ред, се установи, че липсват части от двигателите и тежко заседналите военни машини не можеха да помръднат; освен това земята беше осеяна с извити пирони, които правеха на решето гумите на военните камиони. Телевизията показа заснета от хеликоптер тази купчина старо желязо, която ръждясваше по асфалта на шосетата. Снабдяването се превърна в кошмар, ала никой не гладуваше, защото този, който можеше да си позволи, плащаше на черния пазар, а бедните се организираха по квартали и се сдобиваха с най-необходимото. Правителството призоваваше за търпение, а Министерството на земеделието разпространяваше просветителски брошури, в които обясняваше на населението как да отглежда зеленчуци по балконите и в коритата за пране. От страх да не останем без храна, започнах да трупам провизии, до които се докопвах с хитростта на контрабандист. Преди време се бях подигравала на свекърва си с думите, че щом няма пилета, ще се храним с макарони, и че останем ли без захар — още по-добре, тъкмо ще отслабнем, но в крайна сметка запратих всичките си скрупули по дяволите. Преди с часове се редях по опашки, за да купя един килограм пихтия със съмнителен произход, сега прекупвачите идваха и носеха у дома най-хубави меса, естествено на цена, десетократно по-висока от официалната. Това решение не изтрая дълго, защото се изискваше доста цинизъм, за да тъпча главите на децата си с проповеди за социалистическия морал и в същото време да им сервирам черноборсаджийски пържоли за вечеря.
Въпреки сериозните трудности от онова време, народът продължаваше да ликува с победата си и когато през март се проведоха парламентарни избори, Народното единство завоюва още по-висок процент гласове. Тогава десницата осъзна, че присъствието на купища закривени пирони по шосетата и отсъствието на пилета на пазара няма да успеят да свалят социалистическото правителство и реши да премине към последната фаза от заговора. Запълзяха слухове за военен преврат. Повечето хора нямахме никаква представа за какво става дума, бяхме чували, че в други страни на континента военните вземаха властта с досадна закономерност и се перчехме, че такова нещо никога не би се случило в Чили — та нали имахме силна демокрация, не бяхме като онези бананови републики в Централна Америка, нито пък като Аржентина, където от петдесет години всички граждански правителства бяха сваляни от военни метежи. Смятахме се за швейцарците на латиноамериканския континент. Главнокомандващият на въоръжените сили генерал Пратс беше привърженик на зачитането на конституцията и на идеята Алиенде да бъде оставен да довърши мандата си в мир, но една фракция от войската се разбунтува и през юли танковете излязоха на улицата. Пратс успя да възстанови дисциплина в редиците, ала неразборията се беше отприщила, парламентът обяви правителството на Народното единство за незаконно и генералите поискаха оставката на главнокомандващия, но не посмяха да го сторят лично, а накараха жените си да манифестират пред дома на Пратс в жалка публична демонстрация. Генералът бе принуден да се оттегли и президентът назначи на негово място Аугусто Пиночет — неизвестен военен, за когото никой не беше чувал дотогава, приятел и съратник на Пратс, който се закле да остане верен на демокрацията. Страната изглеждаше извън контрол и Салвадор Алиенде обяви референдум, за да реши народът дали той да продължи да управлява, или да подаде оставка и да бъдат свикани нови избори — като дата бе предложен 11 септември. Примерът на съпругите на генералите, които бяха действали вместо мъжете си, бързо бе последван. Свекър ми, като мнозина други, изпрати Грани във Военното училище да замеря с царевица кадетите, та дано престанат да се държат като глупави патки и тръгнат да бранят родината както подобава. Беше толкова въодушевен от мисълта, че може веднъж завинаги да свали от власт социализма, че самият той удряше с тенджерите в двора в подкрепа на съседките на улицата. Смяташе, че военните, зачитащи законите както по-голямата част чилийци, ще смъкнат Алиенде от президентското кресло, ще въдворят ред в безпорядъка, ще изчистят страната от леви сили и от метежници и веднага ще свикат нови избори, и тогава, ако всичко вървеше както трябва, махалото щеше да се залюлее в обратна посока и отново щяхме да имаме президент консерватор. „Не си прави илюзии, в най-добрия случай ще имаме християндемократ“, предупредих го аз, познавайки омразата, която питаеше към тази партия и която превъзхождаше ненавистта му към комунистите. Мисълта, че военните могат да се окопаят задълго във властта, не хрумваше на никого, нито дори на свекър ми, а единствено на участниците в заговора.
