках.
— Така ли?
— Ако мислех по-бързо, щях да разбера, че Ед говори глупости за повдигането на топката. Не би могло да бъде така. Ако Блум не презираше теорията ми толкова много, самият той би се досетил.
Движението на Земята не е единственото, което трябва да се има предвид, млади човече. Слънцето също се движи в огромна орбита около центъра на Млечния път. Галактиката също се върти по строго определен начин. Попадайки в нулевото гравитационно поле, може да помислите, че билярдната топка няма да се повлияе от тези движения и ще попадне в състояние на абсолютен покой. Но понятие „абсолютен покой“ не съществува!
Прис бавно поклати глава.
— Проблемът на Ед беше, че той приема ракетата да пада свободно, а хората да се реят в пространството. Той се надяваше топката да остане във въздуха. Обаче в космическия кораб нулевата гравитация не е резултат от отсъствието на гравитация. Там двата обекта, човекът и корабът, падат с еднаква скорост. Реагират на гравитацията по еднакъв начин. Така и двата обекта са неподвижни един спрямо друг.
— В нулевата гравитация, възпроизведена от Ед, се получи заздравяване на гумената Вселена. Това означава фактическа загуба на масата. Всичко в полето, билярдната топка, включително и молекулите на въздуха, са безтегловни. Предмет без маса може да се движи само по един начин.
Професорът млъкна, сякаш очакваше въпроса.
— Какъв е той? — подканих го да продължи.
— Със скоростта на светлината. Всеки безтегловен обект, като неутрона и фотона, може да се движи единствено със скоростта на светлината. Всъщност кинетиката на светлината е такава, защото е съставена от фотони. В момента, в който билярдната топка влезе в нулевото гравитационно поле, тя стана безтегловна и излетя.
Поклатих глава.
— Но не възстановява ли масата си, щом напусне полето? — поинтересувах се аз.
— Разбира се. Веднага започва да намалява скоростта си под въздействието на триенето на въздуха и повърхността на билярдната маса. Но представете си колко голямо триене е необходимо, за да намали скоростта на такъв обект? Той преминава сто километра през нашата гъста атмосфера за хилядни от секундата. Билярдната топка се удари в ръба на масата, прониза нещастния Ед и излетя през прозореца, формирайки съвършени кръгове.
Чист късмет беше, че се намирахме на покрива на сградата. Ако бяхме по-ниско, можете да си
