Най-накрая започна да се разбужда, но мозъкът й сякаш бе увит в някаква белезникава, подобна на памук материя, която не можеше да пробие. Отвори очи, видя лицето на Ягуар, надвесено над нея и реши, че е мъртва, по-после чу как той я вика. Успя да фокусира погледа си и когато усети отново пламтящото пробождане в рамото, разбра, че все още е жива.
— Орлице, това съм аз… — каза Александър, толкова трогнат и уплашен за своята приятелка, че едва сдържаше сълзите.
— Къде сме? — прошепна тя.
Някакво бронзово лице, с очи като бадеми и ведро изражение се появи пред погледа й.
— Татро качи, храбро момиче — поздрави я Тенсинг. Той държеше дървена купа и я подканваше с ръка да пие.
Надя погълна с усилие топлата горчива течност, която падна като камък в стомаха й. Почувства, че й се вдига, но ръката на монаха решително натисна гърдите й и неприятното усещане тутакси изчезна. Пийна още малко и скоро образите на Ягуар и Тенсинг се размиха, а се унесе в дълбок спокоен сън.
С помощта на въжето и фенера Александър бе слязъл в урвата за няколко секунди, където откри Надя свита на кълбо сред храстите, вкочанена и неподвижна като мъртвец. Когато забеляза, че тя все още диша, извика от облекчение. Направи опит да я повдигне, видя увисналата й ръка и предположи, че има счупена кост, но не се спря, за да установява коя е. Най-важното беше да я измъкне от тази дупка, макар да съзнаваше колко ще му е трудно да я изкачи догоре така отпусната.
Свали сбруята и я надяна на Надя, а веднага след това обездвижи с колана си ръката й към гърдите. Дил Бахадур и Тенсинг изтеглиха момичето много предпазливо, за да не се блъска в скалите, а после хвърлиха въжето на Александър, за да излезе и той.
Тенсинг прегледа Надя и взе решение най-напред да я затоплят. С ръката щеше да се заеме по-късно. Даде й малко оризов спирт, но тя беше в безсъзнание и не можеше да гълта. В продължение на няколко безкрайни минути тримата заедно я разтриваха от глава до пети, за да възстановят кръвообращението й и веднага щом започна да добива цвят, я увиха като пашкул, включително и главата, в една от кожите.
С помощта на дългите си тояги, въжето на Александър и другата кожа от як направиха носилка и пренесоха момичето до малък заслон наблизо — в една от многобройните цепнатини и природни пещери в планината. Обратният път до убежището на Тенсинг и Дил Бахадур беше прекалено дълъг и труден с Надя на ръце, затова ламата отсъди, че тук разбойниците нямаше да ги открият и ще могат да отдъхнат до изгрев-слънце.
Дил Бахадур намери няколко сухи корена, стъкми малък огън и така си осигуриха топлина и светлина. Внимателно съблякоха якето на девойката и Александър ахна от уплаха, като видя увисналата ръка на приятелката си, станала двойна от отока, с щръкнало навън рамо. Тенсинг обаче не се впечатли.
Ламата отвори дървената си кутийка и се зае да забожда иглите в определени точки по главата на Надя, за да потисне болката. Веднага след това извади някакви билки от торбата си и ги стри между два камъка, докато Дил Бахадур разтопяваше лой в паницата си. Монахът омеси маста с тревите и получи тъмно и дъхаво тесто. Сръчните му пръсти върнаха ставата на Надя на мястото й и после покриха цялата площ с мехлема: успокоено напълно от иглите, момичето дори не усети движенията му. По телепатия и със знаци Тенсинг обясни на Александър, че болката предизвиква напрежение и съпротива, които блокират разума и намаляват естествената способност за изцеряване. Освен че облекчава, иглотерапията мобилизира имунната система на тялото. Надя не страда, увери го той.
Дил Бахадур хвана единия край на туниката си, накъса го на ивици, кипна вода с малко пепел от огнището, напои лентите в течността и ламата превърза изкълченото рамо. После Тенсинг обездвижи ръката с шал, извади иглите и даде знак на Александър да събере скреж и сняг от пукнатините между камъните и да разхлади челото на Надя, за да свали температурата й. През следващите часове Тенсинг и Дил Бахадур вложиха в лечението на Надя цялата мощ на съзнанието си. Принцът за пръв път правеше подобен опит с човешко същество. Дълги години наставникът му го бе обучавал да лекува по този начин, но се бе упражнявал само върху ранени животни.
