кристализирал най-превъзходният интернационален цинизъм. И последните остатъци от множеството бащи- вождове и майки-родини, с техните велики „юбералес“ и „световни революции“ се претопяват най-сетне в един-единствен, закономерен конгломерат: личността на свръхчовека, който служи на себе си и само на себе си. Служи — но вече в глобален мащаб и за собствено удоволствие; и си играе с политиката и съдбата на народите също както котката с мишката, преди да я изяде. Голяма работа е глобалният шахмат!
И така, един прекрасен ден Великият Неизвестен — абсолютен генералисимус на Глобалното Разузнаване и първи агент на Черната Дупка на Галактиката за нашата планета — спря ястребовото си око на Хайнрих Ендерберг, на безпогрешния Хенри Джаксън, защото бе дошло времето да предаде своята планетарна власт и богатсво на нов приемник.
— Приятелю мой — говореше му той развълнувано една паметна вечер на чаша бренди в една кръчма на Нова Гвинея. — Аз ти предавам шифрите на скъпоценните камъни и монопола на златото. Ти усвои и най-горните степени на Прекрасното Мрачно Зидарство. Сега, пред лицето на Черната Дупка, ти си Новият Резидент и Управител на това разюздано племе в краката ти. Със снощната церемония ние ти възлагаме всички права и задължения на действителен монарх на планетата, за да подготвиш пътя на дългоочаквания Месия и да смажеш главата на неговия противник още в самото начало. Да ти е честито!
Още преди да те открия, ти вече сам бе достигнал до чудесната игра — най-хубавата на света, — играта на глобално разузнаване. Аз те наблюдавах дълго как изящно умееш да разпределяш плячката информация или богатство между големите лъвове по такъв начин, че всеки да остане доволен и да си мисли, че именно нему служиш. Справяше се отлично и аз, откровено казано, за пръв път обикнах човек.
Аз вече имам много Спектрални барети и всички те дълбоко съзнават къде, всъщност, винаги е била главната опасност. Всякога е имало и са се мотаели в краката ни едни странни изчадия, от които главата да ти се завърти. Фантазиите им обаче, оказва се, съвсем не са фантазии, защото водят обикновено до реален социален ефект и, в крайна сметка, до продукция на единна енергия. Те развращават населението да не търси нашата продукция, внасят пълен хаос в стройното потребителско съзнание, което създаваме от толкова векове и — в края на краищата — тия изроди вече са се превърнали в тумор номер едно на планетата. Една значителна част от техните хора ние успяхме да направим клиенти на опиатите, така че нашето не се губи. Но туморът напоследък неимоверно бързо се разраства. Твърде отдавна е известно, че от изтребване неговото набъбване само се ускорява. Трябва да се прилагат други средства. Ето в какво всъщност съм концентрирал усилията на всички правителства в момента. На практика, няма монарси, правителства и парламенти, които да не ми се подчиняват напълно. Гол още никой не е тръгнал и нито някой кмет е изхвърлил автомобилите от града си…
Най-трудното беше да пипна баретите. Ти имаш пет трапанации и двадесет микростанции в мозъка на различни принципи, за връзка с всяко разузнаване. Аз пръв се научих да подслушвам такива като тебе, защото моите хора навсякъде ми разкриват шифрите. Въпреки че запеленговане е изключено, аз не само ти знам координатите, но и редовно прослушвам всичките ти сеанси с твоите шефове. Като проучих твоите действия, аз си обясних най-после защо напоследък тоталното ръководство на политико-икономическия процес започна да ми се изплъзва. Трябва да ти съобщя, драги, че самоинициативи в тази област аз никога не съм допускал. И твоят случай щеше да бъде катастрофален за теб, ако не бях съобразил, че просто си решил да си поиграеш, защото инак ти е скучно. Тази твоя великолепна игра ме изпълни с гордост и възхищение, защото, в действителност, няма по-голям творец от истинското ченге, стига то да е генералисимус на планета. Аз разбрах, че ти вече не бе робот, а индивид, който е решил да почне собствена игра. Трябва обаче да ти съобщя, че даже и аз не мога да си позволя такъв лукс. Защото и ние сме зависими.
