че другите родители бяха спрели дъщерите си от училище, и нито веднъж не споменах за ежедневните преговори на шофьора с мъжете от барикадите, за да ни оставят да минем. Продължавах да присъствам в часовете, докато колежът се изпразни и мис Сейнт Джон любезно ме помоли да не ходя на училище няколко дни, докато не се реши този неприятен инцидент и хората не се опомнят и не възвърнат здравия си разум. По онова време положението много се беше изострило и говорител на ливанското правителство посъветва дипломатите да изведат семействата си от страната, тъй като безопасността им не можеше да бъде гарантирана. След тайно съзаклятничене чичо Рамон натовари мен и братята ми в един от последните търговски полети. Летището беше гъмжащ мравуняк от хора, които желаеха да отпътуват; някои искаха да натоварят жените и дъщерите си като багаж, нямаха ги за човешки същества и изобщо не разбираха защо трябва да им купуват билет. Едва отлепили се от пистата, една жена, обвита от глава до пети в тъмно фередже, захвана да готви на газов котлон, разположен на пътеката в самолета, и хвърли в паника френската стюардеса. Майка ми остана в Бейрут с чичо Рамон, където изчакаха няколко месеца, а след това ги прехвърлиха в Турция. Междувременно американските маринци се върнаха на самолетоносачите си и изчезнаха без следа, отнасяйки със себе си доказателството за първата ми целувка. Така започна нашето завръщане на другия край на земята, в дома на дядо ми в Чили. Бях на петнайсет години и за втори път щях да съм далеч от мама — първият път беше по време на онази тайна среща в Северно Чили, когато тя отиде при чичо Рамон и любовта им получи своето освещаване. Тогава не знаех, че през по-голямата част от живота ни ще сме разделени. Започнах да й пиша първото си писмо в самолета, продължих да й пиша почти всеки ден в течение на много години и тя ми отвръща със същото. Събираме кореспонденцията в панерче и в края на всяка година връзваме писмата на сноп с цветна панделка и ги прибираме високо в килера; по такъв начин сме събрали планина от страници. Никога не сме ги препрочитали, ала знаем, че регистърът на нашия живот е в безопасност от нетрайностите на паметта.
Образованието ми до този момент беше хаотично, бях понаучила малко френски и английски, бях наизустила значителна част от Библията и разполагах с уроците по самозащита на чичо Рамон, ала ми липсваха най-елементарни познания, за да се оправям в този живот. Когато пристигнах в Чили, дядо ми реши, че с малко помощ за една година мога да завърша училище и се зае лично да ми преподава история и география. После установи, че не мога и да смятам, и ме изпрати на частни уроци по математика. Учителката беше старица с боядисана в катраненочерно коса и няколко самотни зъба в устата и живееше много далеч в скромна къща, украсена с подаръците, които бе получавала от учениците си в продължение на петдесет години педагогическа отдаденост, където невъзмутимо се подвизаваше миризмата на варен карфиол. За да стигна до там, беше необходимо да се тъпча в два автобуса, но си струваше, защото тази жена успя да напъха в мозъка ми достатъчно числа, за да изкарам изпита, след което всичко се заличи от паметта ми завинаги. Пътуването с автобус в Сантяго представляваше опасно приключение, изискващо решителен характер и акробатически способности; разписанието изобщо не се спазваше, чакаше се с часове и накрая автобусът пристигаше толкова препълнен, че бавно напредваше, наклонен на една страна, с увиснали от вратите хора. Стоическото ми възпитание и хлабавите ми стави ми помогнаха да оцелея в тези ежедневни сражения. Заедно с мен на уроците присъстваха още петима ученика и един от тях всеки път сядаше до мен, предоставяше ми записките си и ме изпращаше до спирката на автобуса. Докато търпеливо чакахме на слънце или под дъжда, той мълчаливо слушаше моите преувеличени разкази за пътешествия из места, които не можех да посоча на картата, но чиито имена вземах от „Енциклопедия Британика“ на дядо ми. Дойдеше ли автобусът, моят придружител ми помагаше да се изкатеря по човешкия грозд, увиснал на стъпалото, като ме буташе с две ръце отзад. Един ден ме покани на кино. Казах на дядо, че ще остана по- дълго на урок при учителката и отидох с обожателя в един квартален киносалон, където попаднахме на филм на ужасите. Когато чудовището от Зелената лагуна показа страховитата си глава на хилядолетно влечуго на броени сантиметри от невинната девойка, дето разсеяно плуваше, аз извиках, а то се възползва от случая да ми хване ръката. Говоря за момчето, а не за чудовището, разбира се. Остатъкът от филма протече в някаква мъгла, престанах да се вълнувам от зъбите на гигантското влечуго и от участта на глупавата блондинка, която се къпеше във водите; вниманието ми бе погълнато от топлината и влагата на чуждата ръка, галеща моята, и то така чувствено, както когато захапах ухото на моя възлюбен в Ла Пас, и хилядократно повече, отколкото откраднатата от американския войник целувка на ледената пързалка в Бейрут. Върнах се у дядо с чувството, че летя, убедена, че съм срещнала мъжа на моя живот и че нашите преплетени ръце представляват официален годеж. Бях чувала от приятелката ми Елизабет в колежа в Ливан, че може да се забременее при къпане в един и същи басейн с момче, и предположих естествено, че цял час, прекаран в обмен на пот през ръцете ни може да има същия резултат. През нощта не мигнах и си представях бъдещия си живот, омъжена за него, и очаквах с копнеж следващия урок по математика, ала на другия Ден приятелят ми не дойде в дома на учителката. През целия урок не откъсвах тревожно поглед от вратата, но той не се появи в този ден, нито до края на седмицата, нито когато и да било, просто се изпари. С времето се съвзех от това, че така унизително бях изоставена. Стори ми се, че го видях отново дванайсет години по-късно в деня, когато ме повикаха от моргата, за да идентифицирам трупа на моя баща. Много пъти съм се питала защо изчезна така внезапно и от толкова прехвърляне в ума ми стигнах до жесток извод, но предпочитам да престана с предположенията, защото само в телевизионните сериали се случва двама влюбени да открият, че са брат и сестра. Едно от обстоятелствата, помогнали ми да забравя тази мимолетна любов, бе срещата с друго момче, и тук, Паула, на сцената се появява баща ти. Майкъл има английски корени, представител е на едно от онези имигрантски семейства, чиито членове са се раждали и живели в Чили, но все още говорят за Англия като за