Александър разбра, че новите му приятели се стремят да привлекат енергия от околния свят и да я насочат за укрепването на Надя. Дил Бахадур му предаде мислено, че неговият учител е лечител, както и могъщ тулку, зареден с безкрайна мъдрост от предишни прераждания. Макар да не беше убеден, че е разбрал правилно телепатичните послания, Александър има благоразумието да не ги прекъсва и да не задава въпроси. Той седеше до Надя, освежаваше я със сняг, а когато се събудеше, й даваше вода. Поддържаше огъня, докато корените, които служеха за гориво, свършиха. Скоро първите лъчи на зората пробиха мантията на нощта; междувременно монасите, седнали в поза „лотос“ със затворени очи, държаха десните си ръце върху тялото на неговата приятелка и шепнеха мантри.
По-късно, когато Александър имаше възможност да осмисли случилото се през онази невероятна нощ, единствената дума, която му хрумна, за да определи стореното от двамата загадъчни непознати, беше „магия“. Нямаше друго обяснение за начина, по който бяха излекували Надя. Предположи, че прахта, с която бяха забъркали тестото е някакъв мощен лек, непознат в останалия свят, но беше убеден, че Тенсинг и Дил Бахадур бяха сътворила чудото предимно със силата на съзнанието си. През часовете, в които ламата и принцът прилагаха психическите си умения в лечението Надя, Александър мислеше за майка си, там в далечна Калифорния. Представяше си рака, като скрит в организма й терорист, готов да я нападне с радост всеки миг. Семейството му бе отпразнувало възстановяването на Лайза Колд, но всички знаеха, че опасността на е отминала. Съчетанието между химиотерапията, лечебната вода, донесена от Града на Зверовете, и билките на магьосника Уалимаи, бе печелило първата битка, но войната продължаваше. Като видя с каква смайваща бързина се съвзема Надя през нощта, докато монасите се молеха мълчаливо, Александър си обеща да доведе майка си в Кралство на Златния дракон или сам да изучи този чудодеен метод, за да я излекува.
Призори Надя се събуди без температура, с нормален цвят на лицето и гладна като вълк. Сгушената до нея Бороба първа я поздрави. Тенсинг приготви цампа и тя я погълна като истински деликатес, въпреки че това си беше сивкав буламач с вкус на опушен овес. Изпи жадно и лечебната отвара, която й даде учителят.
Надя им разказа на английски за премеждията си със сините престъпници, за отвличането на Пема и на другите момичета и къде точно се намира пещерата. Тя забеляза, че нейните спасители монахът и момчето улавяха образите още докато се зараждаха в съзнанието й. От време на време Тенсинг я прекъсваше, за да уточни някоя подробност и ако тя „слушаше със сърцето си“, успяваше да схване какво я пита. Александър имаше повече проблеми с общуването, макар че монасите разгадаваха и неговите мисли. Той беше изтощен, очите му се затваряха за сън и не разбираше как ламата и неговият ученик са толкова бодри, след като бяха прекарали една част от нощта в опити да върнат Надя към живота, а другата — в молитви.
— Трябва да спасим клетите девойки, преди да им се е случило непоправимото — каза Дил Бахадур, след като изслуша разказа на Надя.
Но Тенсинг не бързаше толкова, колкото принца. Той разпита Надя какво точно е чула в пещерата и тя му повтори малкото думи, които Пема бе доловила. Монахът я запита дали е сигурна, че са споменали Златния дракон.
— Татко може би е в опасност! — възкликна принцът.
— Баща ти ли? — попита Александър с изненада.
— Кралят е мой баща — обясни Дил Бахадур.
— Мислих върху това и съм убеден, че тия бандити не са дошли до Забраненото кралство, само за да откраднат няколко момичета. В Индия можеха да направят същото и то много по-лесно — додаде Александър.
— Намекваш, че са дошли по друга причина? — заинтересува се Надя.
— Според мен отвличането е за забавление, а истинската им цел има нещо общо с краля и Златния дракон.
— Да отмъкнат статуята например — предположи тя.
— Както разбирам, тя е много ценна. Само не мога си обясня защо са споменали монарха, но едва ли ще за добро — заключи Александър.
Тенсинг и Дил Бахадур, обикновено невъзмутими, успяха да сдържат възклицанията си. Няколко минути разговаряха на своя език и накрая ламата обяви, че трябва да починат три-четири часа, преди да пристъпят
