правиш с нещата, които ти давам, може би си като Меме, която едва слязла от кораба и стъпила на твърда земя, се освободила от астраганеното палто, за да наметне една просякиня. Майка ми прекарала първите два дни от медения си месец толкова изтормозена от вълнението в Тихия океан, че не могла да напусне каютата, а едва почувствала се по-добре, мъжът й легнал повален от зъбобол. Докато тя се разхождала из палубата, безразлична към жадните погледи на офицери и моряци, той стенел на койката си. Слънчевият залез багрел в оранжево безбрежния хоризонт, а нощем неимоверно ярките звезди приканвали към любов, но зъбоболът бил по-силен от романтиката. Трябвало да изминат три безкрайни дни, докато пациентът не позволил на корабния лекар да прекрати с едни тънки клещи неговото изтезание; чак тогава отокът се разнесъл и младоженците успели да встъпят в семейния си живот. На следната вечер двамата се явили в трапезарията, поканени на капитанската маса. След тържествена наздравица за младоженците, пристигнал ордьовърът — раци, сервирани в издялани от лед чаши. С жест на кокетна интимност майка ми протегнала вилица и взела едно мекотело от чинията на мъжа си, но за лош късмет една миниатюрна капчица американски сос окапала вратовръзката му. Томас грабнал нож, за да заличи обидата, но петното се уголемило. Тогава, за изненада на сътрапезниците и за ужас на жена си, дипломатът заровил пръсти в чинията, сграбчил черупчестите екземпляри и ги размазал по гърдите си, като сплескал ризата, костюма и цялата вратовръзка; сетне прокарал ръка през намазаната си с брилянтин коса, скочил на крака, поклонил се рязко и се запътил към каютата, където прекарал остатъка от плаването, потънал в мрачно мълчание. Въпреки тези премеждия, съм била зачената в открито море.
Майка ми не била подготвена за майчинството, в онези времена тези въпроси се обсъждали шепнешком пред неомъжените девици, а на Меме изобщо не й хрумнало да я посвети в неприличните копнежи на пчеличките и цветята, защото душата й витаела в други селения и тя била по-силно заинтригувана от надрационалното явяване на духове, отколкото от грубата действителност на този свят; при все това, едва предугадила, че е бременна, майка ми разбрала, че ще има дъщеря, нарекла я Исабел и установила с нея непрекъснат диалог, който не престава и до днес. Вкопчена в малкото създание, което растяло в утробата й, тя се опитвала да компенсира самотата си на нещастно омъжена жена, говорела ми на висок глас и плашела околните, в чиито очи поведението й било като на безумна; предполагам, че аз съм я слушала и съм й отговаряла, но нямам спомени от този вътреутробен период.
Баща ми имал великолепен вкус. На показността в Чили винаги се е гледало като на лош порок, защото там умереността се счита за признак на изисканост; ала в Лима — столица на вицекрале — перченето определяло добрия тон. Настанил се в къща, несъответстваща по разкоша си на положението му на втори секретар в посолството, обградил се с прислужници индианци, поръчал от Детройт луксозен автомобил и взел да пръска пари по празненства, казина и разходки с яхта, и никой не можел да си обясни как финансирал толкова екстравагантност. За кратко време успял да се свърже с най-отбраното общество в политиката и социалните дела, открил слабостите на всеки и благодарение на контактите си успял да се добере до недискретна информация, че дори и до някои държавни тайни. Превърнал се в задължителен гост на всички гуляи в Лима; в разгара на войната се снабдявал с най-хубавото уиски, най-чистия кокаин и най- отзивчивите куртизанки; всички врати се отваряли пред него. Докато той изкачвал стъпалата на кариерата, съпругата му се чувствала като затворник в безизходно положение, обвързана на двайсетгодишна възраст с мъж, който й се изплъзвал и от когото зависела изцяло. Тя креела във влажната лятна горещина и пишела безкрайни страници на майка си, които кръстосвали морето и потъвали в пощенските чували като разговор между глухи. Тези меланхолични писма, натрупани на купчина върху бюрото, убедили Меме в разочарованието на дъщеря й; тя прекъснала спиритическите си сеанси със своите три езотерични приятелки от Бялото братство, взела тестетата гадателски карти в куфарче и потеглила към Лима на крехък двумоторен самолет — един от малкото, които превозвали пътници, защото в този период на война самолетите се пазели за военни цели. Пристигнала точно навреме за моето раждане. Самата тя била довела на бял свят трите си деца в собствения си дом, подпомагана от своя съпруг и една акушерка, и затова се почувствала объркана пред модерните методи в клиниката. Приспали родилката с едно бодване и я лишили от възможността да участва в събитията, а едва родило се, бебето било отнесено в една асептична зала при други подобни създания. Много по-късно, когато се разнесла мъглата от упойката, осведомили майката, че е родила момиченце, но че съгласно правилника, щели да й го дават само в часовете за кърмене.
