гледам ядосан.
— Прекъснах следването, защото захванах бизнес, по дяволите! Средният ми успех за трите години в колежа е пет, не забравяйте това! По времето, когато Прие защити докторска степен, аз правех втория си милион!
После продължи явно раздразнен:
— Както и да е. Веднъж, когато играехме билярд, му казах „Джим, не мога да си обясня защо ти получи Нобелова награда, след като аз изведох резултатите? Защо са ти две? Дай ми едната!“ Той продължи да маже с тебешир своя кий, после тъпо ми отговори: „Ти имаш два милиарда, дай ми единия!“ Разбирате ли сега? Проклетникът иска пари!
— Значи вие нямате нищо против за него да остане единствено славата? — попитах невинно аз.
За момент помислих, че ще заповяда да ме изгонят. Но той не го направи. Вместо това се изсмя и помаха ръка. Сякаш унищожаваше нещо от несъществуваща черна дъска.
— О, забравете казаното! Изтрийте го от записа. Имате нужда от изявление? Добре. Нещата не вървят, както очаквах, но съвсем скоро ще открия къде е проблемът!
Може да напишете, че не ни е необходим безкраен електромагнитен интензитет. Ние ще заздравим каучуковия пласт и ще получим нулева гравитация! Когато го осъществим, ще направим най-великата демонстрация, която някога сте виждали! Ще я посветим изключително на пресата и Прис. Вие също ще бъдете поканен. Може да напишете, че това ще бъде съвсем скоро! Разбрахме ли се?
Разбрахме се!
Имах възможност да се срещна с двамата още един-два пъти след това. Дори ги видях заедно на една от билярдните им срещи. Както споменах и преди, двамата бяха съвършени професионалисти.
Но поканата за демонстрацията не дойде толкова бързо. Получих я шест седмици, преди да изтече година от изявлението на Блум. Не беше честно да се очаква по-къс срок.
На красиво гравирания къс хартия уверяваха, че отначало ще има коктейл. Половинчатите работи не бяха по вкуса на Блум. Щеше да го задоволи само цяла армия репортери. Поканен бе и екип на телевизията. Блум се чувстваше абсолютно уверен в себе се. Искаше неговата демонстрация да присъства във всеки апартамент на планетата.
Позвъних на професор Прис, за да се уверя, че е поканен и той. Не бяха го пропуснали.
— Имате ли намерение да отидете, сър?
Последва пауза. Лицето на учения в екрана на видеофона излъчваше отчайваща несигурност.
— Демонстрация от този род е най-неподходящото място за един сериозен учен. Не ми харесва да окуражавам такива събития. — Страхувах се, че ще откаже. Неговото отсъствие би намалило драматизма на ситуацията. Накрая явно реши, че му липсва кураж да играе ролята на страхливец пред света. — Ед Блум не е учен, но и за него трябва да има място под слънцето. Ще бъда там!
— Мислите ли, че ще създаде нулева гравитация, сър?
— Хм-м… Мистър Блум ми изпрати прототип на устройството… Не съм сигурен. Може и да успее, ако… Той твърди, че ще успее. Разбира се… — Професорът отново помълча, преди да продължи. — Бих желал да видя това.
Също и аз, както и още много други.
Мястото за представяне бе безукорно. Бяха разчистили най-горния етаж от сградата на фирмата. Обещаният коктейл с чудесните ордьоври, множеството ненатрапчиви и учтиви сервитьори и приятната музика подпомагаха целта на домакина. Едуард Блум бе олицетворение на жизнерадост и самочувствие.
Джеймс Прис закъсняваше и аз усетих как Блум мрачно се заглежда в тълпата. Най-сетне професорът се появи, безцветен и раздърпан, както винаги. Мрачната му сериозност не се влияеше от чудесното настроение, владеещо залата. Или на мен ми се струваше така от изпитото мартини.
Блум го съзря и лицето му светна. Той бързо прекоси залата, сграбчи ръката на по-дребния свой колега и го повлече към бара.
— Джим, радвам се да те видя! Какво ще пиеш? По дяволите, човече! Ако не беше дошъл, щях да изгоня всички. Възможно ли е представление без звездата? — Той стисна ръката на Прис. — Празненството е в чест на твоята теория, приятелю! Ние, простосмъртните, не можем да постигнем нищо без вас — шепата гениални учени!
