И тя се учудваше, че е възможно да не е вярвала в рицари, митове и вълшебства, и най-вече… в любовта.
Епилог
— Ти мамеше.
— Маменето е относително нещо, Мерлин. — Вивиан го изгледа високомерно. — И при това самата дума е отвратителна. Не бих казала, че ми харесва как я използваш. Освен това… — В ръката й се появи пиличка и тя започна да пили ноктите си. — Не съм мамила.
— О? — Мерлин повдигна вежди. — Ти как би го нарекла?
— Творческо манипулиране.
— Творческо манипулиране? — Той изсумтя. — Определено беше такова. Изпрати им дракон…
— Само илюзия. — Тя вдигна ръка и я разгледа внимателно.
— Опита се да сключиш сделка с Теса.
— И как се разочаровах само. — Вивиан въздъхна. — Кой да знае, че е толкова благородна?
— И се съюзи с Мордред.
— Едва ли бих го нарекла съюз. — Тя сви рамене. — Просто му дадох малко незначителна информация. — Насочи пиличката към него. — Но това, така или иначе, не му донесе нищо добро.
— Вярно…
— Наистина не разбирам защо толкова се цупиш. — Пиличката от ръката й изчезна и Вивиан се изправи. — Успяха в търсенето си, никой не пострада особено и те си живеят щастливо. Ти спечели малкия ни облог. — Тя огледа жилището на Мерлин и потрепери. — Аз… от друга страна… съм обречена да живея в Средновековието.
Мерлин я наблюдаваше внимателно.
— Ти не игра честно.
Тя кръстоса ръце на гърдите си и го изгледа предизвикателно.
— Голяма работа.
— Заслужаваш си това, което ще получиш.
— Много вероятно.
Без предупреждение светът около нея изчезна, заменен от много по-съвременна обстановка. Лицето й се озари.
— Апартаментът!
Мерлин се ухили.
— Добре дошла у дома, скъпа моя.
Тя присви очи.
— Не разбирам. Защо сме тук?
— Колкото и да не ми се ще да си го призная, Теса и Галахад ме научиха на някои неща. Всеки от тях бе готов да се откаже от това, което най-много желае, заради другия. Всъщност това ме трогна. Ако обикновените смъртни могат да са толкова благородни… — Той въздъхна. — Не мога да изоставам от тях.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Няма да искам да изпълниш облога.
— Мерлин! — Тя пристъпи към него и го изгледа подозрително. — Наистина ли?
— Няма да се върнем в най-великия период от историята.
Тя положи голямо усилие, за да не възрази. Той поклати глава със съжаление.
— Не винаги е възможно и дори за предпочитане да се връщаме в онова, което е било някога. Понякога е най-добре да оставим миналото там, където му е мястото — в миналото.
Тя го прегърна.
— Какво мъдро и прекрасно същество си ти!
— Нали? — Той се ухили.
— Наистина. Доведе ме вкъщи и е редно да го отпразнуваме. — Гризна леко ухото му. Толкова му харесваше да го прави. — Искаш ли да поиграем онази малка игричка на майстор-магьосник и чирака му?
Той се усмихна лукаво.
— Една от любимите ми. — Вдигна я на ръце и я занесе в модерната спалня. — Макар че трябва да ти кажа, че не те освобождавам напълно от споразумението ни.
— Така ли? — Очите й се разшириха от изненада, после тя се усмихна и го погали. — Както желаеш. Все пак, ти си Магьосник необикновен и съветник на крале. И аз ще те обичам през вековете.
— А това, вълшебнице моя, е истинска магия.
Информация за текста
© 1998 Виктория Александър
© 1999 Христина Симеонова, превод от английски
Victoria Alexander
Believe, 1998
Сканиране и разпознаване: ?
Източник: http://kaldata.com
Начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: maskara, 2008
Издание:
ИК „Торнадо“, София, 1999
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
Техн.редактор: Никола Христов
Корица: „Камея“, София, 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9538]
Последна редакция: 2010-03-07 19:07:47
