пътека, Лиско запя новата си песен:
Имам си, ура-ура, цяла буква Н!…
Таралежко миришеше едно хубаво синьо цвете. Като вдишваше дълбоко, той се превръщаше в едно голямо кълбо, а като издишваше, отново ставаше продълговатият Таралежко. Лиско издебна най-удобния момент и се приближи.
— Добро утро, чичо Таралежко!… С какво се занимавате?
— Уча се да мириша цветя, Лиско.
— Разбирам, разбирам… Това е нещо, което всеки трябва да знае. Така се придобива навик да се различават цветята от одеколона.
— Какви ги бъбриш? — учуди се Таралежко. — Нали знаеш, че в къщата на обесения не се говори за въже?
— Говоря за одеколон — поясни Лиско.
— Тъй де, нещо свързано с бръсненето… Навярно знаеш какво представлява един бръснат таралеж…
— Да ви кажа правата, вече не знам с кого как да говоря - оскърби се лисичето. — Ето, сега смятам да напиша на това място буквата А, но не смея. Кой знае какво ще си помислите.
— И сега не те разбрах.
— Впрочем, защо не я напишете вие?… Да си имам една буква от вас, за спомен.
— Дай молива!
Таралежко завъртя внимателно буквата, после я украси с бодли и заяви, че това е личен негов почерк. Лисичето благодари и отново пое по пътеката, право към жилището ряпа. Гризеше я внимателно, от всички страни. Лисичето започна да следи всяко негово движение. Ряпата ставаше все по-малка, но винаги запазваше предишната си форма. Най-после Лиско не изтрая и запита:
— Защо така?
— Нов начин на ядене — обясни Сивко. — Винаги имаш чувството, че ряпата е цяла. Отначало е била една голяма ряпа, после се превръща в друга, по-малка, в още по-малка и така нататък; получаваш илюзията, че си изял десетина различни по големина репи.
— И какво от това?
— Как какво?… Едно е да изядеш само една ряпа, съвсем друго е да изядеш десет репи.
— Не е така — поклати глава Лиско.
— Защо?
— Репите се броят по опашките.
— За съжаление си прав — натъжи се Сивко и добави:
— Останалото е илюзия.
— Сивко, думата ЗЕЛЕ със З ли се пише или с Б?… Мисля, че по-рано се пишеше с Б.
— Не ми е известно такова нещо — рече Сивко. — Винаги си я пиша със З.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Тази дума ми е най-позната.
— Тогава можеш ли да напишеш думата ЗЕЛЕ на това място?
— С удоволствие.
Заекът Сивко пишеше бавно, изглежда, че усещаше вкуса на думата и гледаше всичко да продължава колкото може повече.
— Щом напишеш първата буква, спри, да й се полюбувам — помоли се Лиско.
— Готово!
— Значи това е буквата 3?
— Да.
— Ще проверя тая работа при Бухльо.
Бухалът спеше в клоните на дъба. Лиско го поздрави с добро утро, но Бухльо се намръщи и каза нещо неопределено.
— Не разбрах — наостри уши лисичето. — Казахте ли нещо?
— За един бухал утрото никога не може да бъде добро
— отвърна птицата. — Друг е въпросът, ако ми кажеш „добър вечер“ и ако е нощ. За мен нощта е благодат.
— Така си е — съгласи се лисичето. — Извинете.
— Какво те води при мен?
— Можете ли да ми услужите с една буква?
— Докога?
— Трябва ми една буква А… — Тук лисичето си спомни, че вече има таралежовата буква А, бързо извади листа и я преписа. След това отново се обърна към птицата: — Нуждая се от една хубава буква С, за неопределено време.
— Хм! — вдъхна дълбоко бухалът. — Искаш буква… Хм!… И защо тъкмо буквата С?
— Трябва ми.
— Какво ще я правиш?
— Ще си играя с нея. Нали знаете, ние, децата…
— Знам. Каква я искаш, главна или обикновена?
— Има ли значение?
— Има.
— Може ли да е нещо средно? — Лиско се замисли.
— Не… Поръчваш ми буква и трябва да зная каква да я изработя. Това е буква, не е нещо друго… Едно е главна, друго е обикновена.
— Ох — въздъхна Лиско. — И при буквите ли има главни и неглавни?
— А ти как мислиш?… Чакай, какво толкоз ти е притрябвало буква и то именно С, която е особено важна?… Да не си намислил нещо лошо?
— Че какво може да се намисли с една нищо и никаква буква?
— Всичко може. Когато с буквите се злоупотребява, може да се случат какви ли не работи… По-добре е да питам жена си… Тук ми искат една буква! — извика високо бухалът.
От хралупата на дървото излезе съпругата Бухла.
— Кой ти иска? — запита сънно тя.
— Лиско… Имал голяма нужда от една хубава буква С.
— Че как така? — учуди се Бухла — Къде ще му излезе краят, ако всеки започне да ти иска букви? Току-виж че ти взели всичките букви и за нас няма да остане нищо.
— Това му казвам и аз.
— Не може тъй — продължи Бухла, — безобразно е да се раздават букви!…
— Питай го, не му ли казах същото.
— Нищо не си му казал — развилня се Бухла. — Ти си един разсипник! Раздаваш наляво и надясно буквите ни!
Тези силни крясъци естествено възбудиха любопитството на сврака Нешка, която долетя мигновено.
— Какво става, комшийке?
— Моят хубостник раздава буквите ни!… Виж го ма, всичките ни букви иска да раздаде на чужди, а за нас да не остане нищо!…
— Че то не може така — намеси се сврака Нешка. — Такива неща трябва да се пазят за лоши дни, а не да се пилеят!…
— Това му викам! — изпадна в истерия Бухла. — На!… Вижте го моя непрокопсаник!… Вижте го всички!… Пилее, раздава!…
Започнаха да долитат много други птици. Лиско се хвана за главата, хиляди пъти съжаляваше за всичко и докато скандалът горе се развихряше, той се промъкна в папратите, откъдето запраши към другия край на гората, към стройната и красива сърна Грациоза.
Грациоза стоеше на полянката до своето сърненце Еди и му говореше нещо съвсем неразбираемо, а Еди