Блум възторжено ласкаеше професора. Сега можеше да си го позволи. Тържествуваше и злорадо подготвяше унищожението на своя съперник.
Прис се опита да откаже питието, но една кристална чаша набързо бе настанена в ръката му. Гласът на Блум загърмя из залата.
— Господа, моля за малко тишина! Предлагам тост за професор Прис! Най-великият учен след Айнщайн. Два пъти Нобелов лауреат, бащата на Теорията на двете полета. Вдъхновителят на предстоящата демонстрация, макар и самият той да не вярваше, че ще се стигне дотук. Дори има доблестта публично да го заяви.
Из залата се дочу сподавено хихикане, което бързо замря. Лицето на Прис остана мрачно.
— Сега, когато нашият скъп гост е тук, нека да пристъпим към работа, господа — каза Блум.
На най-горния етаж на сградата бе монтирана по-сложна установка, сравнена с предишната. Магнитите бяха подменени с по-малки. Налице бе и апаратът за Мьосбауеровия ефект.
Едно нещо беше ново и то привличаше смаяните погледи на гостите. Билярдна маса крепеше полюсите на магнитите. Кръгъл отвор, с големина, достатъчна за човешко стъпало, бе пробит в самия център на масата. Очевидно нулевото гравитационно поле, ако се получеше, щеше да премине през дупката в билярдната маса.
Изглежда цялата демонстрация бе планирана по сюрреалистичен фасон. Да покаже превъзходството на Блум над Прис. Нова версия на вечния им двубой в билярда, планувана с победа за домакина.
Не знам дали останалите репортери изтълкуваха постановката така, но съм сигурен, че Прис го направи. Обърнах се да го видя. Ръката му продължаваше да стиска натрапената напитка. Той рядко пиеше, но сега вдигна чашата и я пресуши на две глътки. Взираше се в билярдната топка. Не ми беше нужно кой знае какво усилие, за да разбера, че тълкува установката като предизвикателна плесница по лицето си.
Блум ни поведе към двадесетте стола, разположени от трите страни на масата. Четвъртата бе оставена като работна площадка. Прис внимателно бе настанен на централна позиция. Към него се взираше включената вече телевизионна камера. Сигурен съм, че му мина през ум да напусне, но не посмя да го направи пред очите на милионите зрители.
Установката беше изключително проста. Имаше скала, която щеше да мери промяната в енергията. Друг апарат трябваше да балансира Мьосбауеровия ефект. Уредите бяха подредени така, че да ги виждат всички.
Блум обясняваше с гениална простота. От време на време се обръщаше към Прис, сякаш очакващ одобрение. Не го правеше често, но достатъчно, за да продължава изтезанието на професора. От моето място можех ясно да наблюдавам реакцията на учения.
Видът му беше сякаш ври в димящия казан на ада.
Както вече ни е известно, Блум успя. Мьосбауеровият ефект стабилно намаляваше гравитацията, докато електромагнитното поле се усилваше. Когато стигна 0,52 g, залата избухна в ръкопляскания.
— Както знаете — обясни уверено Блум, — тази стойност отразява предишната големина на гравитационния интензитет. В този момент е с десет процента по-слаб и продължава да се понижава.
Бях сигурен, че Блум преднамерено протака експеримента, за да успеят камерите да се местят от скалата с данните към отвора в билярдната маса. Това повишаваше и градуса на напрежението.
Неочаквано Блум каза:
— Господа, в торбичките на вашите столове ще намерите тъмни очила. Моля, поставете си ги. Нулевото гравитационно поле скоро ще бъде факт. То ще се изрази със силна ултравиолетова светлина.
Той постави своите и веднага започна суетене из залата. Всеки бързаше да изпълни указанието.
Сигурен съм, че всички бяхме затаили дъх в момента, когато стрелката стабилно се задържа на нулата. Точно тогава цилиндричен сноп светлина се настани между двата полюса през дупката в билярдната маса. Бяхме като хипнотизирани и не можехме да откъснем поглед от гледката. Най-сетне се дочу глас:
— Господин Блум, каква е причината за светлината?
