— Не, не — казаха родителите и мнозина ученици, — не, господин учителю, никога!
— Извинете ме — повтори учителят — и ме обичайте. Следната година няма да бъдете вече при мене, но аз ще ви виждам и ще останете завинаги в сърцето ми. Довиждане, деца!
Като каза това, той пристъпи напред сред нас и всички му протегнахме ръце, изправени на чиновете, и започнахме да хващаме ръцете му и полите на дрехата му. Мнозина го целунаха. Петдесет гласа извикаха заедно:
— Довиждане, учителю! — Благодарим, господин учителю! — Бъдете здрав! — Спомняйте си за нас!
Когато излезе, беше силно развълнуван. Излязохме всички в безпорядък. От другите класове също излизаха. Настъпи бъркотия и голям шум; ученици и родители казваха сбогом на учителите и учителките и се поздравяваха помежду си.
По учителката с червеното перо се бяха накачили четири или пет деца и двайсетина я бяха наобиколили и не й даваха да си поеме дъха; а на „Монахинята“ бяха смачкали шапката и й бяха напъхали около една дузина букети между копчетата на черната рокля и в джобовете й. Мнозина се радваха шумно на Робети, който тъкмо тоя ден бе хвърлил патериците.
От всички страни се чуваше:
— До новата учебна година! До двайсети октомври!
Ние също се сбогувахме. Ах, как се забравят всички неприятности в тоя момент! Вотини, който винаги завиждаше на Дероси, пръв се спусна към него с отворени обятия. Аз се сбогувах със Зидарчето и го целунах тъкмо в момента, когато ми правеше последната заешка муцуна, милото момче! Сбогувах се с Прекоси, сбогувах се с Гарофи, който ми съобщи печалбата от последната си лотария и ми даде една фаянсова фигурка, счупена в единия ъгъл. Сбогувах се с всички другари. Хубаво беше да види човек как бедният Нели обви с ръце Гароне тъй, че не можаха да го откъснат. Всички се тълпяха около Гароне, казваха му „довиждане“ и гледаха да го пипнат, да го стиснат, да изразят шумно възторга си от това добро, свято момче. Тук беше бащата на Гароне, който гледаше учуден и се усмихваше! Гароне беше последният, когото прегърнах на улицата, като сподавих плача си. Той ме целуна по челото. После се затекох при баща си и майка си. Татко ме запита:
— Сбогува ли се с всичките си другари?
Отговорих му: да.
— Ако има някой, към когото си бил несправедлив, иди да го помолиш да ти прости и да забрави. Никой ли няма?
— Никой — отвърнах аз.
— Е, тогава сбогом! — каза баща ми с развълнуван глас, като хвърли последен поглед на училището.
И майка ми повтори:
— Сбогом!
А аз нищо не можах да кажа.
Информация за текста
© 1957 Петър Драгоев, превод от италиански
Edmondo de Amicis
Cuore, 1888
Сканиране, разпознаване и редакция: Хари, 2009
Издание:
Едмондо де Амичис. Сърце (Дневникът на един ученик)
Трето издание
„Народна младеж“, София, 1969
Редактор: Милка Молерова
Художествено оформление: Иван Кьосев
Художествен редактор: Михаил Руев
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Ана Ацева
Edmondo de Amicis. Cuore
Fratelli Treves editori. Milano. 1908
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13371]
Последна редакция: 2009-09-07 20:24:24
1
Поради по-топлия климат учебната година в Италия започва в средата на октомври. Б.пр.
2
Фронт във формата на квадрат. Б.пр.
3
Едно солдо е равна на пет чентезими, а един чентезим е равен на една наша стотинка. Б.пр.
4
Бомба, която избухва, като се удари о земята. Б.пр.
5
Пелегрини — монашески орден, Б.пр.
6
Бач — налог върху предмети, които се внасят в някое селище. Б.пр.
7
Пожарът, станал през нощта на 27 януари 1880 година.
8
В италианските училища е била усвоена седемдесетбалната система. Б.пр.
