Сега какво ще правим? — провикна се Аскър към Катериците, след което изведнъж разпозна Криси. — Криси! — изкрещя той.
Тя направи същото с неговото име. Приближиха се максимално до водата на двата противоположни бряга. Гледаха безсилно.
Ще измисля нещо! — извикаха двамата с престорена увереност. След това млъкнаха обезкуражени.
Хей, я веднага тук въжето! — излая Аскър. То беше в ръцете му на мига. Завърза за него една безполезна пушка и я запрати със всичка сила над водата. Тя падна на брега и изгърмя. Всички подскочиха.
Вържете го за някое дърво! — извика „Кокиче“.
Тук няма дървета, глупако! — отговори му със стиснати зъби Аскър. Но грешеше. Едно стърчеше до пътеката, служейки на табелата, закована за него, като крак. Криси се наведе, за да прочете, какво пишеше там:
„Към Спящата Катерица“. Стрелка.
В следващия миг Аскър се спря втрещен. Ужасен хлад се плъзна по тялото му. Ръката му сама се вдигна напред, сочейки размиващите се образи на другия бряг. Криси изчезна. Няколко ята прелетни птици се вдигнаха във въздуха. Въздухът изстина и се разреди. Аскър си пое дълбоко дъх и понечи да преглътне насъбралата се слюнка в уста.
Null pointer assignment
Abnormal program termination
System halted
Информация за текста
© 1994 Даниел Апостолов
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/782]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:13
1
Е, та начинът за това, който разните там програмисти предлагат, е да размениш стойностите на текущия и следващия елемент, при което вече се оказва, че ти трябва просто да разкараш следващия елемент, при което неговият предишен ти е известен — това се оказва, че е текущият. Като го чух не се успокоих, докато не го нарисувах десет пъти, убеждавайки се, че по дяволите, става, въпреки възнегодувалата ми интуиция. Та нещо такова направиха и Белите катерици — седнаха, мислиха два часа, съставиха алгоритъм, разделиха си ролите и разориха хотела. Абе Бели Катерици, какво искаш. К’во можеш да очакваш от Катерици, които слушат Смоуки и рокчета от шестдесетте? б.а.
2
Няколко месеца по-късно синдикатът на психиатрите сключи таен незаконен договор с Мраморните Хора, защото печалби, каквито реализираха след Луно-парада, на бяха виждали никога до сега. След това синдикатът излезе в пресата с изявление за свободата на расите и се обяви срещу дискриминацията на мрамора. След многобройните митинги и протестни декларации Мраморните хора бяха допуснати до аналите на властта и въпреки каменопробивните машини, с които Ку Клукс Клан снабдяваше упорито гражданите, все повече лица на телевизионния екран изглеждаха като мраморни и все повече хора говореха открито за морал, етика и правата на човека, нареждайки се от двете страни на улиците. Затова туризмът спадна до нула, но в замяна се образува психиатричен елит, който проповядваше, че електронните психиатри не са по-лоши от живите и след това взимаше безбожен данък „Психиатър“ от обърканото население, което си изливаше мъките върху малки жълти кутийки, програмирани да отговарят винаги с едно и също: „Съжалявам приятел, разбирам проблема ти и искам да те уверя, че истинските психиатри нямат такива проблеми. Струва ми се, че единственият проблем в момента си ти и следователно можеш да бъдеш отстранен в най- скоро време.“. б.а.