— Не Ви разбирам, другарю Андреев — прекъсна го най-после Федя Людмилин, когато вече се бяха съблекли и се излежаваха на нудисткия плаж. — Ето, ние дойдохме да проучим реалните възможности да се проведе и тук социалистическа революция. Всичко това, което говорите, звучи фантастично, а пък ние имаме реална задача и аз съм напълно на Ваше разположение. Какво, в края на краищата, значи всичко това? Че съм разкрит, разбрах, но какво общо има глобалното творчество с космологията? Аз съм проучвал специално въпроса за Черните дупки и гравитационния колапс и зная, че някои фантасти ги трактуват като „хищниците на вселената“.
— Глобалното творчество, драги, е една фикция. Всеки дявол винаги има над себе си по-голям дявол. Пълна свобода няма. Ножът виси над всички ни. Но на практика нашата самоинициатива е неограничена. От мене искат само редовни пратки Раздвоена психическа енергия. Щом успея да пусна кръвчица някъде — реално или на екрана; да прокарам някой нов закон, да включа нови производствени и пазарни мощности, аз Им подсигурявам нужната порция. Може смело да се каже, че без мене Черната Дупка изпитва нещо като кислороден глад. Дори аз си позволявам да й налагам някои дребни условия — все и от мене зависи нещо на тази скапана планета…
В този момент се приближиха мисис Керисън и мис Фани.
— Господа, вие сте ужасни кавалери! — нацупени се нахвърлиха те върху своите приятели от вчера, като се смееха високо. — Нито благоволихте да се окъпем заедно в океана, нито пожелахте да ни повозите на пирога. Никога удоволствието не е пълно!
— Спокойно, бебчета! — другарят Андреев сега се казваше мистър Бенжъмин. — Съвсем скоро ще видите такива неща, каквито нито една жена в пределите на нашата слънчева система не е изпитала…
— Вие сте веселяк, Айк! Оценяваш ли го, Фани?
— Оценявам го, Лиз. Късмет имаш ти, ами питаш ли ме мене какво ми е с този чудак Болдън. Англичанинът си е англичанин — егати късмета!…
— Не му се сърди, писанке: той е още новак тука. Мистър ти Болдън за пръв път попада на нуди плаж и, съгласете се все пак, за една синя кръв това не е малко изпитание.
— Ами! Изпитание! Та ние да не сме по-малко новачки от него? В края на краищата, когато за пръв път се съблякохме, вие вече бяхте тука. И… нищо ни няма…
— Представяш ли си, Лайза, ама можеш ли да си представиш?! Тоя Болдън не ти ли прилича досущ на пастор Блейк?
— Има нещо…
— „Нещо!“ Като две капки са! Можеш ли да си представиш сега да мине оттука пастор Блейк и да се види гол със своите най-ревностни хористки от Съборната Църква?
Госпожа Керисън прихна. Когато се успокои, каза:
— Ами дъртата пуританка мис Клавдия?…
— Ами мис Дороти Пинкертън!…
Младите веселячки се заляха в такъв неистов смях, че нямаха друг изход, освен да се нахвърлят да се борят с голите като тях победители във вчерашния конкурс „Мистър и мис Нова Гвинея-1970“. Айк прие борбата, но мистър Болдън се дърпаше.
— Глупчо с глупчо! — скимтеше Фани Синтън и с всичка сила го дърпаше да стане. — Като не щеш борба, хайде на гоненица!
— Каква ти гоненица, бе Фани! Не виждаш ли, че ако се изправи, цялото му британско достойнство ще щръкне като…
В общия смях най-после се включи и Хенри Болдън, който не можеше да откаже на „Мис Нова Гвинея- 1970“ удоволствието да бъде партньорка на „Мистър Нова Гвинея-1970“. Ето че едва се бяха изхитрили как да се отърват от любителите на автографи на този усамотен плаж за привилегировани лица, а мистър Болдън вече се канеше да си отива. Та това е недопустимо!…
— Мистър Бенжъмин, вразумете го най-после!
— Хари, вразумявай се по-скоро! Приеми това като заповед на висшестоящ! — имитираше строг тон мистър Айк, когато вече окончателно беше победен с туш от „Мис Нова Гвинея — II място“, която сега гордо се разхождаше по тялото на своята жертва.
— Добре, но аз ще тичам пръв, а ти ще ме гониш — предаде се най-после Хайнрих Ендерберг и като подплашен заек се втурна към върха на близката дюна. Фани Синтън го подгони яростно…
2.
— Сега на въпроса, Людмилин. До този момент аз само те наблюдавам — говореше с леден тон
