намалее и масата. Тези два фактора са основните в явлението, касаещо имагинерната Вселена. Ако успеем да унищожим еластичността на гумата, гравитацията и масата ще изчезнат заедно.
— При подходящи условия електромагнитното поле ще се противопостави на гравитационното. Това ще втвърди материята на измислената от нас Вселена. Електромагнитните явления са много по-силни от гравитационното поле. Така миналото би станало настояще.
— Но вие казахте „при подходящи условия“? Може ли те да бъдат достигнати, професоре?
— Точно това не знам — отговори замислен ученият. — Ако наистина Вселената беше каучуков пласт, неговата твърдост би достигнала неподозирани величини. Това предполага безпределно интензивно електромагнитно поле. Антигравитацията би била невъзможна.
— Но според Блум…
— Да, знам. Той допуска, че електромагнитните сили биха могли да се ограничат. Не се учудвам, като имам предвид колко наивен и неграмотен е той. Подходът му към теорията е ненаучен. Ед… Ед така и не успя да се дипломира, сигурно знаете това?
Понечих да отговоря, че знам общоизвестната истина. После забелязах пламъчето в очите на професора. Не посмях да разваля удоволствието му да оповести този факт. Направих се, че отбелязвам проблема за допълнително проучване.
— Искате да кажете, професор Прис, че вероятно Блум греши и антигравитацията е невъзможна?
— Гравитационно поле може да бъде манипулирано, разбира се. За целта антигравитацията трябва да отговаря на формулата: гравитация равна на нула. Липсата на такава във Вселената би направила антигравитацията реалност, каквото и да твърди Блум.
Най-сетне се добрах до нещо съществено!
Не бях в състояние да открия Блум около три месеца след това. Когато го направих, той беше в ужасно настроение.
Ядосан след публикуване изявленията на професора, беше дал да се разбере, че Прис ще бъде поканен на представянето на антигравитационния апарат. Дори щял да му позволи да участва в неговата демонстрация. Някакъв репортер, за съжаление не аз, го беше хванал да обясни думите си.
— Много скоро изобретението ми ще е факт. Поканен сте вие и всички медии. И професор Джеймс Прис може да присъства. Като представител на теоретичната наука, може след това да обясни действието му. Сигурен съм, че ще съумее майсторски да приспособи съжденията си към това, което вижда. Той може и сега да обясни защо ще успея, но предполагам, че няма да го направи.
Изложението бе направено учтиво, но в него се усещаше ръмжене.
Въпреки това, двамата продължаваха да играят билярд. Поведението им един спрямо друг съответстваше на изявленията им в пресата. Блум ставаше все по-рязък и груб, Прис развиваше чувство за хумор.
След десетки молби от моя страна за интервю най-сетне Блум се съгласи. Реших, че е зарязал амбициите си и се подготвих за триумф.
Но не стана точно така. Едуард Блум ме прие в огромното здание на Блум ентърпрайсис, разположено в околностите на Ню Йорк. Беше забележително място. Красива природа, далеч от блъсканицата на големия град. Покриваше територия, необходима на цял индустриален комплекс. Едисон, в цялото си величие преди два века, не бе достигнал феноменалния успех на Блум.
Но домакинът ми нямаше настроение. Закъснял десет минути, той изръмжа нещо на секретарката и кимна в моя посока. Разкопчаната му бяла престилка се развяваше след него.
Тръшна се в стола си и каза:
— Съжалявам, ако съм ви накарал да чакате, но времето ми е кът. — Блум беше роден шоумен и много добре знаеше как да котка пресата. Нещо обаче ми подсказваше, че точно в момента му е трудно да спазва този си принцип.
Направих доста смела догадка:
— Разбрах, сър, че последните Ви тестове са били неуспешни?
— Кой Ви каза това?
— Това е всеизвестен факт, мистър Блум!
— Не, не е! Не говорете така, млади човече! Нищо от това, което става в моите лаборатории и работилници, не е общоизвестно. Вие просто изказвате мнението на професора, нали? Имам предвид Прис.
— Не, аз…
— Не отричайте! Не бяхте ли Вие онзи, който публикува неговото изявление, че антигравитацията е невъзможна?
— Той не изказа категорично мнение…
— Той никога не е категоричен. Аз обаче Ви заявявам, че ще създам неговата проклета каучукова Вселена!
— Това означава ли, че вървите напред, мистър Блум?
— Знаете, че напредвам — сряза ме ученият. — Би трябвало да знаете. Не бяхте ли на демонстрацията миналата седмица?
— Да, бях.
Направих си извода, че Блум има проблем. В противен случай не би споменавал експеримента. Получи се нещо, но не според очакванията му. Успя единствено да намали полето на гравитация между двата полюса на магнита.
Беше направено доста умно. Използвал бе ефекта на Мьосбауеровия баланс, за да въздейства на пространството между двата полюса. При това явление монохроматичен рентгенов лъч изключва гравитационното поле. Гама-лъчите променят дължината на вълната слабо, но се контролират от влиянието на гравитацията. Ако се промени интензитетът на полето, съответстващо се променя и дължината на вълната. Това е изключително деликатен метод, но Блум го беше приложил успешно.
Проблемът бе, че други преди него го бяха използвали. Блум бе подсилил ефекта леко и го бе надлежно патентовал. Твърдеше, че чрез този метод антигравитацията няма да бъде просто научно постижение, но ще има и индустриално приложение.
Може би, но това беше недовършена работа, а той избягваше да шуми около нещо несигурно. Не би го направил и сега, ако не се нуждаеше незабавно от нещо ново.
— Останах с впечатлението, че на тази демонстрация вие постигнахте 0,8 g. Малко по-добре е от постижението, направено миналата пролет в Бразилия — отбелязах аз.
— Така ли? Я пресметнете първоначалната енергия при тях и тук и ми кажете разликата при понижаване на гравитацията в киловати за час!
— Но въпросът е дали можете да постигнете нулева гравитация! Това е, което професор Прис смята за невъзможно. Всеки знае, че намаляването на полето не е кой знае какво постижение.
Блум сви юмруци. Имах чувството, че ключовият експеримент се е провалил и той е на края на силите си. Блум мразеше Вселената да осуетява замислите му.
— Повръща ми се от теоретиците! — Изрече думите с нисък, контролиран тон. Сякаш се бе изморил да премълчава този факт и бе решен на всяка цена да оповести мислите си. — Прис спечели две Нобелови награди с няколко уравнения, но какво постигна с тях? Аз успях да ги приложа и ще продължавам да ги разработвам, независимо дали това му харесва, или не!
Аз съм този, когото хората ще помнят! Аз печеля от това! Той може да запази проклетите си титла, награди и слава! Ще ви кажа какво го яде. Обикновената, добре позната завист! Не може да понесе, че имам всичко, защото действам. Той не успява, защото само разсъждава!
Казах му веднъж… Ние играем билярд заедно, сигурно знаете…
Точно от това излияние цитирах по-горе неговите думи. Не съм го публикувал. Прекалено е банално.
— Играем билярд заедно — продължи, вече успокоен, Блум. — Победил съм в моя дял от игрите. Успяваме да поддържаме добрия тон, все пак. Как успя да завърши колежа, така и не разбрах. Е, добър беше във физиката и математиката. Но като гледам как се справя с живота, направо ми е жал за него.
— Вие не сте се дипломирали, нали, мистър Блум? — Това беше злобно вмятане, но се радвах да го