Селия и Николас ме молят да се върна в Калифорния през май за появата на бебето им на бял свят. Канят ме да участвам в раждането на моята внучка, казват, че след толкова месеци на общуване със смъртта и болката, след толкова раздели и сълзи, ще бъде истински празник да посрещна малкото създание, когато покаже главичката си за живот. Ако се сбъднат виденията, които, както при други случаи, ми се явиха насън, ще се роди смугло и мило момиченце с твърд характер. Трябва бързо да се оправиш, Паула, за да си дойдеш с мен вкъщи и да станеш кръстница на Андреа. Защо ти говоря тези неща, дъще? Дълго време няма да си способна да правиш каквото и да било, очакват ни години на търпение, усилия и дисциплина, на теб ще се падне най-трудната част, ала аз ще бъда до теб и ще ти помагам, нищо няма да ти липсва, ще бъдеш заобиколена от спокойствие и удобства, ще ти помогнем да оздравееш. Казаха ми, че възстановяването е много бавно, може да погълне остатъка от живота ти, но може да се случи и чудо. Специалистът по порфирия твърди, че ще се възстановиш напълно, но неврологът поиска куп изследвания, които започнаха вчера. Едно от тях беше много, много болезнено и имаше за цел да провери състоянието на периферната нервна система. Отведох те на количката по лабиринтите на болницата до друго крило на сградата, там ти набодоха ръцете и краката с игли и след това включиха електрически ток, за да измерят реакциите ти. Понесохме всичко това заедно — ти в селенията на безпаметността, а аз, мислейки за толкова мъже, жени и деца, които бяха изтезавани в Чили по подобен начин с електричество. При всяко протичане на ток през тялото ти, аз го усещах върху себе си, още по-страшен заради ужаса. Опитах се да се отпусна и да дишам с теб, с твоя ритъм, подражавайки на упражненията на Селия и Николас в подготвителните курсове за нормално раждане; болката е неизбежна в живота, но казват, че почти винаги е поносима, ако не й оказваме съпротивление и не добавяме към нея страх и мъка.
Селия роди първото си дете в Каракас, упоена от лекарства и сама, понеже не пуснали мъжа й да влезе в залата. Нито тя, нито бебето били главните действащи лица в събитието, а лекарят — върховен жрец в бяло с маска на лице, който решил как и кога да отслужи ритуала; предизвикал раждането в най- подходящия в календара си ден, защото искал да отскочи до плажа през почивните дни; по същия начин се родиха и моите деца преди повече от двайсет години, очевидно процедурата не се е променила. Преди няколко месеца заведох снаха си на разходка в гората и там сред гордите секвои и шепота на хълмята й изнесох проповед за древното изкуство на бабите акушерки, за естественото раждане и за правото това уникално преживяване, в което майката олицетворява женското могъщество във вселената, да бъде изживяно пълноценно. Тя изслуша разпаленото ми слово невъзмутимо, като от време на време ми хвърляше скришом красноречив поглед; съди за мен по дългите ми рокли и по възглавничката, която нося в колата, за да медитирам, смята, че съм някакъв проповедник от Новата ера. Преди да се запознае с Николас, членуваше в крайнодясна католическа организация, където й се забраняваше да пуши и да носи панталони, четивата и киното бяха цензурирани, контактът с противоположния пол — сведен до минимум и всеки миг от живота й — управляван. В тази секта мъжете трябва веднъж седмично да спят на дъска, за да избегнат плътските съблазни, а жените са длъжни да се подлагат на това изпитание всяка нощ, защото се смята, че по природа са по-разпуснати. Селия свикна да използва камшик и колан с железни бодли, изработени от монахините от ордена Канделария, за да се кали в самодисциплина в името на любовта към Бога и да изкупи свои и чужди грехове. Допреди три години имахме много малко общо помежду си; тя беше възпитана в дух на презрение към изповядващите леви идеи, към хомосексуалистите, артистите, към представителите на други раси и обществено положение, но взаимната симпатия, която изпитвахме една към друга, ни спаси и преодоля границите помежду ни. Свети Франциск се нагърби с останалото. Предразсъдъците започнаха да падат един след друг, коланът с железните бодли и камшикът преминаха в семейните архиви; тя започна да чете политика и история и идеите й претърпяха поврат; запозна се с няколко хомосексуалисти и разбра, че не са дяволски изчадия, както я бяха учили; в крайна сметка прие и моите приятели артисти, въпреки че някои от тях красят лицата си с халки в носа и носят гребен от зелена коса на върха на черепа. Расизмът й се изпари за една седмица, когато в Съединените щати установи, че там ние не сме бели, а