— Сигурно е някакъв изрод и затова не ми дават да я видя!
— Прекрасно момиченце е — отвърнала баба ми, опитвайки се да звучи убедително, при все че още нямала възможност да ме види добре. През някакво стъкло й показали вързопче, увито в одеялце, което в очите й нямало съвсем човешки вид.
Докато аз съм се деряла от глад на друг етаж, майка ми гневно се съпротивлявала, твърдо решена да отвоюва дъщеря си с насилие, ако се наложело. Дотичал някакъв лекар, диагностицирал истерична криза, бил й отново някаква инжекция и я потопил в сън за още дванайсет часа. По това време баба ми вече била убедена, че се намират в преддверието на ада и щом дъщеря й се поразсънила, й помогнала да наплиска лицето си със студена вода и да се облече.
— Трябва да избягаме оттук. Облечи се и ще излезем, хванати под ръка като две дами, дошли на свиждане.
— Но, за Бога, мамо, не можем да оставим бебето!
— Вярно — отвърнала баба ми, която вероятно не се била сетила за тази подробност.
Влезли решително в залата, където държали отвлечените от своите майки бебета, взели едно бебе и набързо го отнесли, без да будят никакви подозрения. Успели идентифицират пола, защото малкото създание имало розова панделка на китката си, ала нямали време да проверят дали по някаква случайност то било тяхното бебе, но в крайна сметка този въпрос не бил от жизнено значение — всички деца са повече или по-малко еднакви на тази възраст. Възможно е в бързината да са сгрешили и сега някъде, заемайки моето място, да живее жена с ясновидска дарба и очи с цвят на спанак. Вкъщи, вече в безопасност, ме съблекли, за да видят дали всичко си ми е на мястото, и открили едно слънце в основата на гърба. „Това петно е добра поличба, уверила Меме, не трябва да се безпокоим за нея, ще расте здрава и с късмет.“ Родена съм през август, зодия лъв от женски пол и ако не са ме разменили в клиниката, в жилите ми тече кастилско-баска кръв, четвърт френска и известна доза арауканска, по-точно от племето мапуче, подобно на всички мои земляци. Въпреки че съм дошла на бял свят в Лима, аз съм чилийка, идвам от
А къде беше Томас, докато жена му раждаше, а тъща му осъществяваше дискретното отвличане на първородната му дъщеря? Не зная, баща ми е едно голямо отсъствие в моя живот, тръгна си толкова рано и по толкова категоричен начин, че не пазя спомени за него. Майка ми съжителствала с него четири години, през които на два пъти задълго се разделяли, но все пак намерила време да роди три деца. Била толкова плодовита, че било достатъчно да се изтръскат мъжки долни гащета в радиус от половин километър от нея, за да зачене; аз наследих тази нейна черта, но имах щастието да се появя навреме в епохата на противозачатъчните таблетки. Мъжът й изчезвал при всяко раждане, както и при всеки по-значителен проблем, и се завръщал весел вкъщи с екстравагантен подарък за жена си, след като извънредното положение преминело. Тя виждала картините по стените и китайския порцелан по полиците да се умножават и недоумявала относно източника на това разточителство; невъзможно било да се обясни такъв разкош със заплата, която на други служители едва стигала; но на всеки неин опит да си обясни това противоречие, той отвръщал уклончиво, както и когато тя понечвала да се осведоми за нощните му
